Решение № 2973 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2016 г.
ВАСV отделение13.03.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1212 от 25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12118 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. И. от гр. С. против заповед № 513з-8096 от 12.11.2015 г. на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на длъжност "младши инспектор". ОСЪЖДА В. И. И. от гр. С. да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2973 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2016 г., V о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи против решение № 1212 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 12118 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 513з-8096/12.11.2015 г. на Директора на СДВР - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Изложени са съображения за необоснованост и материалноправни нарушения при прилагането на чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. В. И. И. от гр. С. е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № 513з-8096 от 12.11.2015 г. на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на полицай В. И. И. - младши инспектор в СДВР - МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР и служебното правоотношение е прекратено, поради извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 67 от ЗМВР и на етичните правила за поведение на държавните служители в ЗМВР. В мотивите на оспорената заповед са изложени следните фактически съображения: От излъчения на 06.07.2015 г. репортаж в предаването "Господари на ефира" по Нова телевизия е станал известен случай на физическа сила върху две лица, съотв. от мъжки пол и от женски пол, на видима възраст около 30 години, употребена без необходимост от полицейски служители в СДВР около 02.00 часа през нощта по време на извършена проверка. Видеозаписът е бил предоставен в телевизията от лица, свидетели на инцидента. При извършената проверка е установено, че точната дата е 19.12.2014 г. и в създалата се ситуация са участвали четирима униформени служители в 01 РУ, между които и полицай В. И. Те пристигнали на мястото на улица "13 март" в гр. С. по сигнал, чут по радиостанцията и видели едно момче и едно момиче в нетрезво състояние да се карат помежду си. Момчето имало драскотини по лицето, за които казало, че ги е получило при бой с приятелката му. Извършената алкохолна проба с дрегер е показала резултати 0, 53%о за мъжа и 1.59%о за жената. При поискване момчето представило личната си карта и се легитимирало като А. Д. Г., но момичето отказало. Според обясненията на полицаите то се държало грубо и арогантно, поради което те решили да го отведат в управлението, за да установят самоличността му. Момичето отказало да се качи в полицейската кола и двамата с приятеля му Г. започнали да обиждат полицаите, което наложило поставяне на помощни средства - белезници и използване на физическа сила. Издали заповед за задържане, а при обиска в момичето установили от личната му карта, че се казва В. Е. К. По случая с неправомерната употреба на физическа сила от полицейски служители е била заведена прокурорска преписка и е образувано следствено дело № 220/2015 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20 от НК. При извършената видеотехническа експертиза са установени действията и разговорите, както и нанесен удар с длан (силен шамар) на момчето от един от униформените служители. Мл. инспектор В. И. е станал съучастник в причиняването на лека телесна повреда и унизително отношение спрямо гражданско лице, но не е предприел действие за предотвратяване на инцидента и не го е докладвал на ръководителите си. Излъчването на видеозаписа в предаването "Господари на ефира" на Нова ТВ е довело до негативен отзвук в обществото и уронване на престижа на МВР. С така описаното поведение - действия и бездействия - полицай И. виновно е нарушил чл. 67 от ЗМВР и етичните правила, регламентирани в т. 18, 19, 20, 33, 69 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, приет със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г. С постановеното решение Административен съд С. - град е отменил оспорената заповед, след като на първо място неправилно е приел, че в заповедта липсва обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание. Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед по ясен и разбираем начин са изложени всички обстоятелства по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, мотивирали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Във връзка с тежестта на нарушението е обърнато внимание на личното поведение на наказания полицай, който не е предприел действия за предотвратяване на инцидента и не е докладвал на ръководителя си за случилото се. Отчетени са значителните вредни последици от негативния отзвук в обществото и накърнения престиж на полицейските служители като цяло и на МВР. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, така, както се виждат на видеозаписа и според обясненията на четиримата служители. Във връзка с формата на вината е взета предвид проявената от полицая безсамокритичност към служебното му поведение и липсата на съзнание за неблагоприятните последствия. Той е изразил становище, че физическата сила е била използвана правомерно и адекватно, тъй като четиримата полицаи са били провокирани от двамата младежи. Обсъдено е цялостното поведение на държавния служител, на когото по-рано са били присъдени две награди, но е преценено, че поведението му по време и след инцидента е несъвместимо със службата в МВР и морала на полицейския служител. На следващо място, Административен съд С.-град необосновано е приел, че "В случая не става ясно за какво е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. ". В заповедта е уточнено, че дисциплинарното нарушение се изразява в това, че "Младши инспектор В. И. е станал съучастник в причиняването на лека телесна повреда и унизително отношение спрямо гражданско лице. Ставайки свидетел на превишаване на полицейски правомощия и неправомерно използване на физическа сила (шамар) спрямо лицето А. Г., служителят не е предприел действия за предотвратяване на инцидента и не е докладвал на ръководителите за случилото се. " (стр. 3, абз. 5). Горните фактически обстоятелства, представляващи част от мотивите на заповедта, въобще не са обсъдени от първоинстанционния административен съд. Вместо това съдът се е съсредоточил върху това, че от неясния запис не се установява кой точно от четиримата служители е нанесъл удар с вътрешната част на дланта (шамар). Зачел е обстоятелството, че съгласно обясненията на полицейските служители те не си спомнят кой е предприел задържането на момичето и момчето, кой им е поставил белезници, както и кой в каква степен е използвал физическа сила и помощни средства. Фактът на употребена физическа сила от полицай върху гражданин не е спорен. Спорът е дали употребата на физическа сила е била необходима за законна цел. Данните от видеозаписа, които са изследвани подробно от назначени експерти, както и обясненията на полицаите, насочват към извод, че физическото насилие от униформения полицай върху гражданина (с алкохолна проба 0.53 промила) не е било оправдано с предвидени в закона случаи и предели. Уличаващи за ответника по касация са фактите, че в качеството си на полицай е участвал в инцидента, не е предприел никакво действие, за да го предотврати, не е докладвал на ръководителите си, няма критична морална самооценка и няма съзнание за отрицателните обществени последици. Поведението на задържаните лица не може да служи като оправдание за безучастно поведение на полицай и за толериране на недопустими по закон действия. Н. А. съд С. - град е приел, че не са събрани доказателства, че държавният служител публично е накърнил доброто име и авторитета на институцията. След излъчването на видеозаписа по телевизията случаят е станал публично известен, бил е коментиран и от други медии, като е предизвикал негативна обществена реакция и е уронил доверието на гражданите в полицията. При извършено подробно обсъждане на неяснотите във видеоматериала съдът е пропуснал останалите събрани доказателства. Съгласно експертната справка № 20-Ф от 29.07.2015 г., изготвена от Б. Ж. - вещо лице в СДВР, във видеоматериала се констатират четири униформени и две цивилни лица; констатират се три съприкосновения между униформени и цивилни лица - две съприкосновения от униформено към цивилно лице, наподобяващи удар с ръка (шамар) и трето съприкосновение с крак, което е възможно да се възприеме по няколко начина. Много по-подробно е заключението (постановлението) на независимия експерт И. Р. Д. (л. 221 - л. 236), в което са отразени действия и разговори на полицаите с гражданите: 0.09 ч. Начало на проверката; 0.50 ч. Момиче: Тука.... ама чакай да сме дилъри... точно в центъра на С. да сме дилъри....; 1.33 ч.: Момчето казва на момичето да си покаже личната карта; 2.14 ч. Момчето настоява момичето да си даде личната карта, защото то отказва; 4.32 ч. Полицай: Стига си й викал; 4.35 ч. Момче: Аз няма да млъкна; 4.38 ч. Започва разправия между полицай с гола глава и момчето: Искаш ли да млъкнеш, Няма да млъкна; 4.46 ч. Полицаят дърпа назад момчето и му удря силен шамар с лявата ръка; 4.56 ч. Полицаите почват да наричат момичето с обидни думи; 5.10 Момиче (обидено): Кво удряш бе; след 5.52 момчето и момичето искат да си тръгнат, но полицаите не ги пускат; около 7.30 ч. полицаите започват да дърпат младежите към колата; 7.44 Момче на висок глас, нахвърляйки се на полицаите: Абе не я дърпайте, оставете ми я бе; полицаите го хващат и се чуват два удара. Момчето и момичето са повалени на земята. Трети полицай рита падналото момче. Четвъртият гледа отпред.; Разправията кой кого обижда и удря продължава до 8.26 ч., когато идват още двама полицаи; 8.13 ч. полицаят, ритнал момчето, рита и момичето; 8.31 ч. Момчето продължава да се моли да оставят момичето: Глей бе, глей кво я направихте бе; момичето реве силно. Последвалите разговори и действия при вкарването на задържаните лица в колата не следва да се коментират, тъй като са извън обосноваващите заповедта фактически съображения. Записът приключва в 12.42 ч. При горната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд е направил необоснования извод, че извършеното правно квалифициране на поведението на полицая като нарушения по отделни точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР) е непълно и неясно. Този извод не кореспондира с фактите и с приложимия закон. На основание чл. 67 от ЗМВР полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Поведението на дисциплинарно наказания служител по време на създалата се ситуация и в хода на дисциплинарното производство, така както е описано в оспорената заповед, е в нарушение на цитираната законова разпоредба и на ЕКПДСМВР: т. 18 - Държавният служител изпълнява своите задължения в услуга на гражданското общество; на т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; на т. 20 - Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; на т. 33 - Държавният служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение; на т. 69 - Д. служител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия; на т. 83 - Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Извършените деяния, които са в нарушение на задълженията по чл. 67 от ЗМВР, не са съвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронват престижа на службата, обосновават налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (В същия смисъл решение № 2464 от 27.02.2017 г. на ВАС, VI о., по адм. дело № 11919/2016 г.). Като е отменил оспорената заповед, Административен съд С. - град е постановил необосновано и неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,