Решение № 449 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2013 г.

Решение № 449 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Средно общообразователно училище "Д-р Петър Берон", гр. Тополовград, ул. "Варна" № 2, срещу решение № 55 от 16.04.2013 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 38/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил отказ на директора на училището, обективиран в писмо изх. № 14 от 25.01.2013 г., да предостави достъп до обществена информация по заявление, вх. № 17 от 16.01.2013 г., на Лиляна Ангелова Вълчева. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с § 1, т. 4 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), съдът приел, че има качеството на задължен субект по смисъла на закона. Не отчел, че училището не е орган на държавна власт. Счита за неправилен извода на съда, че поисканата информация е официална служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Сочи, че поисканата информация се съхранява при контролния орган - регионалния инспекторат по образованието, който вече отказал достъп. Излага подробно факти и отношения, настъпили преди подаване на заявлението за достъп, свързани с прекратяване на трудовото правоотношението на заявителя за длъжността "учител" в същото училище, които счита, че са причина за многократно исканата различна информация. Счита, че Вълчева иска достъп до информация не за лични цели, което е в противоречие с целта на закона. Счита, че оспореният отказ е издаден в съответствие с изискванията за форма - чл. 146, т. 2 АПК. Представя отговор до Вълчева по нейно предходно заявление за достъп, решение на Комисията за установяване на конфликт на интереси, което е постановено по преписка, образувана въз основа на сезиране на Вълчева, уведомление от Комисията за защита от дискриминация по повод сезиране от Вълчева. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Мария Бойкинова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - Лиляна Ангелова Вълчева, счита същата за неоснователна. Счита за правилен извода на съда, че директорът на училището е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект. Самият директор през 2012 г. вече е предоставял по нейно искане достъп до информация. Счита за правилен извода на съда, че поисканата информация е обществена, тъй като касае квалификационната дейност на училището, която се осъществява по годишен план и за която се отделят не по-малко от 8% от бюджета на училището. Същото важи и за командироването на учители и ползването на външни услуги, както и контролната дейност на регионалния инспекторат. Счита за ирелевантни фактите и обстоятелствата, свързани с отношенията между нея и директорът. Сочи, че исканата информация не е за задоволяване на лични интереси, а на обществения интерес върху дейността на училищата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Драгомир Ангелов, Адвокатска колегия, гр. Стара Загора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че директорът на училището е задължен субект за достъп до обществена информация. Решението е съобразено и с разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и чл. 5 ЗДОИ. Съдът правилно приел, че отказът е необоснован и противоречи на закона, поради което го отменил. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Вълчева подала до директора на Средно общообразователно училище "Д-р Петър Берон" заявление за достъп до обществена информация, с което поискала да й бъде предоставена: 1. цялата налична информация, свързана с квалификацията на педагогическия персонал в училището през учебната 2011/2012 г. (планиране и осъществяване на квалификационната дейност, както и конкретните дейности, разходи, участници); 2. цялата налична информация, свързана с командироването на служителите на училището през 2012 г. (конкретни дати; посетени места; изплатени командировъчни разходи: дневни, пътни и др.; целта и задачите, които са поставени и информация за тяхното изпълнение - заповеди за командироване и разходни касови ордери); 3. цялата налична информация, свързана с ползването на външни услуги (вид и предмет на услугата, изпълнител/извършител, конкретна/и дата/и и размер/и на изразходваните средства през 2012 г.; всички съпътстващи документи по избирането и сключените договори с конкретен изпълнител/извършител на външна услуга); 4. цялата налична информация за извършени проверки от регионалния инспекторат по образованието (заповеди за извършените проверки, констативни протоколи, заповеди за задължителни предписания, писма и др.). С писмо, изх. № 14 от 25.01.2013 г. директорът на училището отказал достъп до исканата информация с мотива, че: 1. директорът на училището не се явява задължен по чл. 3 ЗДОИ субект; 2. информацията досежно квалификацията на педагогическия персонал е лична и третите лица не са дали съгласие; 3. исканата информация не е официална и служебна, тъй като не е свързана с обществения живот, а с квалификацията на отделни учители; 4. искането е недопустимо, тъй като цели задоволяването на интереси извън посочените в закона. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че директорът на училището е задължен по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с § 1, т. 4 ЗДОИ правен субект, тъй като е публичноправна организация, която е юридическо лице, създадено с цел да задоволи обществени интереси - чл. 53 от Конституцията, чл. 3, 4, 4а, 10, ал. 5 и чл. 41 от Закона за народната просвета (ЗНП). Приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма - органът не изложил фактически основания за отказа си. Съдът приел, че исканата информация е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ - касае обществения живот в страната и чрез предоставянето й лицата могат да си съставят собствено мнение за работата на училището. Налице е засилен обществен интерес върху дейността на училищата, а при повишаване на професионалната квалификация на учителите и използването на външни услуги се разходват бюджетни средства. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ и го отменил. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти, с оглед на мотивите на съдебното решение и доводите на касатора за неговата неправилност спорът по делото е досежно качеството на задължен субект на училището и досежно характера на исканата информация. Касаторът счита, съдебното решение за неправилно, тъй като съдът в нарушение на материалния закон, приел, че училището има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Този негов довод е неоснователен. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал защо училището има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване на релевантните правни норми за правилно и не счита за необходимо да повтаря аргументите на съда. Само с оглед на отменителните доводи на касатора следва да се посочи, че не само държавните органи са задължени субекти по Закона за достъп до обществената информация. Както приел и съдът, училището е публичноправна организация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с § 1, т. 4, б. "б" ЗДОИ, тъй като първо, е юридическо лице с оглед на чл. 10, ал. 5 ЗНП, второ, създадено е с исканата от закона специална цел - да задоволи обществените интереси като обезпечи конституционното право на образование, и трето, по делото е безспорно, че училище "Д-р Петър Берон" е общинско по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗНП, чиито средства за издръжка се осигуряват от общинския бюджет - чл. 41 ЗНП. При наличието на тази безспорни факти училището се явява задължен субект, а директорът, като представляващ го, е задължен да отговори на заявлението. Тоест, директорът дължи произнасяне не в качеството си на държавен орган, какъвто той безспорно не е, а в качеството си на представляващ юридическото лице, което е задължен субект. Съдът приел, че исканата от заявителя информация има качеството на обществена служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и това обуславя задължението му за произнасяне. Този извод на съда е правилен. Съдът правилно тълкувал и приложил закона като въз основа на преценка на посочената в заявлението информация направил извод, че тя е такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална информация и по повод на дейността на училището. Информацията и за професионалната квалификация, и за командировките, и за външните изпълнители, и за резултатите от проверката по принцип е по повод на дейността на училището. Дали досежно нея е налице някое от ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ или е налице основание за отказ от нейното предоставяне по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, е въпрос на преценка на задължения субект. Както правилно посочил в мотивите си съдът липсата на фактически основания за издаване на отказа не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност, а и съдът не може да допълва и извежда фактическите и правни основания за издаване на акта, а само да проверява тяхната законосъобразност. Съдът приел, че оспорения отказ е постановен в нарушение на изискването за форма, тъй като не съдържа фактически основания. Този извод на съда също е правилен. От съдържанието на заявлението и на отказа е видно, както приел и съдът, че касаторът е бил сезиран с искане за достъп до едно доста значително количество от обществена информация свързана с дейността на училището. Макар четирите въпроса да са формулирани общо - "цялата налична информация, свързана с", те в същото време съдържат искане и за предоставяне на всички налични документи, отразяващи дейността на училището в четири основни области - професионална квалификация, командироване, ползване на външни услуги, извършени проверки. Така формулирани четирите въпроса в заявлението предпоставят различни условия за предоставяне на информацията. По точка 1 искането не е за предоставяне на копия от дипломите и документите за придобита професионална квалификация от учителите в училището, за да се обсъжда хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Искането е за предоставяне на информация за планирането и осъществяването на квалификационната дейност, като се посочат разходите и участниците. Искането за посочване на конкретните дейности е повторение на искането за информация за планирането и осъществяването. Следователно, по точка 1 искането е за предоставяне на обобщена информация за дейността по професионална квалификация като се посочат освен планирани/осъществени дейности, разходите и участниците, без за последните да се предоставят лични данни. По точка 2 искането е за предоставяне на информация, свързана с командироването на служителите в училището. Видно, че става въпрос само за служителите, не и за учителите в училището. По това искане касаторът не е изложил никакви мотиви. При преценката за достъп до информацията следва да бъде съобразено изискването за забрана за предоставяне на лични данни. По точка 3 искането е за предоставяне на информация, свързана с трети лица. По това искане касаторът също не е изложил мотиви. При преценка на достъпа до исканата информация следва да се прецени доколко исканата информация засяга интересите на трето лице с оглед на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. По точка 4 исканата информация е свързана с дейността на държавен орган и следва да се прецени доколко тя се намира при субекта, от когото се иска, и дали не следва искането, поне в определена част, да се насочи към органа. Видно от изложеното касаторът е следвало да извърши преценка по отношение на всяко от исканията и да съобрази възможността за ограничения и за отказ от достъп до информация, а не да постановява отказ, без да изложи фактически и правни основания. Декларацията, че исканата информация не е свързана с обществения живот и се иска за цели, различни от законовите, не е фактическо и правно основание за отказ. Такова твърдения трябва да бъде обосновано с относими факти и обстоятелства, които да бъдат съответни на визираните в правната норма юридически факти. Видно от представените от касатора с касационната жалба писмени доказателства е, че между заявителя и касатора, в качеството им на директор на училището и на бивш учител, с прекратени от този директор трудови правоотношения, са налице определени отношения. Но това обстоятелство не е законова причина за отказ от достъп до исканата информация. Дотолкова, доколкото исканата информация е обществена касаторът дължи произнасяне, което следва да бъде мотивирано. Като не е сторил това той постановил незаконосъобразен отказ, който съдът правилно отменил. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Средно общообразователно училище "Д-р Петър Берон" да заплати на Вълчева направените по делото разноски за настоящата инстанция. Видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие № 053818 от 12.11.2013 г. разноските на ответника са в размер на 450, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди пълния размер на направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд