Решение № 7758 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2009 г.

Решение № 7758 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Иванова Петрова от гр. Монтана срещу решение от 28.11.2008 г. по адм. д. № 642/2008 г. на Административен съд - Монтана, V състав, с което е отменена заповед № 2124 от 11.08.2008 г. на кмета на Община- Монтана, с която й е признато правото да се придобие собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1515, по помощния план на зона "Парта", м. "Под Кацарското", землище гр. Монтана и е отказано да придобие собствеността върху имота по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, поради това, че съдът не е признал представените доказателства за наличие на право на ползване, като и е допуснал нарушения на чл. 158, ал. 3 от АПК, като не й е указал какви доказателства да представи и не е назначил техническа експертиза за изясняване на спора, обстоятелства обуславящи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Георги Костадинов Кацарски от гр. София, с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, което иска, да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Йордан Костов Младенов - Кацарски от гр. София, оспорва жалбата и в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Излага, че административният орган е допуснал нарушения при издаване на обжалваната заповед, поради и което е отменена от съда. Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната жалба е основателна. С решение от 28.11.2008 г. по адм. д. № 642/2008 г. на Административен съд - Монтана, V състав, е отменена заповед № 2124 от 11.08.2008 г. на кмета на Община- Монтана, с която на Надежда Иванова Петрова е признато правото да се придобие собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1515, по помощния план на зона "Парта", м. "Под Кацарското", землище гр. Монтана и е по същество е постановено решение, с което е отказано на Надежда Иванова Петрова, да придобие собствеността върху имота по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производство по §62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът, след като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, при напълно изяснени фактически обстоятелства, е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което я отменил. Съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е постановен въз основа на молба вх. № АБ-94-Н-312 от 02.07.1992 г. на Надежда Иванова Петрова, за упражняване на права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по която молба кметът на общината не е следвало да се произнася, поради влизане в сила на §61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456 от 11.12.1997 г.), който се отнася само до ползватели, които са пропуснали да заявят права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това съдът е приел, че представеното удостоверение № 1317 от 16.04.1982 г., с което се легитимира заявителката като ползвател въз основа на актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е годно доказателство, от което да се изведе извод за надлежно предоставено право на ползване. По изложените съображения съдът е отменил обжалваната заповед и е приел, че следва да се откаже признаване право на жалбоподателката да придобие собствеността върху процесния имот. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката с молба вх. № АБ-94-Н-312 от 02.07.1992 г. е поискала оценка на имот от 1000 кв. м., лозе от 800 кв. м. и овощна градина от 200 кв. м., находящ се в местността "Под Кацарското", землището на гр. Монтана, по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се е легитимирала за ползвател с удостоверение № 1317 от 16.04.1982 г. издадено от председател на ИК на Общински народен съвет. По това заявление по делото няма данни да е извършена оценка, респ. да е извършвано плащане от страна на жалбоподателката. По протокол на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 435 от 31.02.2000 г., жалбоподателката е записана под № 1096 в кръга на лицата, за които са налице условията да придобият собствеността върху ползвания имот. Въз основа на протокола със заповед № 2124 от 11.08.2008 г. на кмета на Община - Монтана, на жалбоподателката е признато правото да се придобие собственост по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1515, по помощния план на зона "Парта", м. "Под Кацарското", землище гр. Монтана. Заповедта е обжалвана от Георги Костадинов Кацарски, които е обосновал правен интерес с признато за възстановяване право на собственост на неговия наследодател Коста Младенов Кацарски върху земеделски земи в размер на 25 дка, в зона "Парта", землище гр. Монтана, въз основа на решение от 18.10.1996 г. по гр. д. № 423/1996 г. на Окръжен съд - Монтана, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и което е влязло в сила, както и че процесния имот попада в тези земи. Няма данни по делото въз основа на това решение да се е произнесла съответната общинска служба по земеделие. Въз основа на установените фактически обстоятелства, административният съд е приел, че след като заявителката Надежда Иванова Петрова е подала молба за оценка на 02.07.1992 г., с което е упражнила правото си по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с приемането на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., с което е регламентирана нова процедура само за лицата, които са пропуснали да заявят правата си по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за нея са преклудирани правата. В изложения смисъл съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и необосновано с оглед фактическите обстоятелства по делото. Неправилно е и позоваването на решения на ВАС относими към други фактически обстоятелства. Правните изводите на съда са относими към случаите, при които въз основа на заявление подадено през 1992 г. е определена оценка за заявената земя, но ползвателя не я заплатил. В случая не е установено изготвяне на оценка, по която да не е извършено плащане от жалбоподателката, за да бъдат преклудирани правата й за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Задължението на административния орган да се произнесе по подадена в законния срок молба за придобиване правото на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира и произнасянето по нея не е недопустимо според закона действащ към момента на издаването на акта, а именно по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По посочените съображения обжалваното решение в тази част е незаконосъобразно и необосновано. Административният съд обаче, след като е приел, че административният акт е постановен по недопустима молба и недопустимо производство, е разгледал и по същество законосъобразността на административния акт и е приел, че е издаден при липса на материалноправни предпоставки, а именно, че представеното удостоверение № 1317 от 16.04.1982 г. не е годно доказателство, за предоставено право на ползване и е отказал признаване на това право. В тази връзка са и касационните доводи на касаторката, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, като не й е дал възможност за изясняване от фактическа страна на спора и не е упражнил служебното си начало. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите, кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. При съдебния контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд е следвало да установи наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед, което в случая не е направено. На първо място съдът е следвало да установи дали е налице съответствие между претендираните права от жалбоподателя за земеделски земи, с признатите права на касаторката като ползвател, да се изследват представените доказателства свързани с признатото право на ползване, а именно удостоверение № 1317 от 16.04.1982 г., решение № 73 по протокол № 9 от 26.05.1981 г., протокол № 1/1981 г., доколко обосновават предоставено право въз основа на актовете посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел за негодно доказателство представеното удостоверение, без да е оспорено и обявена неговата неистинност по надлежния ред. Не е съобразена приетата като доказателство по делото скица № 474 от 23.09.2008 г., от която се установява, че процесния имот № 1515, по кадастрален план на зона "Парта", одобрен със заповед № 911 от 18.05.1993 г. на кмета на община Монтана е записан като собственост на жалбоподателката, с площ от 1221, 7 кв. м. От друга страна не е установено, дали този имот попада в земеделските земи признати за възстановяване на наследодателя Коста Младенов Кацарски. Административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и не е съдействал на страните за изясняване на спорните обстоятелства, както и на касаторката, че следва да представи доказателства във връзка с представеното удостоверение. С оглед фактическите обстоятелства по делото съдът, в съответствие с чл. 171, ал. 2 е следвало да назначи и служебно вещо лице за установяване на съответствието на процесния имот по приложената скица № 474 от 23.09.2008 г. с претендираните права по удостоверение № 1317 от 16.04.1982 г. и наличните данни за застрояване на имота с оглед преценката за приложение на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а от друга страна доколко този имот попада в земеделски земи на бивш собственик Коста Младенов Кацарски, чиите наследници са обосновали правен интерес от обжалването. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като се съобразят изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши преценка на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ при съобразяване писмените доказателства по делото и спазване на административнопроизводствените правила относно тяхната валидност и доказателствена сила, както и евентуално назначаване на съдебно - техническа експертиза за изясняване на обстоятелства от технически характер относими към процесния имот в изложения по - горе смисъл. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение.