Решение № 651 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г.

Решение № 651 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, образувано по молбата на М. Ц. М. от гр. М. за отмяна на решение от 03.05.2007 г. по гр. дело № 441/2006 г. на Окръжен съд М., оставено в сила с решение № 970/18.07.2008 г. по гр. дело № 4182/2005 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. Към молбата за отмяна молителят представя писмени доказателства, едно от които, а именно нот. акт № 167/2004 г. му е станало известно след влизане на решението в сила и е от съществено значение за делото и представляват отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че е налице и отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, позовавайки се на влязло в сила решение от 27.12.2005 г. по гр. дело № 974/2005 г. на Районен съд М., което противоречало на атакуваното в настоящето производство решение. Ответникът по молбата за отмяна И. С. Н. от гр. М. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство. Ответникът С. Н. С. от гр. Б., обл. Монтана не изразява становище по молбата за отмяна. Касационният съд обсъди представените писмени доказателства и доводите на молителя за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: представеният нот. акт № 49/2006 г., с който молителят е признат за собственик на 180/480 ид. части от имот, с пл. № 2* в кв. 42 по плана на гр. М., ведно с * ид. част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда е издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 974/2005 г., с което предварителният договор за покупко-продажба между М, в качество на купувач и С. Н., в качество на продавач на същия имот, е обявен за окончателен. Представеният констативен нот. акт за притежаваната от молителя собственост към 2006 г. е без значение по делото, защото в развилото се производство по чл. 33, ал. 2 ЗС между страните съдилищата са обосновали правни изводи за нарушение на правната норма при сключването на предварителния договор, с оглед съществуващата съсобственост върху имота при равни права за продавача С. С. /признат за собственик по давност с нот. акт № 171/1999 г./ и И. Н., получил по дарение * ид. ч. от имота с нот. акт № 116/2000 г. Изложените изводи, че наследодателят на молителя-неговият баща Ц е имал учредено право на строеж за търговски обект в същия имот още през 1999 г. и с реализирането му е учредена етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС, при което земята придобива статут на обща част, принадлежност към жилището и следва главната вещ не подлежи на проверка и съдебен контрол в настоящето производство, с оглед проведеното вече касационно производство, пред ВКС по гр. дело № 4* по описа за 2005 г. Тези съображения водят до извода за релевантност на представеното писмено доказателство, което няма съществено значение за изхода на спора, извод, отнасящ се и до представения с молбата за отмяна нот. акт № 167/2004 г. Представеният нот. акт № 167/2004 г. за собственост, придобита по наследство е констативен и установява правата на наследниците на общия наследодател Ц, притежавал 75/480 ид. части от имот, с пл. № 2* кв. 42, въз основа на нот. акт № 38/1999 г., с който му е учредено право на строеж върху идеалните части от парцела за построяването на търговски обект, залепен за жилищната сграда в същия парцел, обстоятелства, които не са били спорни между страните по делото и са били предмет на обсъждане по делото. Останалите писмени доказателства-предварителен договор от 09.05.2005 г. и влязло в сила решение от 27.12.2005 г. по гр. дело № 974/2005 г. на РС М. също са били вече предмет на обсъждане и правни изводи и не представляват нови доказателства, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователен е довода на молителя, основаващ се на влязло в сила решение по гр. дело № 974/2005 г., с което е обявен предварителния договор за окончателен, че същото противоречи на атакуваното в настоящето производство и влязло в сила решение. Основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице при противоречие между две влезли в сила решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Двата влезли в сила съдебни акта имат различно правно основание. Влязлото в сила решение е постановено по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а настоящият спор, по който има влязло в сила решение, е по чл. 33, ал. 2 ЗС. Водим от горните съображения касационният съд счете, че не са налице поддържаните от молителя основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, затова остави без уважение молбата и присъди в негова тежест разноските за настоящето производство, направени от ответника И. С. Н., в размер на 300 лева, ето защо