Решение № 17188 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 863/2013 г.

Решение № 17188 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 863/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Д. Вълева в качеството й на процесуален представител на Районната здравноосигурителна каса (НЗОК), против решение № 132 от 03.12.2012 г., постановено по адм. дело № 184 от 2012 г. по описа на Административния съд - Сливен, в частта му, с която НЗОК е била осъдена да заплати на ЕТ "Диана Иванова Господинова" със седалище гр. Сливен сумата 13 884,45 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва от 30.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 5830,58 лв., представляващи лихва за закъснение в периода от 01.02.2008 до 31.05.2009 г., и разноски по делото в размер на 1848 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото - ЕТ "Диана Иванова Господинова" със седалище гр. Сливен, с писмено становище на процесуалния си представител адв. Евг. Мосинов оспорва основателността на касационната жалба. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустими. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от ЕТ "Диана Иванова Господинова" със седалище гр. Сливен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против НЗОК, като е осъдил ответната страна за заплати на ищеца посочената по-горе сума за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 5830,58 лева, представляващи лихва за закъснение в периода от 01.02.2008 до 31.05.2009 г. Съображенията за това са били, че вследствие действието на установената по съответния ред незаконосъобразност на колона 7 "Пределна цена на Националната здравноосигурителна каса" и колона 9 "Максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки" - неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., в качеството си на изпълнител по договор № 04-0527 от 24.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, ищецът е претърпял в периода 01.02.2008-30.03.2009 г. имуществени вреди, изразяващи се в пропуск да увеличи имуществото си със сумата 13 884,45 лева. С мотивите на решението е прието, че макар НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Ето защо по закон НЗОК извършвала административноправна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ от особен вид, чиято характеристика била изчерпателно уредена в специалната правна уредба на ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД, и съответно била пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., издадено от директора на НЗОК, е определено от съда като "административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създавали конкретни административни задължения", като то било отменено като незаконосъобразно по предвидения в закона ред. Едноличният търговец бил прилагал предписанията в указанието при извършването на дейността си по продажба на лекарства до отмяната му по съдебен ред от Върховния административен съд. В резултат на това той бил претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие на продажби по цени, различни от предвидените по НУПРРРЦЛП. По отношение на претендирания размер на обезщетението съдът е съобразил установената фактическа обстановка с нормите на чл. 7 и 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и е приел, че надценката, която начислява търговецът на дребно (какъвто бил ищецът в производството пред него), била точно определена величина - конкретен процент върху заявената цена на производителя, чийто размер бил различен в зависимост от стойността на лекарственото средство. Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че разликата между сумите, които ищецът е получавал от задължително здравно осигурените лица, и действително дължимата сума съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 295 от 03.12.2007 г., е в размер на посочената по-горе сума. Така приетото е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма спор между страните, че ЕТ "Диана Иванова Господинова" е изпълнител по договор № 200012 от 27.03.2006 г. и анекс № 6 от 27.03.2012 г. към него с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от този договор (л. 17) предвижда предоставянето от фармацевта изпълнител на отстъпка в размер на 8% от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляване на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключване на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и споровете относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССт) в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по-горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчетат особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характерът на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на Върховния административен съд № 5 от 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. При така изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд необосновано е приел за установено по делото наличието от една страна на административно правоотношение между НЗОК и ЕТ "Диана Иванова Господинова" при и по повод изпълнението на договор № 200012 от 2006 г., сключен при действието на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., а от друга - на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на указанието и твърдяната настъпила вреда за ищеца. С оглед изложеното дотук следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, с която е бил уважен искът на ЕТ "Диана Иванова Господинова" със седалище гр. Сливен, като се отхвърли същият като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,