Решение № 13740 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2010 г.

Решение № 13740 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2010 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 16.03.2010 г. по адм. д. № 1719/2009 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Костадин Петков Тодоров срещу заповед № ДК-02-ВН-24/07.04.2009 г. на началника на РДНСК Варна. Решението се обжалва с касационна жалба от Мариян Костадинов Петков, Костадин Петков Тодоров и Любен Ловчев Ловчев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по жалбата не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С оспорената пред Варненския административен съд заповед на началника на РДНСК Варна е наредено на Костадин Петков Тодоров да премахне незаконен строеж "Масивна двуетажна жилищна сграда " с площ от около 140 кв. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2. Административният орган е приел, че сградата няма строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект. Варненският административен съд е приел, че заповедта за премахване на незаконен строеж е издадена в съответствие с материалноправните изисквания. Строежът е незаконен поради това, че за него не са издадени строителни книжа. Варненският административен съд е обсъдил събраните по делото доказателства е и е приел, че сградата е изграждана на три етапа и към момента на издаване на заповедта представлява строеж, който не съответства на издаденото през 1985 г. разрешение за строеж нито по площ, нито по предназначение и размер на отделните помещения в етажите. За строежа във вида към момента на издаване на заповедта липсват строителни книжа. При постановяване на решението Варненският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че през 1985 г. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда с площ на етажите до 77 в. м. Към момента на издаване на заповедта двата етажа имат площ по 140 кв. м. Доказателствата по делото, включително техническата експертиза, която не е оспорена от жалбоподателите установяват триетапно изграждане на сградата, при което същата е променена както в конструктивно, така и във функционално предназначение спрямо разрешената такава от 1985 г. Във вида и обема, в който съществува в момента сградата представлява незаконен строеж, тъй като с последващите пристроявания старото и ново строителство функционално са свързани и представляват строеж, който по обем и предназначение е нов спрямо извършеното частично строителство съгласно разрешението от 1985 г. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че разрешението за строеж не предвижда изграждането на сградата на етапи и неговото действие е преустановено съгласно чл. 238, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Процесният строеж не може да бъде определен като "търпим" по смисъла на § 16 ПР ЗИДЗУТ. Не са представени доказателства, които да установяват той да е извършен преди 1987 г. В останалите хипотези (§ 16, ал. 2 и 3) е необходимо собственикът да е подал декларация за незаконен строеж до органа, който е компетентен да узакони строежа, за да се счита той търпим. Не са представени доказателства в тази насока. Представените пред настоящата инстанция доказателства не следва да се обсъждат. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на решението по чл. 209 АПК. Недопустимо е в касационното производство да се представят доказателства за установяване на друга фактическа обстановка от тази, приета от първоинстанционния съд. Материалната законосъобразност на решението се преценява само въз основа на установените от първата инстанция факти - чл. 220 АПК. Касационната жалба на Любен Ловчев Ловчев следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото в тази част. Любен Ловчев не е бил страна в производството пред първоинстанционния съд. Няма правен интерес да обжалва решението, тъй като същото няма сила по отношение на него. Към момента на издаване на процесната заповед той не е собственик на имота. Обстоятелството, че е станал собственик на същия през 2010 г. не създава с обратна дата правен интерес от обжалването на административния акт, предмет на разглеждане от Варненския административен съд. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд