Решение № 16154 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2013 г.

Решение № 16154 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кардеа" АД, гр. София, срещу решение № 2165 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 9219/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, обосноваващи противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК. Отвеникът - председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Кардеа" АД, гр. София, срещу решение № 105 от 08.05.2012 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличена регистрацията на марка рег. № 76925 "THRACIA HOTEL", комбинирана, с притежател "Кардеа" АД, гр. София. Посочил е, че в съответствие с материално-правните разпоредби административният орган е преценил, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) за заличаване на марката, тъй като е регистрирана в противоречие с чл. 11 ЗМГО. Решението правилно. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Процесната марка рег. № 76925 "THRACIA HOTEL" е регистрирана на 08.06.2011 г. за услуги от класове 35 (административно управление на хотели) и 43 (ресторантьорство; временно настаняване; хотели), с притежател "Кардеа" АД, гр. София. Марката е комбинирана със защитени цветове "черен, бял, сив" и представлява словните елементи "THRACIA HOTEL", изписани на латиница със специфичен шрифт в черен цвят и фигуративен елемент, разположен пред словните елементи - ритон в бял, черен и сив цвят, чиято долна част е оформена като тяло на кон. Видно от заключението по приетата пред АССГ съдебно-маркова експертиза, изобразеният ритон на марката възпроизвежда ритона с протоме на кон от Боровското съкровище, при което тези ритони са сходни в най-висока степен, граничеща с идентичност. При тези релевантни за спора факти, предмет на касационната жалба са правните изводи на АССГ за наличие на основания за заличаване на регистрираната марка "THRACIA HOTEL". Правилно АССГ е приел, че законосъобразно административният орган, след проведено служебно производство по чл. 26, ал. 6 ЗМГО, е заличил процесната марка, поради установено противоречие с чл. 11 ЗМГО. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО е предвидено, че марка, която се състои от или включва наименованието или изображението на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата, не се регистрира. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че Боровското съкровище не е исторически или културен паметник, определен от Министерство на културата. Безспорно е, че Боровското съкровище (както и ритонът с протоме на кон от това съкровище) е заведен в Регионален исторически музей в град Русе и е част от националния музеен фонд. Следователно, предвид нормите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите (отм.) следва да се приеме, че ритонът с протоме на кон от Боровското съкровище е бил културен паметник към датата на регистриране на марката, поради което не е следвало да бъде част от марката и същата в този й вид не е следвало да бъде регистрирана. От друга страна, нормата на чл. 20 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, посочва само източниците на информация, откъдето административният орган при регистриране на марка черпи информация, но невключването на културна ценност в този списък не означава, че следва напълно да се игнорира правилото на чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 26, ал. 1 ЗМГО. Съдържанието на списъците и каталозите е примерно, а изброяването не е изчерпателно. В този смисъл АССГ правилно приема, че ако дадена културна ценност не е включена в този списък, това не й отнема качеството на културна ценност. Ето защо при установяването на факта (макар и в по - късен момент), че регистрирана вече марка съдържа културна ценност, няма пречка за заличаване на тази марката, с оглед изричната разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗМГО. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 143 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Кардеа" АД, гр. София, следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,