Решение № 75 от 19.7.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103626/2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 103/06.06.2022 г. по гр.д. № 103/2022 г., с което Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 492/11.11.2021 г. по гр.д. № 659/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил като погасен по давност частичния иск на „Сити марк“ ООД срещу съпрузите В. И. П. и П. Д. П. за сумата 30 000 лв. – вземане за стойност поради подобрения в УПИ в [населено място], имуществена общност на ответниците, квалифицирайки го по чл. 59 ЗЗД. Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по следния материално-правен въпрос: От кога тече срокът на погасителната давност за вземането на суперфициаря за увеличената стойност поради подобрения в чужд имот при влязло в сила решение за разваляне на договора между собственика на земята и лицето, на което правото на строеж е било учредено, и при влязло в сила решение за уважаване на иска на собственика за прекратяване на правото на строеж по чл. 67 ЗС срещу суперфициаря, на когото правото на строеж е било прехвърлено? По този въпрос настоящият състав приема, че изискуемостта на вземането по чл. 72, ал. 1 ЗС за увеличената стойност на имота поради подобрения в чужд имот, финансирани по договор за строителство от суперфициар, на когото правото на строеж е прехвърлено с договор, вписан преди вписване на исковата молба по уважения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на собственика на имота срещу лицето, на което правото на строеж е било учредено (първия суперфициар), настъпва от момента, когато правото бъде смутено от собстветика с предявяване на иска по чл. 67 ЗС от собственика на земята срещу приобретателя на вещното право. От тогава тече и срокът на 5-годишната погасителна давност, с която вземането се ползва. Отговорът се основава на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. ОСГК на ВКС и извършената с него препратка към разясненията, дадени в т.6 ППлВС № 6/1974 г. Настоящият състав, като разгледа оплакванията в жалбата на ищеца „Сити Марк“ ООД, включително в аспекта на този отговор, и провери обжалваното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна. Съображения: Правилно въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: 1) с договор по н.а. № 32/18.10.2007 г. ответниците В. и П. П. учредяват на „Кумазит Строй“ АД право на строеж за сграда в УПИ в [населено място], имуществена общност; 2) с договор по н.а. № 86/19.06.2008 г. „Кумазит Строй“ АД прехвърля на ищеца „Сити Марк“ ООД право на строеж за четири апартамента на четвърти и пети етаж в сградата на цена 22 336.94 лв.; 3) с договор от 10.10.2008 г. ищецът възлага на „Кумазит Строй“ АД да построи апартаментите срещу възнаграждение за сумата 133 949.72 евро; 4) с анекс от 18.10.2008 г. е постигнато съгласие ищецът да плаща извършените в сградата СМР от „Кумазит строй“ АД по съставени актове обр. 19, като така да погаси задължението си за цена на прехвърленото му право на строеж и за възнаграждение по договора от 10.10.2008 г.; 5) по съставени актове обр. 19 от 2008 г. ищецът е платил общо 131 135.52 лв. (без ДДС) за СМР, извършени от „Кумазит Строй“ АД в основата и сутеренния етаж на сградата, ; 6) с влязло в сила решение от 2012 г. е развален договорът за учреденото право на строеж на „Кумазит Строй“ АД от съпрузите П.; 7) с влязло в сила решение от 2019 г. е уважен искът на съпрузите П., че поради изтекла давност по чл. 67 ЗС ищецът не притежава право на строеж за четирите апартамента, и 8) с влизане в сила на конститутивното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ответниците са придобили по приращение построеното в имота, включително извършените през 2008 г. и финансирани от ищеца СМР. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че това са всички релевантни факти за квалификацията и основанието на частичния иск. Квалифицирал го е по чл. 59 ЗЗД, неправилно приемайки че при тези факти извършеното строителство, което ищецът е финансирал по договора от 10.10.2008 г. и анекса към него от 18.10.2008 г., което ответниците са придобили по приращение с развалянето на договора за учредяване на правото на строеж и с уважения иск за погасяване на прехвърленото право на строеж на ищеца, неоснователно размества блага в патримониумите на насрещните страни, а ищецът не разполага с друг иск срещу ответниците в защита на неоснователното им обогатяване за негова сметка. Въззивният съд е пропуснал да отчете значението на други установени по делото факти, които също са релевантни за квалификацията и основанието на частичния иск, а и за началния момент на погасителната давност по възражението на ответниците. Неправилното въззивно решение, с което искът е квалифициран по чл. 59 ЗЗД и е отхвърлен поради давност, която според въззивния съд е започнала да тече от влизане в сила на конститутивното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва да се отмени. Касационният състав е длъжен да реши спора по същество, доколкото не се налага повтарянето или извършването на други процесуални действия. За решаването на спора от значение е и следното: Договорът по н.а. № 86/19.06.2008 г. е вписан преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че с влязлото в сила конститутивно решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не отпадат правата на ищеца по договора по н.а. № 86/19.06.2008 г. (арг. от чл. 88, ал. 2 ЗЗД), а датата на влизане на решението в сила не е и начална за погасителната давност, както неправилно е приел въззивният съд. С договора по н.а. № 86/19.06.2008 г. ищецът е придобил от „Кумазит Строй“ АД право на строеж за четирите апартамента. Към извършените през 2008 г. СМР ищецът владее ограниченото вещно право на основание, годно да го направи собственик на тези самостоятелни обекти. Следователно е добросъвестен владелец (чл. 70, ал. 1 ЗС). При уважаването на иска на собствениците на земята по чл.67 ЗС правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея - изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично/ в този смисъл мотивите към ТД №1/2012г. ОСГК на ВКС/. Той ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл. 92 ЗС, а суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. С договор от 10.10.2008 г. ищецът възлага на „Кумазит Строй“ АД да построи апартаментите срещу възнаграждение за сумата 133 949.72 евро, а с анекс от 18.10.2008 г. е постигнато съгласие ищецът да плаща извършените в сградата СМР от „Кумазит строй“ АД по съставени актове обр. 19, като така да погаси задължението си за цена на прехвърленото му право на строеж и за възнаграждение по договора от 10.10.2008 г. В случая суперфициарът „Сити марк“ООД е и възложител по договор за строителство, като последният заплаща строителните материали, а те се осигуряват от строителя. Съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ възложител е лицето, на което е учередено право на строеж. Налице е специфичен договор за извършване на строителство, като извършеното строителство представлява и цена на правото на строеж, като отделно е договорено и възнаграждение за строителните работи. СМР, извършени от „Кумазит Строй“ АД и финансирани от ищеца, са в изпълнение на договор за строителство от 10.10.2008 г. и анекса от 18.10.2008 г. Действието на този договор и анекс не отпада с конститутивното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, нито с влязлото в сила решение по чл. 67 ЗС. При достигане на строителството до груб строеж и след това до пълно завършване на сградата при отпаднало право на строеж по чл. 67 ЗС- собствеността върху трайно прикрепените към земята в резултат на изпълненото строителство строителни материали и компоненти се придобиват по приращение от собственика на земята - от ответниците. В този случай възложителят-суперфициар разполага с претенция спрямо собственика на имота за извършените подобрения. Извършването на строителство в отношенията собственик на земята- суперфициар представлява процес на осъществяване правото на строеж, поради което докато е действителна суперфицията собственикът на земята не придобива собствеността върху трайно прикрепеното. В конкретния случай след учредяване правото на строеж не е извършено строителство до груб строеж в продължение на пет години, поради което отстъпеното право на строеж се е погасило по силата на чл.67, ал.1 ЗС и трайно прикрепеното до този момент към земята е придобито по приращение от собственика й. Собствеността на строителни компененти, представляващи принадлежности към главна вещ, се придобива в резултат на монтажа им на основание правилото на чл.98 ЗС от собственика на главната вещ. Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Независимо от фазата на строителството-начална фаза, груб строеж, фактически завършен, построеното се явява подобрение на имота, негова интегрална част и неговата стойност се образува от вложен труд, вложени материали и увеличение стойността на имота. Собственикът на терена, след настъпване последиците на релевираната погасителна давност по чл. 67 ЗС, ще придобие изградената част от сградата, съгласно чл. 92 ЗС, а суперфициарът, който е и възложител на неприключилото до покрив строителство, ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен подобрител, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е възложил и финансирал извършването на подобренията (т.6 от ППВС6/1974г. и ТР№ 1/2012г. ОСГК на ВКС). Установено е по делото, че са извършени СМР-та преди погасяване на правото на строеж, поради което отношенията между собственика на земята и подобрителя-възложител по договора за строеж „Сити марк „ООД до момента на постановяване на решението, с което е установено погасяването на неговото правото на строеж, следва да се уредят по правилата на чл.72 ЗС. От мотивите към решение от 12.07.2019г. по гр.д.№3448/2018г. на РС Ямбол, с което е признато за установено в отношенията между „Сити марк“ ООД и В. и П. П., че правото на строеж на дружеството е погасено по давност, е видно, че към този момент не са изградени шести и седми етаж на сградата и няма покрив, поради което незавършената сграда няма характер на обект на собственост, но построеното е трайно прикрепено към земята. От заключението на СТЕ и събраните гласни доказателства се установява, че към приключване на устните състезания по настоящето дело пред въззивната инстанция тя е завършена и въведена в експлоатация. Със заплатеното от ищеца строителство за обща сума 131 135.26 лв. стойността на имота на ответниците, включително в резултат на придобитото по приращение, е увеличена в размер не по-нисък от размера, в който частичният иск е предявен – за сумата 30 000 лв. (чл. 162 ГПК). При зачитане на нормативното тълкуване с ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. ОСГК на ВКС, извършената с него препратка към разясненията, дадени в ППлВС № 6/1974 г., и изложените по-горе фактически и правни изводи, настоящият състав приема, че частичният иск е с правна квалификация чл. 72, ал. 1 ЗС и е изцяло основателен, а възражението за погасителна давност е неоснователно. В случая вземането за подобрения е станало изискуемо от момента, в който собствениците са се позовали на погасяването на правото на строеж, а това е направено с исковата молба по гр.д.№3448/2018г. на РС Ябмол делото. Петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с която вземането се ползва, е започнала да тече през 2018 г., когато е бил предявен искът по чл.67 ЗС, и не е изтекла към 01.10.2020 г., когато е предявен частичният иск. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се поставят разноските по делото, извършени от ищеца. При тези мотиви, съдът