Решение № 7374 от 21.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ж. Чакъров от гр. София, [улица], против чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж - Приложение 1 към член единствен, т. 1 на ПМС 30 от 10.03.2000 год., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 год., в сила от 1.01.2000 год., последно изменение бр. 67 от 13.08.2021 год., в сила от 1.09.2021 год. (Наредбата).

В сезиращата жалба и допълнително уточнение към нея от 25.01.2022 год., жалбоподателят е заявил твърдение, че оспорените текстове на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата са незаконосъобразни с мотива, че от 01.01.2000 год. е увеличена възрастта и изискуемия се осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия, което поражда различни права за пенсиониране на българските граждани, което, по мнение на жалбоподателя е ограничително и дискриминационно. В допълнително направено уточнение са развити и доводи, че в резултат на оспорените разпоредби, жалбоподателят не е успял да се пенсионира, докато хора, с които той е работил една и съща професия са придобили право на пенсия и са се пенсионирали. В този смисъл е формиран извод, че въведените с оспорените разпоредби нови по-високи изисквания съзнават неяснота и липса на предвидимост, кога едно лице следва да се пенсионира. Развити са и аргументи за неравно третиране на българските граждани. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспорените текстове от Наредбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично поддържа жалбата, като заявява твърдение, че оспорените текстове от Наредбата са незаконосъобразни, доколкото противоречат на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България за равни права и равенство пред закона. Твърди, че оспорената разпоредба разделя хората по права, по пол и по възраст.

Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност А. Георгиева в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата, като развива доводи за недопустимост, респ. неоснователност на същата. Развива аргументи, че оспорените текстове от Наредбата са приети от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в съответствие с текстовете на нормативен акт от по-висока степен чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Оспорва твърдението на жалбоподателя, че текстовете от Наредбата противоречат на Конституцията на Република България. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Заинтересованата страна министър на труда и социалната политика, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт П. Петрова в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспорените текстове от Наредбата са законосъобразни и не са налице заявените от жалбоподателя пороци. Прави искане за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че в случая не е налице противоречие между сочените разпоредби на Наредбата и Конституцията на Република България или друг нормативен акт от по-висока степен. В съответствие с тези доводи дава заключение, оспорването да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Върховният административен съд, седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, обосноваваща наличието на правен интерес да оспори чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж - Приложение 1 към член единствен, т. 1 на ПМС 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., последно изменение бр. 67 от 13.08.2021 г., в сила от 1.09.2021 г. (Наредбата) по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което и жалбата следва да се счита за допустима и на това основание.

В представените писмени бележки от страна на процесуалния представител на ответника са развити доводи за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, доколкото се твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата преповтарят законовата норма на чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО.

Настоящият съдебен състав не споделя така заявеното твърдение, доколкото от доказателствата по делото се установява, че с Решение 2153-21-155/11.06.2021 год. на Директора на ТП на НОИ София град е отхвърлена жалба на Ж. Чакъров срещу разпореждане [номер]/23 от 26.03.2021 год., с което на същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установява се, че решението на Директора на ТП на НОИ София град е оспорено пред Административен съд София-град, където е образувано административно дело 6986/2021 год. С оглед на това и доколкото оспорения административен акт е мотивиран и с оспорените разпоредби на Наредбата, съдът приема, че за жалбоподателя съществува личен, пряк и непосредствен интерес от оспорване

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният подзаконов нормативен акт е постановен от компетентен административен орган Министерски съвет на Република България, в кръга на законово делегираните му правомощия по чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). От представените по делото доказателства се установява, че при постановяване на оспорените текстове чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. В съответствие с изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт (Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), вносителят министър на труда и социалната политика е публикувал на 04.02.2016 год. на интернет страницата на министерството проекта, заедно с доклада, като в съответствие с текста на правната норма в относимата редакция е предоставил 14-дневен срок за предложения и становища. Приложеният по делото доклад на министъра на труда и социалната политика, съответства на изискванията за съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, в т.ч. и по отношение на приложените по делото финансова обосновка и стандартна оценка за въздействието върху стопанската активност и заетостта.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорените норми на подзаконовия нормативен акт, съдът приема следното:

В настоящото производство са оспорени разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление 30 на Министерския съвет от 10.03.2000 год., (Обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 год., в сила от 01.01.2000 год.). Оспорените текстове от Наредбата са приети с член единствен, т. 1 от Постановление 30 на Министерски съвет от 2000 год., като неколкократно са изменяни, последно изменение с § 13 от Постановление 41 на Министерски съвет от 25.02.2016 год. (изм., бр. 17 от 2016 год., в сила от 1.01.2016 год.). Съгласно действащата редакция, текстовете са със следното съдържание:

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива, както следва:

1. от 1 януари 2016 г. при възраст 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2017 г. при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2018 г. при възраст 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 6 месеца за жените и 38 години и 6 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2019 г. при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2020 г. при възраст 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2021 г. при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете;

1. от 1 януари 2022 г. при възраст 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2023 г. при възраст 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2024 г. при възраст 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2025 г. при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2026 г. при възраст 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца за жените и 39 години и 10 месеца за мъжете;

1. от 1 януари 2027 г. при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 64 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2028 г. при възраст 62 години и 10 месеца за жените и 64 години и 11 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2029 г. при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2030 г. при възраст 63 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2031 г. при възраст 63 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2032 г. при възраст 63 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2033 г. при възраст 64 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2034 г. при възраст 64 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2035 г. при възраст 64 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2036 г. при възраст 64 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;

1. от 1 януари 2037 г. при възраст 65 години за жените и за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) Право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва:

1. от 1 януари 2016 г. 65 години и 10 месеца;

1. от 1 януари 2017 г. 66 години;

1. от 1 януари 2018 г. 66 години и 2 месеца;

1. от 1 януари 2019 г. 66 години и 4 месеца;

1. от 1 януари 2020 г. 66 години и 6 месеца;

1. от 1 януари 2021 г. 66 години и 8 месеца;

1. от 1 януари 2022 г. 66 години и 10 месеца;

1. от 1 януари 2023 г. 67 години.

Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата преповтарят и доразвиват законовата регламентация, дадена в чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО, съгласно която:

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

1. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съпоставяйки текстовете на КСО и на подзаконовия нормативен акт се установява, че по същество с Наредбата се детайлизира по години правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведено с разпоредбите на КСО. В съответствие с тази фактическа констатация следва извода, че разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата не въвеждат първична правна регламентация, различна от законовата такава. Текстът на чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО е преповторен и детайлизират в оспорените разпоредби на Наредбата, което следва да се тълкува в смисъл, че по този начин се въвежда яснота по отношение конкретно изискуемия стаж и възраст за отделните години. В този смисъл, не би могло да се твърди незаконосъобразност на текст на подзаконов нормативен акт, доколкото същия възпроизвежда и доразвива текст на нормативен акт от по-висока степен.

В сезиращата съда жалба се твърди, че с въведените след 2000 год. нови по-високи изисквания се създава неравнопоставеност и различно третиране на българските граждани, които са придобили право на пенсия преди и след 2000 год.

Настоящият съдебен състав намира така заявеното твърдение за неоснователно. С нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата е предвидено, считано от 01.01.2016 год., придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпва при различни условия за всяка една от календарните години до 2037 год. Увеличаването на изискуемите осигурителен стаж и възраст са в следствие на новия пенсионен модел, възприет след 2000 год., въведен първоначално с разпоредите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (понастоящем Кодекс за социалното осигуряване). Така приетите нови текстове, както в Кодекса чл. 68, така и в Наредбата чл. 15 по същество привеждат в действие пенсионната реформа, предвиждаща повишаване на възрастта за пенсиониране, както и на осигурителния стаж. Въпросната реформа и следващите се от нея промени са в следствие на обективното намаляване на икономически активното население, негативните демографски тенденции и повишаване на средната продължителност на живот.

По отношение на обективираното в жалбата възражение за противоконституционност на така въведените нови изисквания, които според жалбоподателя са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на българските граждани, следва да се има предвид Решение 5 от 29.06.2000 год. на Конституционния съд на Република България по конст. д. 4/2000 год. В мотивите на това решение е прието, че новите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведени с чл. 68 от КЗОО не нарушават принципите за хуманизъм, справедливост и принципа за социална и правова държава. Изрично е подчертано, че новата законодателна уредба за придобиването на този вид пенсии е израз на грижите на държавата, именно като социална държава, да обезпечи редовното изплащане на пенсиите, да създаде условия за увеличаване на размерите им и да съобрази паричния размер на пенсиите с направените осигурителни вноски във фонда. По този начин се спазват и принципите на справедливост и хуманизъм. Тези разпоредби с нищо не нарушават принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и не противоречат на Върховния закон (чл. 5, ал. 1 от Конституцията) . В допълнение на това, Конституционният съд е приел, че въведените по-високи изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да се възприемат като законодателно решение, което не е в съответствие с чл. 11, т. 1 от МПИСК (Международен Пакт за икономически, социални и културни права) и в частност с изискването за "непрекъснато подобряване условията на живот , още повече, че то не е в отклонение от задължително установените норми за пенсионна възраст и определен стаж на мъжете и жените в чл. 4, 5 и 16 от конвенции 35 и 36 на МОТ. Намерението и целта на законодателя е да гарантира реализирането на право на пенсия, като изискуемата възраст е в рамките на оказаната в посочените конвенции - до 65 години .

Съобразявайки цитираните мотиви на решението на Конституционния съд, безспорно следва извода, че твърдението на жалбоподателя за наличие на противоконституционност на оспорените разпоредби на Наредбата се явява неоснователно.

Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателя, че чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на гражданите. По мнение на настоящия съдебен състав, процесните разпоредби не нарушават принципа за равенство пред закона, както и изискването за равно третиране, доколкото създават еднаква правна възможност на всички лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се пенсионират в момента в който достигнат изискуемата се възраст и притежават указания в нормата осигурителен стаж. По същество, разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата не създават права или привилегии за определена група хора, респ. не ограничават правата и не създават задължения за друга, поради което, твърдението за неравно третиране се явява неоснователно.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение