Решение № 4420 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2009 г.

ВАСIII отделение06.04.2010 г.докладчик т Веселина Кълова

Диспозитив

Отменя решение № 47/27.05.2009 г. по адм. д. № 51/2009 г. на Административен съд - Силистра и вместо него постановява: Отменя Заповед № 486/19.03.2009 г. на кмета на община Силистра, с която е постановено отнемане на Народно Читалище "д-р Петър Вичев", с. Айдемир, предоставено за управление на същото читалище. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4420 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от СНЦ, Народно читалище "д-р Петър Вичев" с. Айдемир, община Силистра, представлявано от председателя Веселин Петров Стефанов, срещу решение № 47/27.05.2009 г. по адм. д. № 51/2009 г. на Административен съд - Силистра. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 486/19.03.2009 г. на кмета на община Силистра, издадена на осн. чл. 12, ал. 6 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, с която е постановено отнемане от касатора на имот публична общинска собственост, предоставен му за управление със Заповед № 183/31.03.1995 г. от кмета на община Силистра, представляващ народно читалище. Съдът приел, че народното читалище не разполага с право на ползване, тъй като не му е предоставено посредством решение на ОбС - Силистра. Жалбоподателят е отдавал част от сградата под наем и осъществява хипотезата на чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС, което се явява несъответстващо на закона и е основание за отнемането на процесния имот. С настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в разрез с материалния закон и обосновано неправилно. Това налага отмяната му и постановяване на решение по същество на спора. По отношение на народното читалище "д-р Петър Вичев", с. Айдемир е налице активна легитимация за обжалване на Заповед № 486/19.03.2009 г. на кмета на община Силистра. Като народно читалище е съществувало, видно от Заповед № 183/31.03.1995 г. на кмета на община Силистра, с която му е била предоставена за стопанисване и управление сградата, собственост на кметството Айдемир. Към тази дата не съществуваше още деление на общинската собственост на публична и частна. С влизането в сила на Закона за народните читалища през 1996 г. читалищата придобиват качеството на юридическо лице с нестопанска цел с вписването им в регистъра за организациите с нестопанска цел на окръжния съд - чл. 9 ЗНЧ. В настоящия случай читалището е регистрирано с решение № 843/17.07.1997 г. по ф. л. № 346/1997 г. на Силистренския окръжен съд. Читалището представлява масивна сграда /бивш Младежки дом/, застроен на 210 кв. м и прилежащ поземлен имот от 930 кв. м. Имотът е актуван за публична общинска собственост с Акт № 2877/8.01.2003 г., съответно одобрен от кмета и вписан, а в т. 9 е отразено че се предоставя ползването му безвъзмездно на осн. § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона за народните читалища на народното читалище "д-р Петър Вичев". Така веднъж учредено безвъзмездното право на ползване по силата на ЗНЧ, отнемането му не може да бъде извършено по реда на обжалваната заповед, а именно по чл. 12, ал. 6 от Закона за общинската собственост, нито по изложените мотиви "че народното читалище не управлява в интерес на населението и с грижата на добър стопанин" имота, които не са конкретизирани. Съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на закона "правото на ползване се погасява с прекратяване на читалището", каквито данни липсват по делото. Освен това, правомощието на кмета по чл. 12, ал. 5 от ЗОС да издава заповед за отнемане на имота се свеждат до случаите, когато имотът не е бил предоставен за ползване и управление на други лица, какъвто не е настоящият случай. Посоченият мотив в обжалваната заповед, че имота не се управлява в интерес на населението не е мотивиран конкретно. В течение производството по делото се е установила, че читалището е отдавало част от сградата под наем на търговец за хранителни стоки. Обсъждането на този факт, който не е отразен като съображение в мотивите на заповедта е безпредметно. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,

Цитирани разпоредби

1