Решение № 189 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2018 г.

Решение № 189 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Созопол чрез процесуалния представител адв. В. Х. срещу въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по в. гр. д. № 453/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 929 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 7783/2015 г. на Районен съд- Бургас, с което е признато за установено по отношение на Община Созопол, че поземлен имот с идентификатор.... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 1 793 кв. м, е частна държавна собственост. С определение № 382 от 12.07.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят поддържа подадената касационна жалба, в която са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че при постановяване на своето решение съдът не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение относно тълкуването и прилагането на закона и относно дължимите процесуални действия, които съдът следва да извърши, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че спорният недвижим имот не е преминал в собственост на общината на основание § 7, ал. 1, т. 6 или т. 7 ПЗР на ЗМСМА, или на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. В писмен отговор на касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез областния управител на област Бургас, изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният имот с идентификатор.... по КККР на [населено място] е идентичен с УПИ.... в кв..... по действащия ПУП на населеното място, одобрен през 1982 г., отреден за "морска гара". Не е било спорно по делото, че същият не е застроен. Тезата на ищеца е, че с оглед това отреждане, предназначението на имота не е за задоволяване на местни потребности на общината. Мероприятието "морска гара" не е самостоятелно, а има предназначение да обслужва пътническия трафик по море и следователно обектът може да функционира само като част от пристанище за обществен транспорт, каквото до влизане в сила на ЗМПВВПП би могло да бъде изградено само държавата. С оглед указанията, дадени от ВКС с отменителното решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ІІ г. о., при новото разглеждане на делото въззивният съд е предоставил на Община Созопол възможност за ангажиране на доказателства относно факти, обуславящи приложението на § 7, ал. 1, т. 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОбС. В изпълнение на така предоставената възможност Община Созопол е представила скица – извадка от регулационен план на [населено място] от 1982 г. и от 1966 г., и е поискала да бъде разпитан един свидетел/ Ст. Р. /, заемал длъжността кмет на [населено място] от 1971 г. до 1989 г. Същият е заявил пред съда, че през времето, когато е изпълнявал тази длъжност, процесният имот се е ползвал от местните рибари, които държали там лодките си. Имало изградени от кметството кей и пристан, дървени фургони и масивна рибарска колиба, които съществували до започване на строително- монтажните работи по разширение на пристанището. Заявил е, че старото пристанище граничи от север с процесния имот и е изградено от кметството с участието на ТКЗС. Въззивният съд не е кредитирал показанията на този свидетел. Приел е, че те противоречат на представените писмени доказателства - договор за дарение, обективиран в нотариален акт №.... г., с който "Пристанище Бургас" ЕАД е дарило на Община Созопол описаните в акта брегови съоръжения - морска кейова стена и пристан в [населено място]. Приел е също, че свидетелските показания са недопустими за установяване изграждането и съществуването в имота на съоръжения от техническата инфраструктура, като канализация, електрическа инсталация, временни и преместваеми обекти и др., тъй като доколкото изграждането им е свързано с разходване на публични средства тези обстоятелства следва да бъдат доказани с писмени доказателства. По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав възприема практиката, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 361 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 771/2010 г. на ВКС, І г. о., съгласно която при постановяване на своето решение въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните доказателства. Когато при обсъждане на събраните доказателства съдът констатира, че като доказателство е прието копие от документ, заверено от страната, която го представя, и което не е било оспорено от насрещната страна, той не може да го изключи от доказателствения материал по делото едва с решението си, без да изиска от страната да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него/ решение № 458 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 352 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 189/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. /. Въззивното решение противоречи на тази практика. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, ІІ г. о, е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С отменителното решение на касационната инстанция е прието, че морската гара не е самостоятелно мероприятие, а част от пристанищните съоръжения, предназначена за обслужване на пътници при качването или слизането им от акостирал плавателен съд, поради което за приложението на § 7, ал. 1, т. 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА или § 42 ПЗР на ЗОбС при разрешаване на спор за собственост между държавата и общината е необходимо да се изясни дали към момента на влизане в сила на посочените законови разпоредби е имало фактически изградено или изграждащо се пристанище, какви нужди е обслужвало и съответно кой го е ползвал. Делото е върнато за ново разглеждане с указание за събиране на доказателства, в това число гласни, ако бъдат поискани от страните, и назначаване на нова експертиза, чрез които да се установи по плана от 1982 г. за кои имоти се отнася мероприятието, предвидено за престой и акостиране на плавателни съдове; към момента на влизане в сила на ЗМСМА реализирани ли са част от тези съоръжения; какво е било тяхното предназначение; има ли данни кой е определен за инвеститор на мероприятието. При повторното разглеждане на делото въззивният съд не е изпълнил дадените му указания във връзка с изясняване на релевантните за спора факти. Макар да е допуснал поисканите от ответната страна гласни доказателства за установяване на обстоятелството за задоволяване на какви конкретни общински нужди е служил процесния имот, въззивният съд е приел, че тези обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания. Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен, тъй като в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА релевантно за трансформирането на държавната собственост в общинска е предназначението на имота и фактическото му ползване, а то може да бъде доказвано с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел с решението си, че не следва да обсъжда представените от Община Созопол ксероксни копия – извадки от планове на [населено място] от 1966 г. и 1982 г., съдържащи графично изображения на спорния имот и съседните му, тъй като те не представляват нито официални, нито частни документи, без да уведоми страната в какво се състои нередовността на документа и да й даде срок да отстрани тази нередовност или да поиска събиране на други доказателства в подкрепа на твърдението си. Не са изпълнени и дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания за назначаване на повторна съдебно- техническа експертиза, която да изясни релевантни за спора факти относно изграждане на пристанище в [населено място]- по плана от 1982 г. за кои имоти се отнася мероприятието; към момента на влизане в сила на ЗМСМА реализирани ли са част от тези съоръжения; какво е било тяхното предназначение; има ли данни кой е определен за инвеститор на мероприятието и пр. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 295, ал. 2 ГПК на делото следва да бъде даден ход по същество пред ВКС. Следва да бъде назначена повторна съдебно- техническа експертиза, която след като извърши проверка в Община Созопол и при необходимост в ДФ "Пристанищна инфраструктура"- клон Пристанище Бургас, да даде заключение по следните въпроси: 1 Към момента на одобряване на действащия план на [населено място] през 1982 г. имало ли е изградено пристанище в селото, респ. с плана предвидено ли е изграждане на такова. Кой е бил определен за инвеститор на същото. При отговора на този въпрос вещото лице да съобрази и данните по предходни кадастрални и регулационни планове, ЕТК и др., в обхват процесния имот и съседните му имоти. 2 Какви съоръжения, представляващи елементи от пристанищната инфраструктура, са били изградени, респ. предвидени за изграждане. Кои имоти засягат. 3 Има ли данни за определяне на места и изграждане към момента на влизане в сила на ЗМСМА на водна база в [населено място], предназначена за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно - туристически плавателни средства/ чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за морските пространства на НРБ (отм.);. 4 Вещото лице да посочи границите на имот с идентификатор.... по КККР на [населено място] и да отговори на въпроса дали той е идентичен с УПИ.... в кв..... по действащия ПУП. Да посочи с кой имот по този план е идентичен имот с идентификатор.... по КККР, предмет на договора за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост/ л. 65 от първоинстанционното дело/ Водим от гореизложеното съдът