Решение № 403 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2011 г.

Решение № 403 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1716/8.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3564/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Николай Крумов Ганчев със съдебен адрес в гр. Варна, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че и двете жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Николай Крумов Ганчев Решение № 2405-10 от 23 - 24 юни 2010 г. на общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ на кв. "Св. Никола", в частта му за УПИ III-1412, като изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение отменената част. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта в отменената част е в противоречие на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като е предвидено от имота да се отнемат площи по-големи от 25 %, както и че не са изложени мотиви към заповедта предвидената улица би ли могло да се предвиди по друг вариант, по-икономичен, по-благоприятен и технически осъществим с оглед и денивелацията на терена. Решението е правилно. От заключението не вещото лице безспорно е установено, че имотът на жалбоподателя е с площ от 849 кв. м, от който за улица са предвидени 215 кв. м, представляващи 25.3 %, т. е. отнемат се площи по-големи от предвиденото в чл. 16, ал. 1 ЗУТ - 25 %. Текстът е ясен, че определянето на площи за изграждане на инфраструктурата, не може да надвишава 25 %, поради което доводът за незначителна част, надхвърляща този процент е неоснователен. Само на това основание обосновано и при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че решението е прието при в противоречие на материалноправните норми. Освен това не е изследван въпросът дали улицата може да се предвиди с други размери /включително и относно ширината на тротоара/, с оглед по възможност най-минимално засягане на имота на жалбоподателя не повече от 25 %, както и с оглед изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ с цел предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ, в частност за имота на жалбоподателя. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК