Решение № 15960 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2013 г.
ВАСПетчленен състав02.12.2013 г.докладчик Ангел Калинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10366 от 9.07.2013 г. по адм. д. № 3208/2013 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. ОСЪЖДА Министрество на икономиката и енергетиката - София да заплати на "Арт Травел" ООД сумата от 300 лв. - разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15960 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на икономиката и енергетиката срещу решение № 10366 от 09.07.2013 г. по адм. д. № 3208/2013 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-14-92 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която "Арт Травел" ООД е заличен от регистъра на туроператорите и е обезсилено удостоверение за регистрация № 4006 от 28.01.2005 г. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваната заповед първо не е фактически и правно мотивирана. Липсата на яснота досежно множеството хипотези, които посочените правни основания и изложените фактически такива визират не дават възможност съдът да установи точно коя от хипотезите е приложима за жалбоподателя. Наред с това, която и от хипотезите на чл. 10 - ал. 1 или 2, или на § 9, ал. 1 - анексиране или подновяване, да се приеме, че е налице то неизпълнението на задължението по § 9, ал. 2 от Наредбата не може да доведе до осъществяване на фактическия състав на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ и с оглед на това да обоснове законосъобразност на постановения акт. Допуснатите от органа нарушения правят оспорената заповед незаконосъобразна, поради което съдът следва да я отмени. Решението е правилно. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1. Последният текст задължава туроператора ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. С последното изменение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора в сила от 4.05.2012 г. е приет нов § 9 от ПЗР, съгласно който
В срок два месеца от влизането в сила на постановлението туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 и
В 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1 туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ . Заличаването на ответника по жалбата от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти е извършено поради непредставяне пред МИЕТ копие от анексиран или подновен застрахователен договор. По делото е представена застрахователна полица за общо застраховане с "Алианц България", с която ответникът е застрахован с лимит на обезщетение 15 000 лв. и срок на действие от 7.02.2012 г. до 6.02.2013 г. Това е ежегодната застраховка по чл. 42, ал. 1 ЗТ , и в конкретния случай това задължение е изпълнено от туроператора. Задължението за сключването на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ , а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ и не е фактическо основание за налагане на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. Оспореният административен акт е издаден в условията на обвързана компетентност, предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ . Заличаването на регистрацията е израз на държавна принуда за неизпълнение на вменено законово задължение, има отношение към спазването на диспозицията на правна норма на чл. 42, ал. 4 от ЗТ , поради което представлява вид принудителна административна мярка, преследваща целта на закона за охрана на обществените отношения във връзка туризма, участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в тези дейности и осигуряването на защитата на потребителите на туристическия продукт - чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 3 от ЗТ . Съгласно чл. 23 от ЗАНН в случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат се уреждат със закон. Непредставянето на анекс към вече сключен застрахователен договор не попада в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ и не представлява фактическо основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията. Законът предвижда заличаване на регистрацията, ако не е изпълнено задължение на туроператора да представи в 14-дневен срок от сключване на застрахователния договор по чл. 42, ал. 1 и чл. 17, ал. 5 от ЗТ (ЗТ), в която хипотеза не попада настоящия казус. По делото е безспорно, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ за представяне на сключен застрахователен договор. Неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ , поради което правилно тричленният съдебен състав е приел, че издадената заповед е материално незаконосъобразна. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лева.