Решение № 16156 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2012 г.

Решение № 16156 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Смолян срещу решение № 85 от 21.06.2012 г., постановено по административно дело № 113/2012 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което: 1) отменени са решение № 16/18.08.2012 г. на директора на РУСО - Смолян и потвърденото с него разпореждане № О-20-000-00-00426828 от 4.08.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Смолян; 2) разпоредено е изпращане на административната преписка на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян е осъдено да заплати на Сашка Аспарухова Гавазова от гр. Смолян съдебни разноски в размер на 300 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на атакувания от него съдебен акт. Ответникът по касация - Сашка Аспарухова Гавазова от гр. Смолян, действаща чрез пълномощника си адв. Гавазов, в писмен отговор моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 16 от 18.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № О-20-000-00-00426828 от 4.08.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Смолян и е отхвърлена жалбата срещу разпореждането. С процесното разпореждане е отказано на Сашка Аспарухова Гавазова от гр. Смолян изплащането на парично обезщетение за гледане на болен чл. от семейството над 18-годишна възраст по болничен лист № 1743081, серия А-2010, за периода 8.06.2011 - 17.06.2011 г. включително, представен в ТП на НОИ от осигурителя Регионална библиотека "Николай Вранчев" гр. Смолян. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане, не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В разпореждането обаче не е посочено каква трудова дейност е осъществявала в този период Гавазова, а в оставилото го в сила решение № 16 от 18.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян са посочени мотиви, от които може да се направи извод, че лицето през процесния период е било общински съветник, което е основание за неговото осигуряване за общо заболяване и майчинство. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като същата предвижда изрично случаите, в които не се изплаща парично обезщетение, а именно за временна неработоспособност и за бременност и раждане, и тя не може да се тълкува разширително и да се прилага за непосочени в нея случаи, поради което забраната въведена с нея не важи при ползване на отпуск за гледане на болен чл. от семейството. В мотивите на проверяваното решение е изложено и, че обезщетението е било дължимо на Гавазова по трудовия й договор при първия работодател - Регионална библиотека "Николай Вранчев" гр. Смолян, съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО и с чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, понеже паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Смолянския административен съд е и правилно по своя краен резултат, ако и част от възраженията срещу него да са основателни. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора, подкрепена и от прокурора, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, като е приел, че случаите на временна неработоспособност и гледането и придружаването на болен чл. от семейството са отделни и независими един от друг. Временната неработоспособност е следствие, което може да бъде породено от няколко причини, между които е и гледане на болен чл. от семейството, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, чл. 13а, т. 1, б. "а" от КСО и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. От съдържанието на цитираните норми недвусмислено се налага извод, че е налице временна неработоспособност и в случаите, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради гледане на болен чл. от семейството. От друга страна, уредбата в чл. 45, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО и с чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, не изключва приложното поле на чл. 46, ал. 3 от КСО, в каквато насока е изведен материално незаконосъобразен извод в мотивите на проверяваното решение. Въпреки това решението на съда следва да бъде оставено в сила като правилно по своя краен резултат. Отменените с него административни актове са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите не е изяснил каква трудова дейност е осъществявала Гавазова при втория работодател и дали тя е несъвместима с правото й да получи парично обезщетение по процесния болничен лист. На свой ред директорът на РУСО - Смолян е изложил в решението си невярна фактическа обстановка. В хода на съдебното производство недвусмислено се е установило, че Гавазова няма качеството на общински съветник, а е работила като личен асистент на дъщеря си по договор с Община Смолян, като същевременно е гледала и болната си майка, за което е издаден и болничния лист. В тежест на административния орган е установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. При неустановяване на фактите, посочени като основание за издаването на акта, следва да се приеме, че същият е издаден без основание и е незаконосъобразен. След като в административното производство фактите и обстоятелствата не са изяснени, няма как в съдебното производство да се санира този недостатък. Изясняването на гореизложените факти и обстоятелства би могло да стане само в административното производство, което обуславя извод, че при наличието на приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК първоинстанционният съд правилно е отменил решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК правилно е наредил изпращането на преписката на администрацията за ново произнасяне по случая. При новото й разглеждане компетентният орган следва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна как рефлектира тя върху правото на Гавазова да получи парично обезщетение по болничния лист. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,