Решение № 9561 от 17.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2014 г.

Решение № 9561 от 17.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, срещу решение № 417 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 48 по описа за 2012 г. на административния съд - Бургас. С него по жалба на "Топлофикация - Бургас" ЕАД е отменен ревизионен акт № 1101112 от 27.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419 от 19.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Топлофикация Бургас" ЕАД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Мънкова, като представя и писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Мария Бегъмова дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1101112 от 27.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419 от 19.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас. С него на ревизирания субект са определени задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период февруари 2007 г. - главница 106 860 лева и лихва 61 242,03 лева; март 2007 г. - главница 110 060 лева и лихва 61787,70 лева; април 2007 г. - главница 39 870 лева и лихва 21 926,49 лева; септември 2007 г. - главница 58 310 лева и лихва 28 595,70 лева; октомври 2007 г. - главница 69 560 лева и лихва 33 259,25 лева; ноември 2007 г. - главница 110 190 лева и лихва 51 362,86 лева; декември 2007 г. - главница 198 770 лева и лихва 90 149,31 лева; януари 2008 г. - главница 119 540 лева и лихва 52 701,29 лева и февруари 2008 г. - главница 98 510 лева и лихва 42 256,39 лева. За посочените периоди органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, както следва: № 41/23.02.2007 г.; № 47/26.02.2007 г.; № 90/29.03.2007 г.; № 91/30.03.2007 г.; № 105/21.04.2007 г.; № 298/18.09.2007 г.; № 334/15.10.2007 г.; № 422/19.11.2007 г.; № 441/29.11.2007 г.; № 503/28.12.2007 г.; № 504/28.12.2007 г.; № 512/14.02.2008 г.; както и по фактури, издадени от "Свебо С Трейдинг" ЕООД, както следва: фактура № 154/24.01.2008 г. и фактура № 160/29.01.2008 г. Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки по посочените фактури. Административният съд - Бургас се е произнесъл с решение № 417 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 48 по описа за 2012 г., като е отменил ревизионния акт. Това съдебно решение е било предмет на касационен контрол по повод на жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас и е образувано адм. дело № 4962 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С решение № 16258 от 6.12.2013 г. тричленният съдебен състав е направил извод за неправилност на обжалвания по касационен ред съдебен акт на административния съд - Бургас. Съображенията на този съдебен състав се свеждат до извод за постановяване на решението при неправилни фактически и правни изводи за реалност на доставките. Той приема, че и в двете производства - административното и в съдебно-административното пред административния съд не са оборени констатациите, че и двете дружества, преки доставчици не могат да бъдат открити на данъчните им адреси и няма данни за воденото от тях счетоводство, което последно обстоятелство се потвърждава от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Също така е отбелязано, че фактурите не съдържат описание на машините и съоръженията, а към фактурите липсва документация за вида на всяка от машините и съоръженията, а и не е преценен факта, че процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби на едно от дружествата пряк доставчик - "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД. Не е отчетен и фактът, че доставчиците не са разполагали с технически и кадрови потенциал за осъществяване на доставките, както и че не са извършвани плащания по доставките, и че машините не са транспортирани до складове на дружеството, а и липсват данни за извършени транспортни разходи. Също така съдът е приел, че няма данни процесните предмети на доставките да са били въвеждани в експлоатация, което се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според съда неправилно е и позоваване единствено на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, последната с предмет на изследване на последващи доставки на машини и съоръжения и в частта за техническите им характеристики. Това решение на Върховния административен съд, първо отделение е било предмет на контрол по извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно по реда на чл. 237 и сл. от АПК, като е образувано адм. дело № 6888 по описа за 2014 г. С решение № 8459 от 20.06.2014 г. петчленния състав на Върховния административен съд, I колегия, петчленен състав е отхвърлил искането за отмяна на решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. дело № 4962 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Направено е второ искане, на основание чл. 237 и чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на същото това решение на ВАС, първо отделение, като с решение № 14132 от 26.11.2014 г. по адм. дело № 12190 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, I колегия, петчленен състав е допусната отмяна и е отменено по този ред решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. дело № 4962 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В мотивите на решението на този петчленен състав от 26.11.2014 г. изрично е посочено, че са "представени писмени доказателства, които се отнасят до конкретното ревизионно производство и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които водят до променя на изводите на решаващия съд (касационна инстанция) относно липсата на реалност на доставените машини, за които са издавани фактури от посочените доставчици. Същите не са били на разположение на ревизираното лице и при решаването на спора по същество пред касационната инстанция не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. С представените доказателства се установяват нови обстоятелства, които са от съществено значение по спора относно осчетоводяването на доставките и тяхната реалност, не са били включени във фактическия материал по делото, но са от съществено значение за доказване реалността на доставките. Съществено е да се отбележи, че тези писмени доказателства да не са били известни на "Топлофикация - Бургас" ЕАД, на ревизионния орган при извършените насрещни проверки на дружеството - доставчик и неговия подизпълнител, както и не са били съобразени от вещото лице по приетата ССЕ пред първата инстанция". Именно по тези съображения е отменено решението на касационния съдебен състав. Настоящият съдебен състав се явява сезиран с касационна жалба, като с отмяната на първото касационно решение е заличена с обратно действие силата на пресъдено нещо, с която то се е ползвало. Същевременно при новото разглеждане на спора са приложими тези съдопроизводствени правила, уредени в чл. 208 и сл. от АПК, включително и тези на чл. 221 и чл. 222 от АПК. Прилагането на същите в случая се реализира в изпълнение на отменителното решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. При решаването на спора настоящата инстанция се явява задължена да се произнесе според събраните по делото доказателства при спазване изискванията и на чл. 218, чл. 219 и чл. 220 от АПК. При съобразяване с тези норми и представените доказателства, които не са изброени и посочени в решението на петчленния състав, следва да се направи извод, независимо отменителния характер на първоинстанционното решение, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Това е така поради съдържанието на писмени доказателства, приети като новооткрити доказателства и от съществено значение за решаване на спора, от възможността по тях да вземе становище ответната страна в това първоинстанционно производство, както и с оглед процесуалната активност на жалбоподателя, да се ангажират нови доказателствени средства или се поставят допълнителни задачи по вече изслушаните две съдебни експертизи. Висящността на спора се възобновява поради представяне на нови доказателства, които да се преценяват, а не поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, ограничили или препятствали правото на защита, още повече, че те не са представени от касатора. Следва също така да се отбележи, че при преценяването на спорния и правнорелевантен факт на реалност на процесните доставки, могат да бъдат направени и други изводи поради значително променената национална съдебна практика и евентуално нова такава на СЕС. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд - Бургас. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат, като такива ще бъдат присъдени с оглед на чл. 226 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение