Решение № 2139 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2018 г.

Решение № 2139 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на "Пропърти & Рентал Сървисис" ЕООД, гр. София, против решение № 1628/26.07.2018 г. по адм. д. № 1725/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1180/8.02.2017 г., издаден от инспектор към Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при същата община, с установени за периода 2013 г. -2016 г. задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер от 175, 19 лв. и лихва за забава от 38, 03 лв. по повод притежаван и деклариран от дружеството поземлен имот с идентификатор 10135.2723.100, находящ се в гр. Варна, район "Приморски", местност "Траката" - "Валаяр" с площ от 464 кв. м. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт, като са изложени и съображения за нищожност на административния акт в частта за установените такси, за която част на установени задължения ДОПК е неприложим. В представената по делото писмена защита се прави възражение във връзка с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна с твърдение, че размерът следва да се определи не по ДОПК и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответната страна - директорът на Дирекция "Местни данъци" към Община Варна в представен писмен отговор чрез юрк. Е. Димитров оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е акт издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, въз основа на подадена декларация от дружеството по чл. 14 и чл. 19 ЗМДТ с установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот, придобит от дружеството на 6.12.2012 г за периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Съгласно представен по делото нотариален акт, вписан от Службата по вписванията-гр. Варна на 6.12.2012 г. "Пропърти & Рентал Сървисиз" ЕООД е закупило земя с площ от 500 кв. м., а по кадастрална скица 464 кв. м., представляваща поземлен имот с ид. № 10135.2723.100 по КККР на гр. Варна, находящ се в м. "Траката" - "Ваялар" на гр. Варна за сумата от 9800 лв. Данъчната оценка на имота за 2013 г. -2016 г. е 9778. 80 лв. Подадена е декларация от дружеството по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002287/05.02.2013 г. за придобита недвижима собственост – земя, съставляваща поземлен имот с ид. № 10135.2723.100 по КККР на гр. Варна с декларирана отчетна стойност от 10 304, 70 лв. На база отчетната стойност и на основание чл. 19 ЗМДТ са установени за периода 2013 г. -2016 г. с издадения АУЗ по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК на дружеството задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Не се спори между страните, че жалбоподателят не е заплащал ДНИ и ТБО за имота за периода 2013 г. - 2016 г. Поддържа се от касатора твърдението, че са нарушени административнопроизводствените правила като задълженията е следвало да се установят в ревизионно производство, с което се възразява по компетентността на органа издал акта и твърдение за нищожност на акта. Твърди се, че Община Варна не е извършвала услугите по чл. 62 ЗМДТ в района, където се намира имота на жалбоподателя. По тези възражения съдът е изложил подробно аргументирани изводи. Правилно е прието от съда, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед на кмета на община Варна № 793/14.03.2016 г. за органи по приходите по установяване на местни данъци и такса битови отпадъци, съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ сред които е и инспектор при Дирекция " Местни данъци" Д. Дойчев, издател на акта. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Акта в частта за установените задължения за ДНИ е правилен и законосъобразен по основание и размер. Според правилото на чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Няма спор между страните по делото, че процесният имот попада в строителните граници на гр. Варна, а и представеният титул за собственост го доказва. Този юридически факт предполага извод за имот, подлежащ на облагане с ДНИ. Разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ гласи, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. За посочените в АУЗ периоди жалбоподателят е носител на правото на собственост върху процесния имот. Според предписанието на чл. 13 от цитирания нормативен акт, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се ползват или не. В тази връзка подадените декларации от дружеството, че имотът няма да се ползва през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не са основание за освобождаване от задължение за заплащане на местния данък недвижими имоти. Този данък се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. След като няма спор между страните, че данъчната оценка на процесния имот по методиката на приложение № 2 на ЗМДТ за периода 2013 г. -2016 г. е 9778, 80 лв., а неговата отчетна стойност е 10 304, 70 лв. данъчната основа за облагане според посоченото правило е по-високата стойност – 10 304, 70 лв., т. е. отчетната стойност. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от същия закон към 1 януари на годината, за която се дължи, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, в относимата към процесните периоди редакция, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора срещу определената данъчна основа за облагане с ДНИ и с ТБО, съобразно отчетната стойност, която е с по-висок размер от данъчната оценка на имота. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот по чл. 22 от ЗМДТ. Ставката на ДНИ според Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна за периода 2013 г. -2016 г. е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота като данъчната основа за облагане на имоти на предприятия е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ. При еднаква ставка на ДНИ за периода 2013 г. -2016 г. от 2 на хиляда и отчетна стойност на името 10 304, 70 лв., дължимият размер на местния данък е установен правилно от органа по приходите, поради което акта в тази му част е законосъобразен. Съдът е проверил и определените лихви при използване на лихвения калкулатор на интернет страницата calculator. bg и е потвърдил установените с акта размери на лихвите. Основателна е частично жалбата за неправилно определен размер на задължението за такса битови отпадъци за 2013 г., с включване и на такса сметосъбиране и сметоизвозване. Безспорен факт е, че имотът е незастроен и че за територията, в която той попада Община Варна не е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за което таксата за тази услуга е изключена като задължение по издадения административен акт, но само за годините, за които е налице подадена декларация по чл. 71 ЗМДТ. Дължимата такса за битови отпадъци е само за такса за ползване на депо за битови отпадъци и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, като таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е изключена като задължение, тъй като общината не е извършвала тази услуга в района. Неправилно, въпреки, че е прието от съда, че такса се дължи само за посочените две услуги, за 2013 г. е включена и такса сметосъбиране и сметоизвозване, която следва да се изключи и акта в тази част подлежи на частична отмяна за 2013 г. на ТБО за размер над 17, 52 лв. до установения - 40, 19 лв. и за лихва над 6, 85 лв. до размер - 14, 06 лв. В останалата част решението е правилно в изводите за дължимост на ТБО за двете от услугите - таксата за обезвреждане, както и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Основният спорен въпрос е свързан с дължимостта на таксата за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ при положение, че процесният имот се намира извън границите на районите, определени със заповед на кмета на община Варна по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Решението на съда в тази част е с мотиви в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно текста, дължимостта на таксата за обезвреждане, както и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е обусловена от включването на тези услуги в заповедта на кмета по чл. 62, ал. 3 ЗМДТ, съответно попадането на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугите по чл. 62 от закона. Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ именно за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Условието да не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци според чл. 71, т. 3 ЗМДТ е да няма такива. В случая е установено с представените от общината доказателства, че общината поддържа и ползва депо в района на Община Аксаково, съгласно договор между общините. Съгласно представения Договор № 220/27.07.2011 г. и анекси № 1 и № 2 към него, Община Аксаково се е съгласила да приеме срещу заплащане от Община Варна за депониране отпадъци в депото за неопасно отпадъци в с. Въглен, за чието функциониране е издадено разрешение от Министерство на околната среда и водите. С договор от 2004 г. "Спартак Таксим" ООД е договорило с Община Варна извършване на дейност по депониране на твърди битови отпадъци с произход от територията на Община Варна считано от 1.01.2004 г. до закриване на депото. С тристранно споразумение от 2004 г. Община Варна е договорила с Община Аксаково и "Спартак Таксим" ООД да превежда необходимите финансови средства на Община Аксаково по рекултивация и мониторинг на депото в с. Въглен. Условието да не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване според чл. 71, т. 2 ЗМДТ е услугата да не се предоставя от общината. За район" Приморски", местност "Траката", където попада процесния имот според титула за собственост, се предлага услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване предвид заповеди №№ 4260/26.10.2012 г., 3918/30.10.2013 г., 4013/27.10.2014 г. и 4506/29.10.2015 г. на кмета на Община Варна. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ регламентира, че услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е обусловено от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно: територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11 ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти, разположени на територията на общината. Изискването на чл. 66, ал. 1 от закона е ТБО да е определена за всяко населено място и в случая това изискване е изпълнено от Община Варна. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. След като имота е в землището на Община Варна, дължимостта на определената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане е дължима от собственика на съответния имот, в случая от дружеството-жалбоподател като собственик на имот. В този смисъл по тълкуване и прилагане на относимите разпоредби от ЗМДТ е установената практика на Върховния административен съд. Жалбоподателят дължи заплащане само на компонентите по чл. 62 ЗМДТ: за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци, т. е. ставката на таксата е съобразно определената с Наредбата по 1. 70 на хиляда при отчетна стойност на процесния имот от 10 304, 70 лв. и размерът на таксата за периода 2013 г. – 2016 г. е по 17. 52 лв. на година. В тази връзка законосъобразно е определен с обжалвания АУЗ размерът на ТБО за периода 2014 г. -2016 г., с изключение на периода за 2013 г., в какъвто размер е също дължимостта, а не за размер от 40, 19 лв. какъвто е определен с обжалвания акт. Решението в тази част за установените задължения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с изключение на дължимостта на ТБО за период 2013 г., при корекция съобразно изложените по-горе мотиви. Предвид изхода на спора съдът следва да присъди на касатора разноски в размер на 54 лв. от общо направените за двете съдебни инстанции в размер на 375 лв., съобразно уважената част на жалбата. На ответната дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, без явяване пред настоящата инстанция, което следва да е в размер на 375 лв. от определения 500 лв., предвид правилото на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 161 ДОПК, като възражението на касатора свързано с разпоредбите за установяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е неоснователно. По компенсация, касаторът следва да заплати на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 321 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,