Решение № 15808 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2010 г.

Решение № 15808 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Абдула Карим Махмуд, чрез служебния му защитник адвокат Тодор Ташев против решение № 84 от 8.02.2010 г. по адм. д. № 841/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-425/4.11. 2009 г. на заместник-директора на ГПУ - Свиленград за прилагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България", на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът заместник - началникът на ГПУ - Свиленград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от Абдула Карим Махмуд, гражданин на Палестински територии - Израел срещу две заповеди на заместник-директора на ГПУ - Свиленград от 4.11. 2009 г. Производството е служебно разделено при условията на чл. 210 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Образуваното адм. д. № 841/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково е с предмет проверка за законосъобразност на заповед № ОЧ-425/4.11.2009 г. на заместник-директора на ГПУ - Свиленград, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България", на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Основанието за прилагането на ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В тази хипотеза административният орган по чл. 44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. В този случай той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Този факт е безспорно доказан в административното производство. В рамките на съдебното оспорване на жалбоподателя е предоставена възможност да се брани срещу установените в административното производство факти. Пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. В мотивите на заповедта визираното в нормата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ основание е посочено, а от приобщените документи на помощните органи се налага извод, че фактическите обстоятелства са съответни на материалноправното основание за издаване на административния акт. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че в производството не е установена нито самоличността на жалбоподателя, нито фактическата констатация, че е влязъл в страната не по установения ред. Видно от материалите по преписката, които първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност, лицето при задържането си е посочило имената Абдула Карим Махмуд. Същият, заедно с още пет лица, е открит в преминаващ през българската граница камион с турска регистрация и всички те са били без документи за самоличност. Поради това жалбоподателят е приет за лице с неустановена самоличност. Правилен е изводът за мотивираност на административния акт. В приобщеното към заповедта предложение вх. № 8163/2009 г. жалбоподателят е вписан с имената (по негови данни) Абеб Абдула Карим Махмуд - мъж, роден през 1979 г. в Палестина, поради което касационните възражения в тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Тя предполага започналото изпълнение на наложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ, каквото в случая е допуснатото от органа предварително изпълнение на тази заповед. Несъстоятелно е касационното възражение за нарушение разпоредбата на чл. 39б от ЗЧРБ. Изложените в тази връзка правни съображения на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Жалбоподателят е влязъл в страната ни без необходимите документи и не по установения ред. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Установените и неоспорени обстоятелства са подведени към хипотезите на цитираната като основание за издаване на оспорената заповед правна норма. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд