Решение № 35 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4530/2007 г.

Решение № 35 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4530/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. И., с. С., община П., област В. Т., срещу въззивно решение № 209 от 8.05.2007 г. по гр. дело № 271/2007 г. на В. окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора предявеният иск е погасен по давност съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като крайният срок за предявяване на иска е две години от постановяване решението на поземлената комисия. Освен това по делото е доказано, че общият наследодател И е разпределил приживе притежаваните от него земеделски земи на децата си. които са ги внесли в последствие в ТКЗС. Процесните земеделски земи са внесени в ТКЗС от неговия баща Х, поради което собствеността върху тях правилно е възстановена само на него и двете му сестри, а не на всички наследници на общия наследодател. Ответниците по касационната жалба К. И. Х., с. С., община П., област В. Т., М. Х. М., с. Д., община С., област В. Т., и С. Х. А., с. С., община П., област В. Т., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: В. окръжен съд е оставил в сила решение № 243 от 22.01.2007 г. по гр. д. № 203/2006 г. на П. районен съд, с което е уважен предявеният от К. И. Х. срещу И. Х. И., М. Х. М. и С. Х. А. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че общо 27.70 дка земеделски земи, възстановени с решение на № 51/19.05.1994 г. на ОПК - П., към момента на образуване на ТКЗС в град П. са били собственост на И. Х. В. Въззивният съд е приел, че общият наследодател И е бил собственик на процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предявен е установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за право на собственост върху земеделска земя към момента на включването и в ТКЗС. Съобразно ТР № 1 от 1997 г. по гр. дело № 1, ОСГК на ВКС предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Сроковете по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, на които се позовава касаторът са неприложими в случая. Това е така, тъй като в последното изречение на същата разпоредба е посочено изрично, че те не се отнасят за случаите, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Самата специфика на този иск - установяване право на собственост към минал момент изключва правната възможност за обсъждане евентуалното им придобиване по давност след постановяване позитивното решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността само на наследниците на Х. И. Х. Процесните имоти са запазили наследствения си характер от общия наследодател И. Х. В., тъй като нито се твърди, нито е установено придобиване правото на собственост от сина му Х. И. Х., наследодател на касатора, чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона към момента на включването им в ТКЗС. Едностранното деклариране на притежаваните непокрити недвижими имоти не е основание за признаване собственически права върху тях, респ. основание за владение и начален момент за придобивна давност, започнала да тече в полза на владелеца по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.