Решение № 12121 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Месокомбинат Варна АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Силиврия 44-46, представляван от изпълнителния директор Е. Манджукова, подадена чрез адв. Михайлова, срещу решение 7366 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело 3785/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПДВ 03/123/00213/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Месокомбинат Варна АД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 1 803 231.62 лв., по договор 03/123/00213/27.12.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е възприел и анализирал правилно фактите и доказателствата по делото. Счита, че с приемането на ЗУСЕСИФ е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за извършване на финансовите корекции, поради което при издаване на спорния административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът иизпълнителният директор на ДФ Земеделие София, чрез адв. Антонова оспорва касационната жалба в писмено становище, като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество е неоснователна. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 03/123/00213/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Месокомбинат Варна АД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 1 803 231.62 лв., по договор 03/123/00213/27.12.2010 г. С оспореното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, които го правят законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че между дружеството и ДФ Земеделие е сключен договор 03/123/00213/27.12.2010 г. по мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти. Сключеният договор е за финансово подпомагане по мярка 123 с предмет - Закупуване на покривни и стенни панели и оборудване на предприятие за добив и преработка на червено месо в с. Яребична, община Аксаково, област Варна. В бизнес плана към заявлението, подадено на 20.08.2009 г., кандидатът е заявил, че в цеха за месопреработка ще се работи с охладено месо (собствена продукция) и замразено месо (доставена продукция). Преди одобрението на проекта е било извършено посещение на място от РТИ-Варна на 02.09.2010 r., при което е установено, че покривни и стенни панели, както и голяма част от оборудването в предприятието за добив и преработка на червено месо вече са монтирани и налични в обекта на инвестицията в с. Яребична. На 09.11.2011 г. Месокомбинат Варна АД подава заявка за междинно плащане по договора на стойност 2 141 068 лв., като след извършване на административни проверки, посещение на място и при спазване на процедурите по оторизация, на 16.11.2011 г. е изготвено оторизационно писмо за изплащане на субсидия в размер на 1 070 534 лв. На 25.01.2013 г. Месокомбинат Варна АД подава заявка за окончателно плащане по договора с ДФ Земеделие, съгласно която заявените за плащане разходи са в размер на 1 508 932 лв. Извършени са административни проверки на подадените към заявката документи за извършване на инвестицията, заедно с проверки на място от служители на РТИ на ДФ Земеделие. При извършената проверка на място на 15.03.2012 г. и контролна проверка на 04.04.2013 г. е установено, че инвестицията е изпълнена. Изготвен е контролен лист от проверката на място, който е подписан от ползвателя. Наложени са редукции в размер на 21 768.38 лв. за машина за транжиране, която видимо не е нова, и за хигиенен шлюз вход работници-месопреработка, тъй като е констатирано, че активът е използван, а табелата с фабричен номер е премахната. С оглед на установеното при проверките от 09.05.2013 г. е изготвено оторизационно писмо за изплащане на субсидия в размер на 732 697.62 лв. След извършени проверки, административният орган е установил, че на основание чл. 4.4 от сключения договор между ДФ Земеделие и Месокомбинат Варна АД за ДФЗ е възникнало право да иска възстановяване на поученото плащане по него, съгласно чл. 4.4 б б, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба 18/26.06.2008 г., а именно нарушен е чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба 18/2008 г. Прието е, че финансова помощ не следва да се предоставя, тъй като става въпрос за закупуване на оборудване, машини и съоръжения втора употреба, които са били въведени в експлоатация и ползвани в периода 2007-2008 г., т. е преди да бъде подадено заявление за кандидатстване пред ДФ Земеделие за тяхното заплащане. Установени са нарушения на чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба 18, чл. 23, ал. 3 от Наредбата, чл. 4.4, б а, б и в от сключения договор, чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба 18, както и чл. 4.17, б а и б г от сключения договор. Въз основа на проведеното административно производство и констатираните в това производство нередности, на 21.12.2017 г. от изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издаден спорния АУПДВ. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на спорният акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че се доказват нередностите свързани с неизпълнение на горепосочениет нормативни и договорни задължения. Съдът е приел, че са налице, както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения. Обсъдени са изложените доводи в жалбата пред първоинстанционният съд. Правилен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. Варна за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляват публично държавно вземане. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая е приложим ЗУСЕСИФ. Няма спор, че сключването на процесния договор от 27.12.2010 г. е по мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти за финансово подпомагане по мярка 123 с предмет - Закупуване на покривни и стенни панели и оборудване на предприятие за добив и преработка на червено месо в с. Яребична, община Аксаково, област Варна. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, с писмо изх. 01-2600/4281 от 24.07.2017 г. във връзка с Наредба 18/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 2 от ЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура е проведена по Наредба 18/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ЗИДЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1 и ал. 3 т. 1, т.4 и т.5 от Наредбата. Именно в изпълнение на цитираната разпоредба и с оглед на момента на започване на производството, органът се е позовал в решението си и на Наредба 18/2008 г., в чийто чл. 51, ал. 1 и ал. 3 са изброени условията при които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми от ползвателя на помощта, а в ал. 2 на разпоредбата са посочени начините по които се определя размера на дължимите средства, поради което е неоснователно посоченото от касатора, че в Наредбата не е уредена процедура по възстановяване на вече изплатените средства. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати незаконосъобразност и необоснованост в решението на административния съд. Фактическите основания за издаването на процесния АУПДВ са изрично посочени в него и се установяват от приетите по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказани констатациите на административния орган за извършени нарушения от дружеството. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел АУПДВ за законосъобразен. Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения. По делото е установено, че договор VR01 от 11.05.2009 г. е сключен между Бета ЕООД и Месокомбинат Варна АД. В приетото по дело Постановление от 15.07.2016 г. на Окръжна прокуратура - Варна по преписка 4359/ 2015 г. (част от административната преписка) е записано: Фирма Бета ООД е регистрирана на| 20.01.2006 г. със сьуправители П. Иванов и З. Кирчев. Правилно е посочено от административния съд, че от дадените обяснения се установява, че лицата са заявили, че не са сключвали договор за доставка на машини. От представеното писмо от Месокомбинат Варна АД с дата 03.02.2015 г. относно машини и съоръжения с марка Боннер е видно, че доставчика не разполага с декларация от производител за марката на съоръжението. От постъпилия отговор от Боннер ООД, е видно, че Боннер ООД, ЕИК[ЕИК] и БЕТА ЕООД, ЕИК[ЕИК] не са встъпвали търговски взаимоотношения по никакъв начин, не е сключван договор и не е произвеждане месопреработвателно оборудване. По делото е установено, че фирма Боннер ООД има сключен договор 06/11.05.2007 г. с фирма ПРОМЕС ООД и е произвела и доставила кланично оборудване съгласно този договор. Правилно е прието от съда, че от събраните по делото доказателства се установява, че закупеното оборудване и машини не са нови и в случая се доказва, че са нарушени разпоредби на договора и Наредба 18 от 26 Юни 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мяткадобавяне на стойност към земеделски и горски продукти по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. От събраниете по делото доказателства се установява нарушението на чл. 24, ал. 1, т.1 от Наредба 18, тъй като закупените машини и оборудване са втора употреба. Доказани са и нарушенията на чл. 51, ал. 3, т. 1, т.4 и 5 и чл. 23, ал. 3, чл.24 ал.1 от Наредба 18. В Писмени обяснения до ДФЗ Месокомбинат Варна АД е посочил, че не функционира цех за месопреработка (кланица) и не ползва собствено месо в цеха за преработка, доколкото вносното месо било с около 30 % по - евтино от това, което би се добивало в кланицата на дружеството. Правилно е прието от съда за доказано и нарушението на чл. 48, ал. 1, т.1 и т. 4 от Наредба 18, както и чл.4.17, б а и б г от сключения договор. В доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителните и ползващи го факти относно точното изпълнение на нормативните и договорните задължения. В случая такива факти не са доказани. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издаденият АУПДВ е законосъобразен административен акт. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответника искане, следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 17 927.63 лв., съобразно представените доказателства за плащане и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение