Решение № 9912 от 7.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Абилов, против решение 97 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 609/2021 г. на Административен съд (АС) Велико Търново, в частта, с която по жалба на П. Александров е отменено негово Уведомително писмо (УП) 02/040-6500/6546 от 05.08.2021 г. за кампания 2019 г., в частта му, с която е намалена исканата сума и е отказана оторизация на сумата от 7 267,13 лв., поради обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи са заявени от повече от един кандидат и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва приетото от съда, че бенефициентът П. Александров е заявил площи, които реално са му били предоставени от община Свищов, а установеното застъпване се дължи на некоректно поведение на другия ползвател на имота НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ 2010 ЕООД. Сочи, че в случая няма ясна определена граница между северната и южната част на процесния имот и не може да се индивидуализира частта на всеки един от ползвателите, съгласно сключените от тях договори с община Свищов. Иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение и да бъде постановено друго, с което да се потвърди законосъобразността на обжалваното УП за кампания 2019 г. Претендира присъждане на разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар в случай, че той е повече от размера, определен в Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът П. Александров, в писмена защита, чрез пълномощника си адв. Н. Бадев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 97 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 609/2021 г. по описа на АС- Велико Търново, с обжалваната му част е отменено Уведомително писмо (УП) 02/040-6500/6546 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по заявление на П. Александров с УИН 04/230519/82847 е намалена исканата сума и е отказана оторизация на сумата от 7 267,13 лв., поради обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи са заявени от повече от един кандидат и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът, след като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че земеделският стопанин П. Александров е подал Заявление с УРН 201808 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г. с УИН 15/230519/03066 и е заявил площи за подпомагане по Схема за единно плащане (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) с обща площ 44,76 ха, находящи се в землището на [населено място], общ. Свищов. Не е спорно, че на заявлението е извършена административна проверка, при която е констатирано, че за парцел с композитен 00237-618-1-1, от заявената за подпомагане площ от 29,07 ха, 0,11 ха излизат извън допустимия слой, а за парцел с композитен номер 00237-695-18-1 от заявената за подпомагане площ от 14,56 ха, 0,42 ха излизат извън допустимия слой, а 11,87 ха са заявени от повече от един кандидат. По делото не се спори по отношение площите, за които е прието, че излизат извън площите, допустими за подпомагане, който слой е одобрен със Заповед РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която не е оспорена от жалбоподателя и е влязла в сила. УП в оспорената му част касае площта, за която е прието двойно заявяване и застъпване, за която в преписката са приложени договорите за наем, сключени между двамата земеделски стопани и община Свищов. Не е спорно, че договорите са постъпили и при ответника - дирекция Правни дейности и законодателство на Европейския съюз по електронен път. От допълнителното заключение на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, което не е оспорено, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП, 3 броя парцели в землището на [населено място], общ. Свищов, с обща площ 44,76 ха. Спорният парцел 00237-695-18-1в землището на [населено място], общ. Свищов е заявен за подпомагане от жалбоподателя по СЕПП, СПП и ЗДП - Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания, с обща заявена площ от 14,56 ха. При извършените кръстосани проверки са установени застъпени площи, заявени от повече от един кандидат за подпомагане, в размер на 11.87 ха в декларирания от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1, като застъпването е с парцел 000237-695-31-3, целият с площ 13.10 ха, заявен от НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ 2010" ЕООД, [ЕИК], с УРН [номер]. Кандидатите са сключили договори с община Свищов, които са регистрирани по надлежния ред. От договор за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост от 24.06.2016 г. с вх. рег. 1928 от 30.06.2016 акт 72, том 3 на СВ Свищов, съдът е установил, че на жалбоподателя са предоставени 145.053 дка (северна част) от имот с кад. 000143 (КВС) сега с идендтфикатор по КККР на [населено място] 00237-207-143. Видно от договор от 26.01.2018 г. на СВ Свищов, в същия имот са предоставени 38.884 дка (южна част) на наемателя НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ 2010 ЕООД. От изготвената към заключението на СТЕ комбинирана скица/схема, изготвена върху подложката на кадастрален имот 00237-20-143 (стар 000143) целият с площ 18.382 ха се установява, че процесния земеделски парцел 00237-6959-18-1 с трасиране на площта на твърдяното застъпване от 11,87 ха, че жалбоподателя е заявил площи за подпомагане, които реално са му били предоставени от община Свищов. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт в обжалваната му част е издаден от материално компетентен орган, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване, съгласно Заповед 03-РД/2891 от 16.06.2021 г., без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд, анализирайки нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съгласно която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст РА намалява размера на плащането или отказва плащане по чл. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз, е приел, че в конкретния случай не са налице сочените елементи от фактическия състав на нормата Това е така, тъй като непротиворечиво от доказателствата по делото е установено, че застъпването, подробно описано в заключението на вещото лице, се дължи на недобросъвестното поведение на кандидата за подпомагане НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ 2010" ЕООД, срещу което жалбоподателят няма друг ред за защита освен в настоящето производство. На двамата кандидати като наематели е предоставена за ползване различна площ, като няма застъпване на самото ползване. На жалбоподателя са предоставени 145.053 дка от имот с кад. 000143 (КВС), сега с идентификатор по КККР на [населено място] 00237-207-143, целият с площ 183,897 дка, находящи се в северната част на имота, а на дружеството са предоставени останалите 38.844 дка от посочения имот, находящи се в южната част на имота и ако всеки беше заявил коректно тази част за финансиране до дублиране и застъпване не може да се стигне, защото няма дублиране на ползването нито като размер, нито като място. Съдът е посочил, че застъпване от 118 дка, колкото е приел административния орган е невъзможно, доколкото на НИКОПОЛИС ИНСТРУМ 2010" ЕООД са дадени под наем с договора от 26.01.2018 г. само около 39 дка, които същият е имал право да заяви. Вместо това дружеството е заявило много повече площ от отдадената му под наем, а именно 131 дка, в резултат на което е констатирано застъпването. Жалбоподателят коректно е заявил ползваните от него площи до размера на предоставените му под наем. Община Свищов е отдала под наем един и същи имот с описание на разпределението за ползване в северна и южна част с два договора, което не е констатирано при проверките, извършени от ДФЗ-РА в системата ИСАК, в която фигурират само цели парцели физически блокове с очертани площи от земеделските стопани в рамките на тези парцели. Решаващият съд е отхвърлил възражението на ответника, че при изясняване на правото на ползване се ползват само данните, представени от МЗХГ, които ДФЗ не може да коригира, като е посочил, че това не означава, че ответникът не дължи проверка на тези данни, особено след като същите са установени с представените договори. МЗХГ е посочило като заявен от двама кандидати един имот, без да изследва кой от тях какво право на ползване притежава, тъй като софтуера на системата не позволява разделяне на имотите и поставяне на граници съгласно разпределението на ползване. Липсата на такава техническа възможност за въвеждане на данни за части от поземлен имот не означава, че собственикът - в случая община Свищов, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица, още по-малко, че в такъв случай множество ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. Жалбоподателят е коректен, като техническите затруднения, свързани със софтуера на МЗ, не следва му носят неблагоприятни последици, изразяващи се в намаление на финансирането. На МЗХГ се представят и договорите или другите правни основания за ползване на заявените за финансиране площи именно за да се извърши проверка на заявените обстоятелства. Да се приеме, че нито министерството, нито ответника могат да проверяват тези данни означава да се даде възможност на всеки недобросъвестен кандидат да заяви произволно площи, хипотетично в землища в цялата страна и да блокира по този начин изплащането на помощи на всички останали земеделски производители коректно заявили за подпомагане площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това означава изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат повече от един собственик или ползвател, доколкото системата не позволява нанасяне граници на ползване и въвеждане на части от имоти, което противоречи на изискванията на закона и наредбата. Отказът да се финансира добросъвестния кандидат е незаконосъобразен. По тези съображения първоинстанционният е постановил оспорения понастоящем резултат. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма. Според възприетата форма на акта - в табличен вид и пояснения към колоните в таблиците както и излагане на мотиви на акта в документ - съпроводително писмо за изпращане на преписката в съда, се споделят изводите на първоинстанционния съд, че посоченото е допустимо с оглед тълкуването, дадено в ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Вярно е посоченото в касационната жалба, че е недопустимо мотивите за издаване на административния акт да бъдат допълвани в хода на съдебното производство, но в настоящия случай доводите са развити до изпращане на жалбата. Освен това от доказателствата, представени с административната преписка може да се обоснове извод за наличие на данни, служещи като мотиви на издаване на оспореното уведомително писмо. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното със същите. В касационната жалба не е посочено в какво се изразява необосноваността на решението, кои доказателства не са взети предвид или неправилно са тълкувани от съда, в нарушение на правилата на логическото мислене или е налице друго обстоятелство, обосноваващо неправилност на изводите. Правилно първоинстанционния съд е приел, че административния акт в оспорената му част е издаден в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3, т .5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Нормата на чл. 41 ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на земеделските земи. Вярно е посоченото в касационната жалба, че съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХГ извлича степенува, обобщава и предава на РА еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, с което касаторът цели изграждане на защитната си теза, че именно с оглед тези данни следва да работи при проверките. Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на същия текст, при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.) когато се установят заявени без правно основание площи да извърши географско определяне на площта и местоположението им. В този случай следва МЗХГ да предостави допълнителна информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 когато при проверките по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание, РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай, правилно решаващият съд е приел, че административния орган не е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части от един и същи парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХГ, но дължи посочените проверки, още повече, че за процесните имоти са предоставени доказателства - договорите, свързани с тези данни. При проверките процесният имот е установен като заявен и ползван от двама кандидати, но не е констатирано, че един от тях няма право на ползване върху по-голямата част от заявения от него за подпомагане имот. Не е установено ползването като размер и като местоположение. В този смисъл, правилно съдът е приел, че приетото за установено от фактическа страна от административния орган е опровергано от доказателствата по делото. В противоречие с неоспореното заключение на вещото лице е и твърдението в касационната жалба, че жалбоподателят, настоящ ответник по касация не е заявил точно предоставената му за ползване северна част от имота. Не могат да бъдат възприети и възраженията, че договорите с община Свищов, страдат от пороци, тъй като отдадената вещ не е точно индивидуално определена със своите граници, съответно липсва скица като приложение към договорите. Именно посочените обстоятелства е следвало да бъдат изяснени в рамките на административното производство. Липсата на коректна проверка не може да бъде извинена и с обстоятелството, че системата на МЗХГ (сега МЗ) не позволява разделяне на имотите и поставяне на граници съгласно разпределението на ползването, съответно липсата на техническа възможност за въвеждане на данни за части от поземлен имот. Правилен е изводът на съда, че техническите затруднения, свързани със софтуера на МЗ, не следва да бъдат основание за носене на неблагоприятни последици, изразяващи се в намаление на финансирането от земеделските стопани, които коректно са заявили имотите, ползвани от тях на валидно правно основание. Неоснователно е възражението, че след като и двамата земеделски производители са се съгласили да сключат подобни договори, то следва да търпят неблагоприятните последици от това положение. Административният съд правилно е приел, че не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредбата), уреждаща процедурата за изясняване на застъпванията за заявени площи от повече от един кандидат. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за приложимост на нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата. От доказателствата по делото са установени елементите от фактическия състав на нормата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата, съответно решаващият съд, обосновано и в съответствие със закона е приел нарушение на материалния закон - нормите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 4 от Наредбата 5/27.02.2009 г.. Решаващият съд обосновано е приел, че оспореният административен акт в частта, касаеща намаление на исканата сума и отказана оторизация на сумата от 7 267,73 лева е материално незаконосъобразен. По изложените съображения, настоящият състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, действително внесена сума за един адвокат, установена с договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г. Сумата е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерна, като възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,