Решение № 13771 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 54830 гр. Варна против решение 892 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. 177/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът И. Г. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя заповед ЛС-01-З/26.04.2024 г. на командира на Военно формирование 54830 гр. Варна, с която на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и във връзка с Експертно решение по годността за военна служба от 25.05.2023 г. на Централна военномедицинска комисия към ВМА - София, е прекратен договора за военна служба на И. Г. Д., същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че оспореният административен акт е издаден при наличието на невлязло в сила експертно решение, с което жалбоподателят е освидетелстван за негоден за военна служба. Позовава се на разпоредбата на чл. 77, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и прави извод, че за прекратяване на договора за военна служба е необходимо експертното решение на военномедицинските органи да е влязло в сила. Прави извод, че наличието на издадено експертно решение не е достатъчно за издаване на заповед за прекратяване на договора за военна служба, а е необходима проверка за това дали този акт е влязъл в сила. По тези съображения съдът достига до заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за постановяването, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Незаконосъобразен е изводът, че наличието на влязло в сила експертно решение е условие за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Съгласно цитираната норма договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност, установена от военномедицинските органи, съответно от органите по чл. 141, ал. 3. Правилото на чл. 162, ал. 5 ЗОВСРБ, регламентира, че актовете по ал. 1, т. 3 на военномедицинските органи, съответно на органите по чл. 141, ал. 3, могат да бъдат обжалвани по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението. Следователно по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на експертното решение, което е основание за прекратяване на договора за военна служба. Действително нормата на чл. 77, ал. 1 ППЗОВСРБ в релевантната й редакция, регламентира, че прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1 т. 3 ЗОВСРБ (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на влязло в сила експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 ЗОВСРБ, като в сега действащата редакция на чл. 77, ал. 1 отпада изразът влязло в сила. Но действащата към момента на издаване на оспорената заповед редакция на чл. 77, ал. 1 ППЗОВСРБ е в противоречие с чл. 162, ал. 5 ЗОВСРБ, в сила към момента на постановяване на административния акт, като последната норма регламентира, че обжалването на експертните решения не спира изпълнението им т.е., влизането им в сила не е условие за прекратяване на договора за военна служба на посоченото основание чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Освен това в случая с влязло в сила решение, постановено по адм. д. 295/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол е отхвърлена жалбата на И. Г. Д. против Експертно решение по годността за военна служба в доброволния резерв ВС-982/25.05.2023 г. на Централната военномедицинска комисия за общи заболявания към Военномедицинска академия гр. София, което експертно решение е основанието за прекратяване на договора за военна служба. Следователно като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на И. Г. Д. против заповед ЛС-01-З/26.04.2024 г. на командира на Военно формирование 54830 гр. Варна да се отхвърли. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди И. Г. Д. да заплати на Военноморските сили сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,