Решение № 11607 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1110 от 22.02.2021 г., постановено по адм. д. 8401/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), първо отделение, осемнадесети състав, е отменил по жалба на Р. Георгиев с ЕТ МИЗА - Р. ГЕОРГИЕВ (заличен търговец към 13.10.2021 г.), Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК- С592-0036000/06.08.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кафе - аперитив, находящ се в гр. София, ул. Зайчар, бл. 104-114, стопанисван от ЕТ МИЗА-Р. ГЕОРГИЕВ с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Анкова. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответният по касационната жалба Р. Георгиев с ЕТ МИЗА - Р. ГЕОРГИЕВ (заличен търговец към 13.10.2021 г.), не изразява становище по основателността на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил по жалба на Р. Георгиев с ЕТ МИЗА - Р. ГЕОРГИЕВ (заличен търговец към 13.10.2021 г.) Заповед за налагане на ПАМ ФК-С592-0036000/06.08.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кафе - аперитив, находящ се в гр. София, ул. Зайчар, бл. 104-114, стопанисван от ЕТ МИЗА-Р. ГЕОРГИЕВ, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като при извършена контролна покупка в обекта кафе на стойност 0,70 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, за която сума не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Посоченото обстоятелство се установява от разпечатка на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) от ФУ за 02.08.2020 г. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0036000 от 02.08.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, според АССГ изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни и не са съобразени с обстоятелствата по случая, което от своя страна препятства съда от възможността да установи дали заповедта съответства на целите, регламентирани в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). 3. Административният съд е приел също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Според съда ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпоредби и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 02.08.2020 г., в 09:40 ч. контролна покупка на нормално кафе на стойност 0,70 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ обстоятелство, установено и с разпечатка на КЛЕН от ФУ за 02.08.2020 г. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, приема, обаче, че заповедта е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК, като в този смисъл изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на закона. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В тази връзка видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на обекта, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата, установена ли е касова разлика и в какъв размер или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. При издаването на заповедта за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането ѝ не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Наред с изложеното нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска, поради което налагането на мярката не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,