Решение № 185 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново, чрез пълномощник, срещу решение 3153/11.10.2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело 215/2024 г., с което е: 1) отменено решение 1012-04-90#1/26.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, потвърждаващо разпореждане РО-5-04-01467514/28.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново за събиране на сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01437879/19.10.2023 г., в общ размер на 7466,67 (седем хиляди четиристотин шестдесет и шест лв. и 67 ст.) лв., в това число 6122,56 лв. - главница и 1344,11 лв. лихва; 2) осъдено ТП на НОИ Велико Търново да заплати на А. Н. Х. разноски по делото в размер на 683,33 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли подадената от А. Х. и Н. Н. жалба срещу решение 1012-04-90#1/26.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново като неоснователна, а последното бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и платена държавна такса за касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба - А. Х. и Н. Н., действащи чрез процесуален представител, оспорват касационната жалба като неоснователна и искат първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Страните не спорят по достоверността на установените фактически обстоятелства. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е било решение 1012-04-90#1/26.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, потвърждаващо разпореждане РО-5-04-01467514/28.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново за събиране на сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01437879/19.10.2023 г., в общ размер на 7466,67 (седем хиляди четиристотин шестдесет и шест лв. и 67 ст.) лв., в това число 6122,56 лв. - главница и 1344,11 лв. лихва. Първоинстанционният съд е приел, че посочената в ревизионен акт за начет РМ-5-04-01437879/19.10.2023 г., щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи от изплащане пенсиите на Е. А., Т. В. и В. Н. не е пряко следствие от отменените решения на ТЕЛК при МБАЛ Павликени, за да се ангажира имуществената отговорност на лекарите в състава на комисията. Изложени са мотиви, че погрешно е ангажирана имуществената отговорност на оспорващите пред първата съдебна инстанция за изплатени лични пенсии за инвалидност на посочените лица, тъй като според този съд, разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не намира приложение. Административният съд сочи, че в дейността на ответниците по касационната жалба не са установени нарушения, а разликата в процентите ТНР не е основание за ангажиране на имуществената им отговорност. Изложени са съображения, че самите ответници са обективирали в отменените решения, за всеки от случаите експертни заключения и са определили процента ТНР в диапазоните от до , за която дейност не могат да носят отговорност. Съдът отбелязва като незаконосъобразни изводите на касационен жалбоподател, при издаване на оспорваното решение, относно необсъждането на изводите на ответниците по постановяване на първоначалните решения на ТЕЛК. От факта на отмяната им незаконосъобразно е прието в отмененото решение на административния орган, че след отмяната на актовете на медицинска експертиза следвала причинена щета на ДОО. В случая, от страна на административния орган не било доказано, ответниците, като членове на ТЕЛК да са проявили немърливост в експертната си дейност, което също е основание да се ангажира отговорността на лицата в процедурата по чл. 110, ал. 3 от КСО. Определящо за отмяна на обжалваното пред първостепенния съд решение е, че в процедурите по административно оспорване пред НЕЛК, отменителните решения не се обвързват със законови нарушения, допуснати от ответниците, а измененията в процентите ТНР по отношение на всеки от сочените случаи не налагат ангажиране на имуществена отговорност. От това е направен извод, че решенията на НЕЛК, с което са отменени издадени от ответниците, като членове на ТЕЛК при МБАЛ Павликени, решения, по отношение на сочените лица са немотивирани, относно допуснати нарушения. В касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на решението на административния съд. В отмененото решение на директор на ТП на НОИ Велико Търново са изложени фактическите обстоятелства по всеки конкретен случай, за което страните и първостепенният съд не са изразили несъгласие. Именно от тези, установени от НЕЛК несъответствия при административния контрол се приема, че първоначално определения процент ТНР е необосновано завишен, не са изложени съображения от ТЕЛК по обсъждане на медицинската документация за всеки освидетелстван. Съобразно указанията на НЕЛК при следващо обсъждане на МЕД на лицата, се стига до различни резултати по определения процент работоспособност. От това, че при обсъждане на медицинската документация по всеки конкретен случай, от НЕЛК и следващата ТЕЛК са установени несъответствия, което е наложило да се издаде в условията на чл. 110, ал. 1, т. 1, пр. последно акт за начет, за възстановяване на суми на ДОО. Касационен жалбоподател не приема изводите на първостепенния съд, че разминаванията в размерите на определения процент трайно намалена работоспособност, определени от ТЕЛК и от НЕЛК, са продиктувани от различна преценка на наличните документи, което винаги е въпрос на субективно мнение, би означавало, че хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО би била приложима единствено при наличието на нарушение на нормативните разпоредби от формална страна, не и по същество. Оспорва се решението на първоинстанционния съд и за това, че не се подкрепят правните изводи, с фактически установени обстоятелства, които не са обсъдени, независимо, че МЕД и за трите случая са приложени по делото. В тази връзка оплакването е за необоснованост и неизлагане на относими мотиви от страна на съда. Спорният въпрос в настоящия случай се отнася до това, дали след като постановените от д-р Н. Н. и д-р А. Х., в качеството им на членове на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД - гр. Павликени, експертни решения са отменени от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение трите освидетелствани лица нямат право на пенсия за инвалидност от получавания вид, следва същите да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. По делото е установено, че с експертно решение 0777 от заседание 071 от 25.09.2020г., издадено от НЕЛК - Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ е отменено ЕР 0933 от заседание 071 от 16.04.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, в състава на която са участвали ответниците по касационната жалба и след отмяната е постановено решение 0383 от заседание 101 от 20.06.2022 на резервен състав на ТЕЛК, с което се определя 40% ТНР на освидетелстваното лице, вместо определените от първата ТЕЛК 60% ТНР. Това решение е влязло в сила. По отношение определения размер на пенсия за инвалидност, както и следващи действия на длъжностни лица по ПО по спиране на пенсията и разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл.72 от КСО за определена оценка на работоспособността 50 и над 50 на сто, спор няма. Именно поради това, е установен размерът на надвзета пенсия, определен на базата на отмененото решение на ТЕЛК, в състава на която са били ответниците. С ЕР 90181 от заседание 10 от 27.02.2023г., издадено от НЕЛК - Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ е отменено 91960 от заседание 225 от 24.11.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, в състава на която са участвали ответниците по касационната жалба и след отмяната е постановено решение 90072 от заседание 45 от 06.06.2023 на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД /друг състав, с което се определя 69% ТНР на освидетелстваното лице, вместо определените от първата ТЕЛК 85% ТНР. Това решение е влязло в сила. Няма спор, че на освидетелстванто лице е била отпусната лична социална пенсия по инвалидност за общо заболяване, по реда на чл. 90а от КСО набаза на ЕР на ТЕЛК, в състава на която са участвали ответниците, като след влизане в сила на решението на ТЕЛК от 06.06.2023 г., е издадено разпореждане от ръководител ПО при ТП на НОИ Велико Търново, с което се прекратява отпуснатата социална пенсия за инвалидност по общо заболяване на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. С ЕР 90538 от заседание 59 от 23.03.2023г., издадено от НЕЛК - Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ е отменено ЕР 91365 от заседание 148 от 04.08.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, в състава на която са участвали ответниците по касационната жалба и след отмяната е постановено ЕР 90017 от заседание 32 от 19.05.2023 на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД /друг състав/, с което се определя 68% ТНР на освидетелстваното лице, вместо определените от първата ТЕЛК 74% ТНР. Това решение е влязло в сила. Няма спор, че на освидетелстваното лице е била отпусната лична социална пенсия по инвалидност за общо заболяване, по реда на чл. 90а от КСО на база на ЕР на ТЕЛК, в състава на която са участвали ответниците, като след влизане в сила на решението на ТЕЛК от 06.06.2023 г., е издадено разпореждане от ръководител ПО при ТП на НОИ Велико Търново, с което се прекратява отпуснатата социална пенсия за инвалидност по общо заболяване на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. След приключване на разпоредената ревизия по разходите на ДОО по отношение на ответниците по касационната жалба, приключила с издаването на ревизионен акт от 19.10.2023 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Велико Търново, като подадените срещу него възражения са отхвърлени като неоснователни. Издадено е разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново от 28.11.2023 г., потвърдено с отмененото от първоинстанционния съд решение 1012-04-90#1/26.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя правните изводи в обжалваното съдебно решение. Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че ответниците по касационната жалба в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертни решения, въз основа на които са били издадени разпореждания за отпускане на ЛПИОЗ на три лица, които след проведен административен контрол са приети за незаконосъобразно издадени. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО предвижда възможност на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на разпоредбата налага установяването във всеки конкретен случай на обстоятелството дали отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. По създадения ред с чл. 110, ал. 1 - ал. 3 КСО се ангажира солидарно отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК за причинени щети на държавното обществено осигуряване, произтичащи от изпълнение на издадени актове на медицинската експертиза, които са били отменени по надлежния ред. Действително, както е прието и в актуалната съдебна практика, тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Противно на това, админиситративният съд цитира съдебна практика, която не е приложима, при наличните доказателства от проведените контролни производства от състави на НЕЛК, за които са изложени мотиви, обвързващи неправилните изводи на ТЕЛК с участието на ответниците с приложими правни норми. В тази връзка са правилни оплакванията на касационния жалбоподател за необсъдени от ТЕЛК медицински документи в МЕД, неправилно диагностициране, при наличие на документи в противна насока, немотивирани оценки на работоспособността. Членовете на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД - гр. Павликени не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваните лица, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективните им състояния. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразните експертни решения на ТЕЛК са били изплащани лична пенсия за инвалидност по общо заболяване и за социална инвалидност. Материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретните случаи е възникнало след отмяната на решенията на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Да се приеме, както е приел първостепенният съд, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, като се съобрази цитираната съдебна практика е неправилно, защото както се посочи, съставите на НЕЛК в техните решения мотивират неспазване на изисквания, които са довели до неправилно определяне на процента работоспособност. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Неправилно съдът е приел, че определянето на по-висок процент трайно намалена работоспособност при липса на обективни данни за осъществяване на фактическия състав от хипотезата на правната норма, съдържаща отправната точка за оценка на функционалния дефицит, не е нарушение на относимите правни норми по издаване на актовете на медицинската експертиза, защото съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалният характер на експертизата. В случаите, НЕЛК не е приел, че субективната преценка на членовете на ТЕЛК е убедителна по определяне на по-висок процент ТНР, а без да отдава значение на тази преценка е установил неспазване на правни норми, в противоречие с които са издадени и отменените решения. Последното води на извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Основателно е оплакването в касационната жалба, че подробното описание на факти, не се свързва с обосновка на данните в медицинските досиета и правни изводи относно съответствието между информацията в тях и заключенията на членовете на ТЕЛК, отразени в отменените експертни решения. Настоящата инстанция приема, че отменените незаконосъобразни решения на ТЕЛК, издадени от ответниците са били законовото основание за изплащането на пенсиите за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, за отделните случаи, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО. След като са налице изплатени пенсии на основание отменени актове на медицинската експертиза, издадени от ответниците по касационната жалба, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 КСО възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатените пенсии, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но са получени пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отменено експертно решение на ТЕЛК. Следователно, наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е в случая. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и по изложените съображения не са налице основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК досежно оспорените актове на органите на НОИ, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По отношение претендираните от касационен жалбоподател разноски, искането е основателно и съобразно представения списък същите се определят общо в размер на 500 лева, от които 200 лева платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд Велико търново и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева, за всяка съдебна инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение