Решение № 3273 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2013 г.

Решение № 3273 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Тодоров Рибарев от гр. Козлодуй против решение № 17 от 17.10.2013 г., постановено по адм. дело № 308/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът развива доводи за неправилно определяне размера на пенсията му без да е отчетено предвиденото с § 3, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ПЗР на ЗБДОО) за 2013 г. увеличение на отпуснатите с начална дата до 31.12.2009 г. пенсии с 9,8 на сто. Твърди, че служителите на НОИ и съдът са допуснали техническа грешка, като вместо 197,62 лв. са изчислили пенсията му в размер на 187,75 лв., считано от 1.04.2013 г. Доразвива съображенията си в допълнение към жалбата. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на оспорения административен акт, като се определи размера на пенсията му съобразно предвиденото в закона увеличение. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - РУСО) - Враца, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Христо Тодоров Рибарев против решение № 45 от 10.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Враца и потвърденото с него разпореждане № 4605076625 от 1.04.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно определения на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 332 от 20.12.2012 г. нов размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в размер на 157,50 лв. и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО в размер на 30,25 лв. или общо в размер на 187,75 лв. 3а да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и със съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Позовал се е на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като е обосновал извод, че новият размер на пенсията, отпусната на жалбоподателя с цитираното разпореждане, потвърдено с оспореното в първоинстанционното производство решение, е правилно определен предвид чл. единствен на ПМС № 332 от 20.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. и § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. Приел е, че съгласно цитираните норми са определени нови минимални размери на пенсии за трудова дейност и на пенсии, несвързани с трудова дейност, като в конкретния случай за жалбоподателя с оглед установения процент на неработоспособност - 78% размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО е 157,50 лв. (по формулата 105% от 150 лв. =157,50 лв.), а размерът на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО е 30, 35 лв. (121 лв. х 25% = 30,25 лв.), поради което правилно са изчислени в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Христо Тодоров Рибарев. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че въз основа на заявление вх. № 21337/12.10.2009 г. с разпореждане № 4605076625 от 10.11.2009 г. на жалбоподателя при зачетен осигурителен стаж от 9 години, 6 месеца и 10 дни и ЕР на ТЕЛК № 1266/13.07.2009 г. за намалена трудоспособност 78%, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер на 131,08 лв. (100% от 131,08 лв. =131,08 лв.) и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 25,45 лв. (25% от 101,78 лв. = 25,45 лв.) или общо в размер на 156,53 лева, считано от 15.04.2009 г., които са изменени с последващо разпореждане и е признат осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 11 години, 2 месеца и 10 дни. На основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. и ПМС № 332 от 20.12.2012 г. с разпореждане № 4605076625 от 1.04.2013 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Враца на жалбоподателя е определен нов размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто от 157.50 лв. и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО в размер на 30.25 лв. или общо в размер на 187,75 лв. Този административен акт е обжалван по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, като директорът на ТП на НОИ - Враца е издал оспореното в първоинстанционното производство решение № 45 от 10.05.2013 г., в което е приел, че разпореждането е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 3 КСО не могат да се получават едновременно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По аргумент на противното от чл. 101, ал. 1, т. 1 - 4а КСО не съществува пречка за едновременно получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване със социална пенсия за инвалидност. Жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване към 31.01.2013 г. в размер на 152,25 лв., както и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв., изчислена по формулата съгласно чл. 101, ал. 3а, изр. 2 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. - "когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто") или общо в размер на 179,99 лв. Спорът по делото е правен и се свежда до това от каква база и по какъв механизъм следва да бъде извършено преизчисляването на новия, осъвременен размер на отпуснатите на Христо Рибарев лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Жалбоподателят счита, че осъвременяването е неправилно, тъй като следва да бъде извършено от база реално получаваната от него пенсия към 31.03.2013 г. в общ размер - 179,99 лв. При така сочения от Рибарев базов размер, умножен по 9,8%, новият размер на пенсията му следва да е 197,62 лв., а не 187,75 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел тези възражения на жалбоподателя за неоснователни. Съгласно § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г., пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2009 г., с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се осъвременяват от 1.04.2013 г. с 9,8 на сто. Съгласно алинея втора на същия текст за 2013 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО. Тази норма, в редакцията й преди последното изменение, установява правилото, че всяка година пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С приемането на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. на практика е извършено по-рано във времето годишно осъвременяване на отпуснатите пенсии с коефициент, определен от самия закон. По този начин законодателят най - вероятно е целял да се постигне компенсиране на инфлацията, при съобразяване на факта, че в значителен период от време преди 1.04.2013 г. в страната не беше извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО. По делото няма спор, че жалбоподателят получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, свързана с трудова дайност, отпусната с начална дата до 31.12. 2009 г., поради което по силата на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. неговата пенсия се осъвременява от 1 април 2013 г. с 9,8 на сто. Видно обаче от данните по пенсионната преписка последният размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, определен на Рибарев с разпореждане № 4605076625 от 8.02.2010 г. е 142,88 лв. Този размер именно подлежи на осъвременяване по силата на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. независимо от обстоятелството, че на жалбоподателя е била изплащана месечно сума в размер на 152,25 лв., тъй като размерът на този вид пенсия е бил приравнен на минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО. След като се умножи 142,88 лв. х 9,8%, се получава сума в размер на 156,88 лв. Правилно административният орган е изчислил новия размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е умножил определения към 1.04.2013 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО - 150 лв. х 105% и е получил резултат от 157,50 лв. Това е така, защото размерът за този вид пенсия, получаван от жалбоподателя, е следствие на обстоятелството, че изчисленият размер на пенсията му е по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случая за осъвременяване размера на пенсията на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.04.2013 г., правилно е приложена нормата на чл. 75, ал. 4, т. 2 от КСО, съгласно която размерът на тази пенсия не може да бъде по-малък от 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто (по отношение на жалбоподателя е установена намалена работоспособност от 78%). Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от КСО предвижда, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С чл. 9, предл. 2 от ЗБДОО за 2013 г. е определен нов минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО от 150 лв. Следователно, минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване от 1.04.2013 г. се формира по следния начин: 150 лв. х 105% = 157,50 лв. В случая пенсията на Рибарев за инвалидност поради общо заболяване, изчислена с коефициент 9,8%, е по-малка от минималната такава по чл. 75, ал. 4 от КСО, поради което правилно е определена именно в размер на 157,50 лв. Като е възприел доводите на административния орган и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е направил обоснован извод относно нормативното определяне размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Няма законово основание да се сподели становището на жалбоподателя, тъй като законодателната воля е за осъвременяване на конкретно отпуснатите пенсии, а в случай, че същите попадат под минималния определен размер, пенсиите отново подлежат на приравняване към него. Доколкото и в увеличения й размер пенсията не надвишава минималния праг по чл. 75, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 7 от КСО, то правилно с оспореното в първоинстанционното решение и потвърденото с него разпореждане е определено пенсията за инвалидност поради общо заболяване да бъде изплащана в приравнен към минималния размер от 157,50 лв. Обосновано е заключението на съда и относно правилно осъвременения размер на личната социална пенсия за инвалидност. Този вид пенсия е регламентирана в раздел IV на глава VI от КСО и представлява пенсия, несвързана с трудова дейност. В § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. изрично е предвидено, че от 1.04.2013 г. се осъвременяват пенсиите в зависимост от началната дата на отпускането им с посочените проценти, с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност. Поради това законодателно разрешение цитираната норма е неприложима по отношение определената на Рибарев социална пенсия за инвалидност. Правилно административният орган е извършил осъвременяването й по реда на Постановление на Министерския съвет № 332 от 20.12.2012 г. за определяне на социалната пенсия за старост (обн. ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно § 1, т. 2 от ЗР на цитираното постановление пенсиите, отпуснати до 31 декември 2012 г. по отменените чл. 89 и 90 от КСО, се приравняват, както следва: социалната пенсия за инвалидност по отменения чл. 90 КСО - на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО. В случая, на жалбоподателя е отпусната пенсия по отменения чл. 90 от КСО, поради което се приравнява на такава по чл. 90а от КСО. Ал. 2, предл. 2 на тази разпоредба предвижда, че размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто е 110 на сто от социалната пенсия за старост. В чл. единствен, ал. 2 от ПМС № 332/20.12.2012 г. е определен от 1.04.2013 г. нов размер на социалната пенсия за старост - 110 лв. месечно. При тази нормативна уредба размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя по следната формула: 110 лв. х 110% = 121 лв. Така формираната сума следва да се умножи с 25%, за да се изчисли действителният размер на социалната пенсия за инвалидност за жалбоподателя, считано от 1.04.2013 г. Т.е. в случая се получава сума в размер на 30,25 лв., каквато правилно е определена съгласно оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Като е достигнал до същите констатации и е направил извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, съдът е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. В касационната жалба се твърди, че жалбоподателят има осигурителен стаж над 13 години и неправилно административният орган е определил такъв в размер на 9 г., 6 м. и 10 дни. Видно от разпореждането от 8.02.2010 г., с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, е признат осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 15.04.2009 г. от 11 г., 02 м. и 10 дни. В случай, че жалбоподателят разполага с необходимите документи, удостоверяващи осигурителен стаж в по-голям размер, то следва да представи същите пред съответното длъжностно лице в ТП на НОИ - Враца и да направи искане за изменение на влязлото в сила разпореждане по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. По отношение на изложения довод, че съдът не се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 лв., следва да се има предвид, че жалбоподателят разполага с процесуалната възможност да поиска постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК, а в случай, че определеният срок е изтекъл - да предяви исковата си претенция отделно. Оплакването на касационния жалбоподател Рибарев, че първоинстанционният съд неправилно му е отказал предоставянето на правна помощ, е неоснователно. С мотивирано определение от 6.06.2013 г. съдът е отказал предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Същото е обжалвано от Рибарев по предвидения в закона ред и с определение № 9849 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 8937/2013 г. Върховен административен съд, шесто отделение е оставил в сила този съдебен акт. Въпросът относно законосъобразността на отказа за предоставяне на правна помощ не може да бъде разглеждан отново, тъй като за това има влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба е направено нарочно искане за снабдяване със заверен препис от настоящото решение, за да послужи на жалбоподателя за представяне пред ЕСПЧ в Страсбург, което следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение