Решение № 10961 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2016 г.

Решение № 10961 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Х., против решение № 1974 от 14.12.2015 г., постановено по административно дело № 722/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № Р-220/17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., потвърдена с решение № РД-15-17/7.09.2015 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - гр. Б.; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона (дадени в мотивите на съдебното решение); 3) осъдена е Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р. да заплати на Б. В. П., като майка и законен представител на М. Г. П., сумата от 510 лева, представляваща разноски за съдебното производство. Изложените съображения за пороци на съдебното решение, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, са относими към касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответницата по касация - Б. В. П., майка на детето М. Г. П., двете от гр. Р., действаща чрез повереника си адв. Маргаритов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е била заповед № Р-220/17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., с която е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Отказът е мотивиран от административния орган с това, че посоченият доставчик на ползваните услуги от М. Г. П. и нейната майка (хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Инкаталъка"), не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а добавка по чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или получена рехабилитационна услуга в обект, отговарящ на посочените стандарти по наредбата. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена при неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. То е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на материалноправните разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно приобщения доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Установено е, че Б. В. П. е майка на М. Г. П., което страда от инсулинозависим захарен диабет със 70% вид и степен на увреждане с чужда помощ, видно от приложеното по делото ЕР № 0869/049 от 28.03.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания - II състав при МБАЛ "Б." АД. В изготвената социална оценка от 29.05.2013 г. (със срок до 31.03.2016 г.) на комисията, назначена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р. е посочено, че за детето се констатира потребност и възможност за медицинска и социална рехабилитация, поради което е отправено предложение до директора на ДСП - Р. за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадени са на 29.06.2015 г. медицински направления за балнеолечение на М. Г. П. и за санаториално лечение на майка й Б. В. П. като неин придружител. В периода от 5.07.2015 г. до 12.07.2015 г. с детето е била проведено балнеосанаториално лечение за "създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, измерване на гликиран хемоглобин", които са насочени към подобряване на здравословно състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост. Установено е от издадени фактури от "Т. Т." ЕООД, че за получените услуги в хотела са били заплатени сумите от 196 лева за детето и 196 лв. за майка му, която го е придружавала. Със заявление-декларация от 27.07.2015 г. Б. В. П. е поискала отпускане на добавка за социална интеграция за детето й М. Г. П., като е приложила експертното решение на ТЕЛК, медицинските направления и разходооправдателни документи (фактури) за получените услуги в хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Иканталъка". Във връзка с подаденото заявление-декларация е изпратено запитване от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р. до директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Д. дали хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Инканталъка" отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В отговор на това запитване с писмо изх. № 0404-28/6.08.2015 г. директорът на РЗИ - Д. е посочил 3 бр. лечебни заведения, които отговарят на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", но сред тях не е посочен хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Иканталъка". Предвид тези данни с процесната заповед № Р-220 от 17.08.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Р. на основание чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ е отказал заплащането на търсената от заявителката добавка за социална рехабилитация. Няма спор по делото относно установеното в административното производство, че хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Иканталъка" не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От фактическа и правна страна не се спори и че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязло в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В процесния случай обаче административният орган незаконосъобразно се е позовал на посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, за да постанови отказа си за изплащане на търсената добавка. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. От данните по делото личи, че през престоя на детето на територията на хотел "Деница", к. к. Карбуна, м. "Иканталъка", с него е проведена именно социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Извършени са действия за "създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, измерване на гликиран хемоглобин", които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост. Извършените дейности са по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация, като от значение в случая е, че съответните процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Извършването на разхода е доказано с представените фактури. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Б. за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. 4, и т. 5 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28 от ППЗИХУ - няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Благоевградският административен съд е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,