Решение № 14772 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2014 г.

Решение № 14772 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано e по касационна жалба на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 525/5.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, срещу решение № 105 от 20.01.2014 г., по адм. дело № 3000/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 031300526 от 24.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 344 от 25.07.2013 г. на изпълняващия правомощията на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на "Клуб Алфа 77" ЕООД са определени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в размер общо на 33257,61 лв. главница и лихви в размер на 6018,53 лв. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърден ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Клуб Алфа 77" ЕООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение № 105 от 20.01.2014 г., по адм. дело № 3000/2013 г. по описа на Административния съд - Варна е отменен Ревизионен акт (РА) № 031300526 от 24.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 344 от 25.07.2013 г. на изпълняващия правомощията на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в частта с която на "Клуб Алфа 77" ЕООД са определени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в размер общо на 33257,61 лв. главница и лихви в размер на 6018,53 лв. За да постанови обжалвания резултат по делото, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че в хода на процесната ревизия, а и в съдебното производство, не са събрани доказателства за извършени, но укрити от "Клуб Алфа 77" ЕООД, доставки на стоки през ревизирания период, обосноваващи определянето на задължения за ДДС за извършени от същото облагаеми доставки. Съдът е приел, че такива доказателства не могат да бъдат базата данни от информационния масив на НАП за декларирани доставки от преките доставчици на "Клуб Алфа 77" ЕООД и отразените от тях в справките декларации и в дневниците за продажбите фактури. Реализираният оборот от получени доставки се доказва с представянето на доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, каквито в случая не са представени. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За да приеме за верни констатациите на органите по приходите, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в ревизионния акт предпоставки, в случая тези чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По тази причина, за да се обоснове законосъобразното/незаконосъобразното прилагане на тази норма следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и за начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от "Клуб Алфа 77" ЕООД. Настоящата инстанция намира, че административният съд правилно е отграничил в мотивите на акта си кой носи доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК и правилно е съобразил, че тази разпоредба изисква наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК да е подкрепено с доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че позоваването само на протоколите за извършени насрещни проверки в ревизионното производство не се явява достатъчно, още повече, че обосноваването на констатациите в ревизионния акт изисква в случая и произнасяне касателно начина на водене на счетоводството при ревизирания субект и неговите съконтрахенти. По делото не е констатирано извършването на проверка за редовността на счетоводните отчитания при доставчиците, а доказателствата по делото не установяват по категоричен начин броя, времето и обема на доставките. Предоставените от доставчиците фактури за продадени стоки с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било други документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на "Клуб Алфа 77" ЕООД чрез индивидуализирането или предаването съобразно правилото на чл. 24 ЗЗД. Липсват товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, установяващи, че стоките са превозени именно до търговския обект на "Клуб Алфа 77" ЕООД или, че са получени от него в обекти на доставчиците. В редките случаи, в които са представени товарителници и пътни листа, не става ясно до кой обект са били доставени стоките, с какво превозно средство са доставени и кой е водачът на същото. В тази връзка е основателно изложеното от първоинстанционния съд, че органите по приходите, които твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, следва да докажат реалността им, така че да обосноват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Само при установено пряко доказване на тези факти е допустимо да се приложи и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. В случая това не е направено от приходните органи, поради което издаденият от тях ревизионен акт се явява незаконосъобразен и необоснован. По тези съображения, правилен се явява крайният извод на административния съд, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени и съответно незаконосъобразно е начислен ДДС. С оглед на горното, решението на Административния съд - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива не се дължат и на ответника, тъй като не е направил искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,