Решение № 12256 от 13.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2019 г.

Решение № 12256 от 13.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Политическа партия "Християндемократическа партия на България", представлявана от председателя И. Репуц, против решение № 998-МИ от 07.09.2019 г. на Централната избирателна комисия за назначаване на Общинска избирателна комисия в община Созопол, област Бургас. Правят се възражения за неправилност и алтернативно за нищожност по см. на чл. 177, ал. 2 АПК. Основно се твърди, че са били налице всички законови предпоставки ЦИК да назначи ОИК –Созопол в състава й, който е съгласуван от всички присъстващи на проведените консултации, а от друга страна, че оспореното понастоящем решение на ЦИК е в противоречие с влязло в сила Решение № 12139 от 05.09.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. д. № 9826/2019 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено Решение № 922-МИ от 30 август 2019 г. на Централната избирателна комисия за назначаване на Общинска избирателна комисия в община Созопол, област Бургас, за изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. По тези и други съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и алтернативно да бъде обявена неговата нищожност. Ответникът - Централна избирателна комисия представлявана от Н. Николов, упълномощен представител съгласно решение № 3 от 22 март 2019 г. на ЦИК, релевира доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав въз основа данните по делото приема, че подадена жалба е в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, Централна избирателна комисия е процедирала в изпълнение на Решение № 12139 от 05.09.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. д. № 9826/2019 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. С това съдебно решение, Върховният административен съд е отменил Решение № 922-МИ от 30 август 2019 г. на Централната избирателна комисия за назначаване на Общинска избирателна комисия в община Созопол, област Бургас, за изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. и е върнал преписката на Централната избирателна комисия за назначаване на ОИК в община Созопол, област Бургас при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В тези указания съдът е посочил, че "е налице хипотезата на чл. 75, ал. 10 от ИК - при постигнато съгласие от участниците в проведените консултации за състав от 13 членове на Общинската избирателна комисия в община Созопол, Централната избирателна комисия назначава общинската избирателна комисия по предложението на кмета на общината, направено по реда на ал. 7, като в тази хипотеза ЦИК действа при условията на обвързана компетентност и не може да промени поименния състав на ОИК, в това число и квотното разпределение между постигналите съгласие парламентарно представени партии и коалиции участвали в консултациите. ЦИК следва да се съобрази с постигнатото съгласие и нормата на чл. 75, ал. 10 от ИК задължава този орган да назначи ОИК в предложения състав, като проверката е само по отношение спазването на императивните изисквания към предложените членове на общинската избирателна комисия. Неправилно от страна на ЦИК е прието липса на постигнато съгласие по отношение членовете на ОИК. Постъпилото възражение в Централната избирателно комисия след проведените консултации неможе да влияе на упражненото право от участващите в консултациите партии и коалиции. След като в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ИК, е предоставена възможност за участие в консултациите и други партии и коалиции освен посочените в изр. "първо", като в хипотезата на чл. 76, ал. 7 от ИК същите могат да участват в попълването на незаетите места, то за коалиция "БСП за България" правото за предложение на членове в Общинската избирателна комисия е преклудирано. " При така установеното и на съответните правни основния съдът е върнал преписката на ЦИК за ново произнасяне "при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона." Впоследствие ЦИК е провела заседание на 07.09.2019 г., в което след обсъждане, в протокола от заседанието е отбелязано, че "независимо, че на проведените на 19.08.2019 г. консултации при и. д. кмета на община Созопол за определяне състав на ОИК –Созопол не е участвал представител на парламентарно представената коалиция "БСП за България" поради това, че не е бил надлежно упълномощен", "в правомощие на ЦИК е да съблюдава изпълнението на императивните разпоредби на Изборния кодекс и съответно законосъобразността на проведените консултации при кметовете", поради което е съобразила направеното от коалиция "БСП за България" на 21.08.2019 г. предложение за свои представители в ОИК Созопол и с 12 гласа "ЗА" е приела решение № 998-МИ от 07.09.2019 г. на Централната избирателна комисия за назначаване на Общинска избирателна комисия в община Созопол, област Бургас, в който състав отново са включени предложените от коалиция "БСП за България" представители. Това решение като резултат напълно преповтаря предходното Решение № 922-МИ от 30 август 2019 г. на Централната избирателна комисия за назначаване на Общинска избирателна комисия в община Созопол, което както се посочи по-горе е отменено с Решение № 12139 от 05.09.2019 г. постановено по адм. д. № 9826/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. Първо АПК "Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. " В случая фактическата обстановка при приемане на двете решения от ЦИК е била една и съща, като при приемане на второто и обжалваното понастоящем решение е имало задължителни указания на съда, които не само са били конкретни и еднозначни, но и абсолютно задължителни за състава на ЦИК. Постановеният в противоречие с тях обжалван административен акт съобразно цитирания законов текст ангажира като единствена последица обявяването му за нищожен. Представените в съдебно заседание писмени доказателства от ответника не са "нови" по см. на чл. 142, ал. 2 АПК, съществували са и е можело да бъдат съобразявани от ЦИК при постановяване на отмененото от съда решение, за да мотивира акта си. Позоваването на тях едва в съдебно заседание не може да замени задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК на органа да посочи мотиви в акта си, а не след това. Независимо то това, по своята същност те не могат да преодолеят императивната норма на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която ЦИК е следвало да изпълни съдебното решение безусловно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 58, ал. 3 ИК във в. чл. 177, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение