Решение № 17182 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2011 г.

Решение № 17182 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Генчо Иванов Димитров от гр. Варна срещу Заповед № К-14651 от 29.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 предл. 3 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й и противоречие с материалноправните разпоредби. Ответникът, министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в подробни писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Жалбата е предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания административен акт с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съдът установи следното от фактическа и правна страна: Страните по делото не спорят, че Генчо Димитров към датата на извършване на дисциплинарната проверка и издаване на обжалваната заповед за уволнение е заемал длъжността ВНД началник сектор "БНТЛ" в отдел "КП" при ОД на МВР- Варна. Регистрацията на МПС- внос от чужбина се урежда от Закона за движение по пътищата/ чл. 143 / и издадените въз основа на него Наредба № I-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МРС и ремаркета, теглени от тях и Наредба № I-181/2002 г. за регистрацията и отчета на МПС, собственост на чуждестранни физически и юридически лица. Наредба № I-45/2000 г. в чл. 5, ал. 3 предвижда, че при регистрация се извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. § 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби на същата наредба определя идентификацията като съвкупност от действия, извършвани за: сверяване на данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в AИС "Издирвани моторни превозни средства"; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация), проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани моторни превозни средства, проверка в международните масиви за регистрирани моторни превозни средства; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход. Нито ЗДвП, нито Наредба I-45/2000 г. предвиждат и регламентират в конкретика реда за извършване на тази идентификация, в частност: от кого следва да се извършва проверката на номерата на рамата и на достоверността на документите за автомобила като истинност на бланката. В РДВР -Варна е утвърден под № 6389/26.03.2002 г. Технологичен ред на дейностите при извършване на регистрация, промени в регистрациите, проверка на техническото състояние на ППС и контрол в сектор"КАТ" при РДВР -Варна. При определяне задълженията на служителите на пост № 2, Работно място 2- "Идентификация на ППС и проверка на техническата изправност", в т. 4 от Технологичния ред е вписано, че във всеки случай, породил съмнения за интервенция върху идентификационните номера, незабавно се уведомява председателят на Комисията, формирана със заповед на началник сектор "КАТ". От тази формулировка не може категорично да се направи извода, че утвърденият Технологичен ред изисква задължително в тези случаи да се извършва оглед от комисия, а не от лице-експерт, посочен от Председателя на така формираната експертна комисия. Видно от утвърдения през 2002 г. Технологичен ред, задължение на служителя на пост № 2 от Работно място III - "Първоначална регистрация на ППС" е да извършва проверка по линия на "Интерпол" за издирвани МПС. Със Заповед № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР-Варна с цел ограничаване опитите за регистрация на ППС с интервенция върху идентификационните номера на рамите и двигателите и с цел опазване интересите на гражданите в тази насока е създадена експертна група в състав от 12 души, включваща и жалбоподателя, която да извършва проверка на идентификационните номера на подлежащите на регистрация ППС всеки вторник и четвъртък като при извършване на проверките съставът на групата не може да бъде по-малък от трима души. В същото време в административната преписка са представени други вътрешнослужебни инструктивни актове: Временна инструкция за организацията и технологията на работа с подсистема"Регистрация и отчет на ППС и собствениците им" на АИС "КАТ" - без дата /л. 115-134 от адм. преписка/; Методически указания от 23.12.2009 г. за действия на полицейските служители при установяване на ППС с идентични номера на рами / л. 135 и сл. от адм. преписка/, в които не се упоменава, че експертната проверка на идентификационните номера на рамите на МПС следва задължително да се извършва от комисия. От съдържанието на тези указания и инструкции по-скоро може да се направи извода, че дори в случай на констатирани идентични номера на рама на два автомобила, проверката може да се осъществи от експерт еднолично. Въпреки заповед № 751/17.10.2005 г., установената в ОД на МВР -Варна практика при възникнало съмнение у конкретния служител за автентичността на номерата на рамата на МПС, подлежащо на регистрация, е следната: върху заявлението за регистрация усъмнилият се служител отбелязва в горен десен ъгъл "К", след което се обажда в "БНТЛ" при ОД на МВР и изисква оглед от експерт с цел бързина при обслужване на гражданите. Експертът се явява в същия ден и еднолично проверява номерата на рамата и автентичността на документите на автомобила от външна страна - т. е. дали същите съставляват истинска бланка, съдържаща необходимите специфични защити съгласно законодателството на всяка конкретна държава-членка. На гърба на заявлението експертът излага в писмен вид своите констатации. Горната практика се установява от обясненията на следните служители, снети по надлежния ред в рамките на административното производство, а именно: Емил Калоянов /л. 32-33/; Румен Недев /л. 41 и сл./; Радослав Радев /л. 68-69/; Цветелин Минков /л. 70-71/. Самият зам. директор на ГД"Охранителна полиция" при МВР комисар А. Стратиев констатира липса и/или несъвършенства в установените практики по регистрация на МПС в рамките на МВР, поради което със свое циркулярно писмо изх. № ОВ-6119/27.04.2010 г. дава задължителни указания на директорите на ОД на МВР по места да одобрят нов технологичен ред при регистрацията на МПС. Такъв Технологичен ред е одобрен от директора на ОД на МВР-Варна на 15.05.2010 г., съгласно който във всички случаи на възникнали у служителите на МВР при регистрация на МПС съмнения относно автентичността на идентификационните номера на рамата, съответното МПС следва да се проверява от комисия от трима експерти, а не еднолично от експерт. В обясненията си, депозирани в рамките на дисциплинарното производство, Димитров заявява, че този Технологичен ред от 15.05.2010 г. е доведен до знанието му. По повод възникнали съмнения у дежурния служител на съответното работно място и пункт относно автентичността на идентификационните номера върху рамата на заявени за регистрация в периода м. февруари - м. юни 2010г 9 бр. МПС, жалбоподателят Димитров в качеството му на експерт в сектор "БНТЛ при ОД на МВР-Варна е бил повикан служебно за проверка и становище. Димитров еднолично, а не в комисия е извършил проверка на VIN номерата на деветте автомобила, както и на представените първични свидетелства на автомобилите, като е записал собственоръчно на гърба на заявленията за регистрация експертното си мнение: VIN номерата са автентични, а представените свидетелства са истински. Само по отношение л. а. "Порше Кайман" по заявление от 10.06.2010 г. мнението на Димитров касае само идентификационните номера на рамата, без становище за истинността на свидетелството на автомобила. Дисциплинарното производство срещу Димитров е отпочнало по повод депозирана до министъра на вътрешните работи Справка от 04.11.2010 г., изготвена от дирекция"Вътрешна сигурност"при МВР във връзка с постъпил в същата служба сигнал за това, че служители на ОД на МВР- Варна са се поставили в услуга на косовския гражданин Бедредин Ибрахими, занимаващ се с посредничество при регистрация на МПС. Във връзка с този сигнал е образувано ДП № 59/2010 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, в рамките на което са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на Генчо Димитров. С цитираната по-горе справка е препоръчано образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Такова дисциплинарно производство срещу Димитров е образувано своевременно, видно от Заповед рег. № К-13025/15.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен и дисциплинарно-разследващ случая орган. С покана от 16.11.2010 г. Димитров е бил поканен да даде писмени обяснения по случая, каквито същият е депозирал пред ДРО на 19.11.2010 г. Въз основа на събраните по дисциплинарната преписка доказателства - обясненията на служители при ОД на МВР -Варна, работещи на различни работни места и постове по веригата при регистрация на МПС, протоколи от разпит на същите служители в рамките на паралелно провежданото ДП № 59/2010 г. по описа на ОСлО-ОП-Варна, писмени доказателства - 9 бр. заявления за регистрация на МПС, Експертни справки № 123 и № 124/21.10.2010 г. и др. - дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР от 03.12.2010 г., доведена до знанието на разследвания служител на 06.12.2010 г. Димитров е бил уведомен за правото си на възражение срещу обобщената справка, което е упражнил в срок, депозирайки писмени възражения вх. № 49380/07.12.2010 г. ДРО е изготвил завършващото си становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР до дисциплинарнонаказващия орган - министъра на вътрешните работи. Министърът е приел писмените обяснения и възражения на жалбоподателя, полагайки в горния ляв ъгъл на същите гриф "Запознат" с дата 29.12.2010 г., подпис и печат, с което е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Към административната преписка са приобщени два броя експертизи, изготвени в рамките на досъдебното производство, образувано срещу косовския гражданин Ибрахими, с които е установено: 1. Към 21.10.2010г. - датата на изготвяне на едната експертиза, е установено, че номерът на рамата на МПС - л. а. BMW X5 с ДК № В 7272 РМ не е автентичен като това обстоятелство е установено с химически средства и 2. документите на 8 от общо деветте проверени от Димитров автомобила са автентични от външна страна, притежават необходимите защити като вид хартия, релеф, вариооптични мастила и др., но не са попълнени по установения ред. Документите на един от автомобилите е неавтентичен от външна страна. Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед № К-14651/29.12.2010 г., с която на Генчо Димитров е наложено дисциплинарно наказание"уволнение", водещо като последица и до прекратяване на служебното му правоотношение, за извършени от същия тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в следното: за периода от м. февруари до м. юни 2010 г. е нарушил заповед № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР-Варна, инструкция рег. № I-45/2000 г. и методическите указания, регламентиращи регистрацията на МПС с даване на експертни заключения, като извън състава на експертна комисия за идентификация е извършил еднолична идентификация на автомобилите/ собственоръчно на гърба на заявленията за регистрация е отразил, че номерата на рамите на автомобилите са автентични, а свидетелствата за регистрация са от ЕС образци на документи, които са истински/, с което е съдействал за регистриране на 9 МПС с неавтентични документи, интервенции по VIN номерата, както и обекти на престъпление или обявени за издирване. Според дисциплинарнонаказващият орган горните обстоятелства са установени с протокол № 26/24.06.2010 г. за извършена техническа експертиза на документите за регистрация на автомобилите по ДП-25/2010 г. на ОСлС-Варна, цитирани в мотивите на обжалваната заповед. Горните деяния ДНО е квалифицирал като нарушения на т. 7, т. 13, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс- тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7,предл. трето и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР- използване на служебно положение за облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, поради което на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1 и ал. 2, т. 8 ЗМВР е наложил на Димитров най-тежкото дисциплинарно наказание"уволнение". Въз основа на така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, пето отделение стигна до следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган и в рамките на разписаните от закона негови правомощия, поради което не е нищожна. Именно министърът на вътрешните работи по силата на чл. 228, т. 1 е компетентният да наложи дисциплинарно наказание"уволнение" орган по отношение на служител категория"В", каквато е категорията на заеманата от жалбоподателя длъжност в структурата на МВР. Заповедта е издадена и при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 - 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който е установил фактите и е събрал доказателствата по случая, като за констатациите си е уведомил служителя и му е предоставил възможност да организира защитата си. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. Въпреки това при постановяване на обжалваната заповед са допуснати други административнопроцесуални нарушения, несъответствия в изискванията за форма и противоречия с материалноправните разпоредби, водещи до нейната незаконосъобразност и съставляващи основания за отмяната й. Издадената заповед не съответства на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, явяващ се специален по отношение общата разпоредба на чл. 59 от АПК, за неспазването на която са развити подробни оплаквания в жалбата. В нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържа противоречия, които накърняват правото на защита на жалбоподателя. Описани са действия и бездействия на Димитров, които са квалифицирани като нарушение и неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от заповед № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР-Варна, инструкция рег. № I-45/2000 г. и методическите указания, регламентиращи регистрацията на МПС, като същевременно същите действия и бездействия на служителя са преценени като нарушения на морално - етични правила - т. 7, 13, 31 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, съгласно които: държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси. Именно нарушенията на тези четири текста от Етичния кодекс са основанията за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - описаните в заповедта деяния са квалифицирани като несъвместими с етичните правила, уронващи престижа на службата (чл. 227, ал. 1, т. 7 /предл. 3/ и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР). Тази квалификация на поведението на жалбоподателя е направена с посочване на правното основание за издаване на заповедта, без от страна на дисциплинарно наказващия орган да са изложени съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е оценено като несъвместимо с морала. След като е прието, че са извършени действия или бездействия във връзка със служебни задължения и са нарушени конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, наказанието би следвало да се наложи на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Ако приема, както в случая, че това поведение е несъвместимо с морала, дисциплинарнонаказващият орган следва да изрази своята негативна оценка в морален план с конкретни съображения в този смисъл. Това разграничение е необходимо, тъй като описаното деяние може да не нарушава законови разпоредби, но да противоречи на общоприетите етични правила и норми на поведение. Възможно е също конкретно поведение да представлява закононарушение, но от гледна точка на морала да е оправдано, ако е извършено в името на висши морални ценности, каквито са човешкият живот и здраве. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 3/2007 г. на Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд. Описаните действия и бездействия - даване на еднолично експертно мнение относно автентичността на идентификационните номера на рамата и истинността на документите за 9 броя МПС, въпреки изискването освидетелстването да се извърши от тричленна комисия - могат да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения, регламентирани в заповед № 751/17.10.2005 г. и Технологичен ред, утвърдени от висшестоящ спрямо Димитров орган, но не засягат общовалидни обществени ценности и по същността си не съставляват нарушения на морално-етичните правила. Същите действия не водят до накърняване обществения авторитет на институцията. Обстоятелството, че е образувано дознание по сигнал срещу лице - косовски гражданин, посредничащ при регистрация на МПС, не променя характера на извършените от Димитров действия или допуснати бездействия. Самото узнаване за тези действия и бездействия на Димитров от водещите разследването и други граждани / липсват доказателства за узнаването им от граждани/ не води само по себе си до "уронване престижа на службата " по см. на т. 7 от Етичния кодекс. Необходими са мотиви от страна на АНО защо и по какъв начин поведението на Димитров уронва престижа на службата, каквито липсват както в заповедта, така и в административната преписка по издаването й. Не се твърди медийно огласяване по случая. Извършеното от Димитров не може да бъде квалифицирано и като "злоупотреба с правомощия, разчитайки, че ще бъде избегната санкция" по см. на т. 13 от Етичния кодекс, тъй като се касае за неизпълнение, или по-скоро неправилна преценка при изпълнение на служебни задължения, а не до злоупотреба с разписани в нормативен акт правомощия. В цялата дисциплинарна преписка не се съдържат каквито и да било доказателства, а ДНО не е изложил в административния акт и каквито да било мотиви за това, че Димитров с поведението си се е поставил във финансова зависимост от трето лице, повлияло на професионалния подход към службата му или че се е възползвал от правомощията си с цел лична облага или друга користна цел - нарушения по т. 31 и 33 от Етичния кодекс. Заповедта е издадена и без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 7 предл. 3 и т. 10 от цитирания текст. Не е ясно какво има предвид ДНО под нарушение по чл. 227, т. 7,предл. трето от ЗМВР, доколкото разпоредбата на този законов текст според настоящия съдебен състав има две хипотези с две подформи - 1.превишаване на власт: а/ за лична облага или б/ за облага на трето лице и 2. използване на служебното положение: а/ за лична облага или б/ за облага на трето лице. Според чл. 227, т. 10 от ЗМВР наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посочените основания, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение съставлява превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трето лице и / или е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая посочените в заповедта действия и бездействия могат да се квалифицират като неизпълнение или нарушение на служебни задължения, /при това не регламентирани със закон или подзаконови нормативни актове, а със заповед и Технологичен ред /методически указания на началниците на служителя/, но липсват каквито и да било доказателства тези нарушения на служебните задължения да са извършени с цел лична облага или за облага на трети лица - от една страна, а от друга - същите да съставляват поведение, несъвместимо с морално - етични правила, накърняващо обществения авторитет на институцията. Действително 3 от общо 9-те автомобила, по отношение на които Димитров е извършил еднолична, вместо изискващата се тройна експертиза, са заявени за регистрация от косовския гражданин Ибрахими, но в дисциплинарната преписка не се съдържа нито едно доказателство Димитров да е познавал Ибрахими, а още по-малко да е извършвал освидетелстването на автомобилите с цел лична изгода или с цел изгода за Ибрахими или за което и да е друго трето лице. Дори предположението за действия било в лична, било в чужда изгода от страна на Димитров, се изключват от прилаганата и от други служители нестройна и противоречива практика, установена в РДВР-Варна при възникнали съмнения при регистрация на МПС- с цел да не бъдат принуждавани гражданите да чакат излишно, да се вика един експерт"БНТЛ", който еднолично да дава мнението си за автентичността на номерата на рамата и истинността на документите на съответното МПС Действията на жалбоподателя може да съставляват нарушение на служебни задължения, но след като събраните доказателства не установяват това да е направено поради лични пристрастия, лична корист, предоставяне облага на трето лице или за постигане на други неморални цели, това поведение не може да се квалифицира като нарушение на етичните правила, уронващо престижа на службата и не обосновава налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Неправилната преценка при изпълнение на служебните задължения е основание за налагане на дисциплинарно наказание за друго нарушение и на друго основание / евентуално на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР/, но не и за нарушение на етичните правила. Следва да се отчете и обстоятелството, че от всичките 9 освидетелствани еднолично от Димитров МПС, само по отношение един лек автомобил е установено пренабиване и неавтентичност на VIN номера на рама/двигател, при това едва 6 месеца след експертното мнение на Димитров и чрез химическа експертиза, каквато по принцип не се извършва и от тричленния състав на комисията при регистрация на МПС. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че извършената от Димитров еднолична експертиза съставлява нарушение на Заповед № 751/17.10.2005 г. и утвърдения технологичен ред в РДВР-Варна само по отношение освидетелстването на номерата на рамата и двигателя на автомобилите. Даденото от жалбоподателя еднолично експертно мнение за истинността на документите на самите МПС не съставлява нарушение на служебни задължения, доколкото в цитираните по-горе вътрешнослужебни актове не е посочено изрично, че този вид проверка следва да се извършва единствено от комисия в тричленен състав. Отделно от това Димитров правилно е установил истинност от външна страна на документите на 8 от общо 9-те проверени от него автомобила, по отношение на които е образувано дисциплинарното производство срещу него, с което е доказал професионалното изпълнение на служебните си задължения. Основателни са доводите на Димитров, че същият в качеството си на експерт-криминалист отговаря само за установяване истинността на тези документи от външна страна / хартия, мастило, водни знаци, други външни защити/, но не следи и не отговаря за правилното попълване на същите документи. Видно от мотивите на обжалваната заповед, Димитров е наказан за това, че, осъществявайки еднолично освидетелстване на 9-те МПС в посочения период, същият е съдействал за регистриране на МПС- обекти на престъпление или обявени за издирване. Съгласно утвърдения Технологичен ред при регистрация на МПС в ОДМВР -Варна проверката за това дали едно МПС е обект на престъпление или обявено за издирване не е вменена в задължение на Димитров. Тази проверка е задължение на съответния инспектор след приемане мнението на експерта относно автентичността на номера на рама /двигател и документи на автомобила - друго работно място и друг пункт от технологичния ред, следващ като етап извършваната от Димитров експертиза. Освен неправилната квалификация на действията и бездействията на Димитров като нарушение на етичните правила, а не като нарушение на служебните му задължения, обжалваната заповед противоречи на материалноправните разпоредби и поради обстоятелството, че част от вменените на Димитров нарушения въобще не са в негова компетентност, а други негови действия не съставляват нарушения на служебните му задължения. Отделно от това, след като част от извършеното от Димитров не съставлява дисциплинарно нарушение, заповедта се явява издадена и в противоречие на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР доколкото наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени. Заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, при цитираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Жалбоподателят своевременно е претендирал присъждане на съдебни разноски, които, предвид доказателствата за реалното им извършване и изхода от делото, следва да му бъдат заплатени. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Генчо Димитров сумата 10.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение