Решение № 4794 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2017 г.

Решение № 4794 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПK вр. с чл. 160 и сл. от ДОПК. С решение № 7660 от 02.12.2016 г., постановено по адм. дело № 6165 по описа за 2016 г. Административен съд - С. - град, I отделение, 19 състав, е отхвърлил жалба на ДП "Пристанищна инфраструктура", срещу РА № 291300357/29.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта, в която е потвърден с Решение № 786 от 07.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., относно отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г., 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г., 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г., 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г., 01.08.2010 г. - 31.08.2010 г., 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ДП "Пристанищна инфраструктура", ЕИК: *********, гр. С., ул. "Шипченски проход" № 69, представлявано от А. З. - Генерален директор, чрез процесуален представител адвокат Ю. З.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд - С. - град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло РА № - 291300357 от 29.01.2014 г., в частта, с която е потвърден с решение № 786 от 07.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Алтернативно се поддържа искане за връщане на преписката на органа, възложил ревизията с даване на изрични указания за издаване на Акт за прихващане или възстановяване, с който на ДП "Пристанищна инфраструктура" да бъдат възстановени: лихви върху възстановения със закъснение ДДС за данъчни периоди 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г., 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г., 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г., 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г., 01.08.2010 г. - 31.08.2010 г., 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрк. Иванов взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Първо отделение като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - С. - град е отхвърлил жалба на ДП "Пристанищна инфраструктура" срещу РА № 291300357/29.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта, в която е потвърден с Решение № 786 от 07.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в частта, с която на жалбоподателя е отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за данъчен период месец: 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г., 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г., 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г., 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г., 01.08.2010 г. - 31.08.2010 г., 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 640 от 09.02.2015 г. на АССГ, I отделение, 19 състав, с което РА е бил обявен за нищожен. Съдебният акт е отменен с решение № 7303 от 16.06.2016 г. на ВАС, Осмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане решаващият съд е описал фактическата обстановка по спора и правните изводи на приходните органи, въз основа на които е отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за описаните по - горе периоди. Съдът е описал възприетите изводи, които са послужили като основание на ревизиращите за отказа за възстановяването на лихви върху невъзстановен в срок ДДС. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че не може да се съгласи с извода на органа по приходите, че за определяне на сроковете, в които вземанията за лихви върху недължимо внесени или събрани суми се погасява по давност следва да се прилагат правилата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД съгласно, който вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3 - годишен давностен срок. Съдът е приел РА за законосъобразен в тази му част по други съображения, като е отбелязал, че искането за възстановяване на ДДС е направено на 15.01.2014 г., с подаване на възражението срещу РД - в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК (лист 22 от делото). Отбелязано е, че с РА данъкът е бил възстановен и органите по приходите са спазили срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, според която, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Отбелязано е, че в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. В решението като безспорно установено е посочено обстоятелството, че данъкът върху чието възстановяване се дължат лихви, не е събран въз основа на акт на орган по приходите и като единствена възможност за възникване на право на лихви за лицето, съдът е посочил, бездействието на органите по приходите след подаване на искането за възстановяване, довело до възстановяване извън сроковете по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, което според съда в конкретния случай не е така. Административният съд се е позовал на разпоредбата на ал. 4 като не приложима. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения при определяне на предмета на спора. В жалбата е посочено, че е налице закъснение при възстановяване на данъка по СД по ЗДДС, но по тези факти страните не спорят. Изложени са доводи, че решението на първоинстанционният съд е безмотивно. Жалбоподателят е отбелязал, че спорът се свежда до въпроса дали за определяне давността за вземанията на задължените лица от държавата е приложима кратката 3 - годишна давност по общото правило на чл. 111, б. "в" от ЗЗД или следва да се приложи специалният ред по чл. 129 от ДОПК и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. От данните по делото е видно, че с възражението срещу ревизионния доклад ревизираното дружество е направило искане за възстановяване на законната лихва на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК на невъзстановени в законоустановения срок суми. По отношение на лихвите върху тези суми за данъчни периоди 11/2008, 10/2009, 11,2009, 05/2010, 06/2010, 08/2010, 09/2010, 10/2010 и 11/2010 органът по приходите е приел, че е изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД и е отказал да приеме искането. По отношение на другата част от искането за възстановяване за лихви за данъчни периоди след 31.12.2010 г. искането за възстановяване е прието и разгледано. Първоинстанционният съд правилно е приел, че срокът за предявяване на искането за възстановяване по чл. 129, ал. 1 ДОПК е петгодишен, а не три годишен, както е прието от приходния орган. В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че приходният орган неправилно се е позовал на нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, лихвата върху публичните вземания също е публично вземане, поради което по отношение на нея не следва да се прилагат правилата за давността по Закона за задълженията и договорите, а привилата за давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която давност съгласно чл. 171, ал. 1 е петгодишна. В продължение първоинстанционният съд неправилно е приел, че искането е неоснователно, тъй като оспорващият не претендира, че правото му е възникнала в следствие на влязъл в сила съдебен или административен акт, Всъщност мотивите на съда в тази насока са не ясни, тъй като от тях не става ясно защо претенцията се явява неоснователна. В случая е допуснато и съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, която въвежда забрана за влошаване на положение на жалбоподателя, като претенцията е отхвърлена на основание, което не е изложено в ревизионния акт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че ДП "Пристанищна инфраструктура" -гр. С. е направило в срок искане за възстановяване на лихви върху невъзстановени в срок суми за данъчни периоди за данъчни периоди 11/2008, 10/2009, 11,2009, 05/2010, 06/2010, 08/2010, 09/2010, 10/2010 и 11/2010, което неправилно не е прието за разглеждане от приходния орган. Като е отхвърлил жалбата в тази й част, макар и на други основания, Административен съд - С. град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № 291300357/29.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта, в която е потвърден с Решение № 786 от 07.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в частта му относно отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г., 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г., 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г., 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г., 01.08.2010 г. - 31.08.2010 г., 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г., следва да бъде отменен и изпратен на приходния орган за произнасяне по искането. При този изхода от процеса, на жалбоподателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 2 494,60 лв. Воден от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение