Решение № 2361 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2016 г.

Решение № 2361 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба З. И. Б. и Б. Т. Б., гр. С., срещу решение от 9.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3207/2004 г. по описа на Софийски градски съд, III-В състав, с което е отхвърлена като неоснователна молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 15.05.2010 г., постановено по същото дело. Касаторите оспорват съдебното решение като твърдят, че то е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и допускане на поправката на очевидната фактическа грешка. О. Н. Б. Белчева и К. Б. Д., представляван от Белчева, считат жалбата за основателна. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С молба от 7.02.2014 г., подадена от З. И. Б. и Б. Т. Б., е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на СГС, отнасяща се до изписване на крайната точка на отменения улично- регулационен план на м. "Кръстова вада", а именно отразена е о. т. 538 вместо от вярната според тях такава о. т. 683. Съдът е приел за установено, че не е допусната очевидна фактическа грешка, защото диспозитивът на решението отговаря на изразената в мотивите воля на решаващия състав. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), приложима на основание чл. 45 ЗАП (отм.) вр. § 4 и § 142 АПК/, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните. Трайно установено е в съдебната практика и правна теория, че явна фактическа грешка е налице, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Примери за такъв вид грешки са неправилно изписване на цифри, имена, дати и т.н. Правилно първоинстанционният съд, чието решение се иска да бъде поправено, е констатирал, че не е налице разлика между формираната воля, обективирана в мотивите на решението и неговия диспозитив. Не е налице дори неяснота или съмнение за допусната грешка, тъй като навсякъде в решението е прието, че предмет на разглеждане по делото е одобреният с решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, поправено с решение № 147 по протокол 340/18.07.2002 г. на СОС, улично-регулационен план на м. "Кръстова вада" между о. к. 278 до о. к. 538, засягащ имот № 941 от кадастрален лист 618, кв. 120, м. "Кръстова вада". Процедурата за поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, изразена ясно и недвусмислено във влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение