Решение № 5615 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2016 г.

Решение № 5615 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агропродукт" АД, ЕИК: 117033066, със седалище и адрес на управление: гр. Русе 7000, Складова база "Света Петка", подадена чрез изпълнителния директор В. И. Д. против Решение № 2737/21.12.2015 г. постановено по административно дело № 1548/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-18-1402528-091-01/20.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 102/14.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 945,30 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона, поради което се иска неговата отмяна. Оспорват се изводите на съда за липса на реално извършена доставка по спорните фактури, като се твърди, че по делото са представени достатъчно доказателства за получаване на дизеловото гориво от страна на ревизираното дружество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че в хода на съдебното производство не са били оборени констатациите в ревизионния акт за липса на предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който на "Агропродукт" АД са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2014 г. в общ размер на 13 843,26 лева по фактури, издадени от СД "Ведиа - Р - Димитрови и сие" с предмет на доставката - дизелово гориво. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след като е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което следва да се приеме, че по тях е начислен неправомерно данък и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС следва да се откаже право на данъчен кредит за получателя по фактурите. Първоинстанционният съд е приел, че не е установена реална доставка на дизелово гориво по спорните фактури въз основа на следните факти: 1) От страна прекия доставчик по фактурите - СД "Ведиа - Р - Димитрови и сие" е представено обяснение за това, че дружеството не упражнява дейност от 2006 г. и от него не са издавани фактури за продажба на гориво с получател "Агропродукт" АД; 2) Тези фактури не са отразени в дневниците за продажби на доставчика и в справките - декларации по ДДС; 3) Не са представени доказателства стоки от рода на процесните да се намират на съхранение при ревизираното дружество или с такива стоки да са извършени последващи облагаеми доставки. В тази насока следва да се посочи, че в хода на ревизионното производство от страна на приходната администрация е била извършена проверка за наличното количество гориво в местност "Пухлево Дере", където според обясненията на ревизираното лице е следвало да се намира горивото, при която проверка е установено, че липсват налични цистерни с гориво; 4) Не са представени доказателства за транспортиране на стоките; 5) Липсват годни доказателства за произхода на горивото, като за установяване на това обстоятелство от приходната администрация е изискана декларация за съответствието на качеството на горивото съгласно изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията и реда и начина на техния контрол. От страна на ревизираното лице е представена декларация за съответствие на горивата № 76/03.03.2008 г., с която издателят й "Лукойл Нефтохим Бургас" АД предоставя на "Литаско България" ЕООД гориво за дизелови двигатели в количество 11 755 тона за разпространение и/или използване. Основателно е прието, че с тази декларация не е спазено изискването на посочената норма от наредбата, съгласно която в декларацията за съответствие задължително се вписват количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. Освен това е установено и че "Литаско България" ЕООД е с прекратена регистрация считано от 30.08.2006 г. При така изложените факти, действително не се установява прехвърляне правото на собственост и разпореждане с горивото, предмет на спорните фактури по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е анализирал тази разпоредба, като е приел, че действително установяването произхода на стоките и тяхното транспортиране, не са елементи от фактическия състав за признаване на правото на данъчен кредит, но тези обстоятелства и по-конкретно липсата на доказателства за произхода на горивото и неговото транспортиране до получателя в случая, са от значение за установяване реалност на доставката. Предмет на фактурите е дизелово гориво, което е родово определена вещ по своя характер, но и същевременно се подчинява на специален режим за контрол на качеството, в който контекст правилно приходната администрация е акцентирала на липсата на декларация за съответствие на качеството на процесното гориво. Съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. В конкретния случай не е доказана наличност на дизелово гориво както при прекия доставчик /който нещо повече - отрича да е доставял такова гориво/, така и при получателя по фактурите. В този смисъл представените приемо-предавателни протоколи като частни свидетелстващи документи правилно не са кредитирани от съда, тъй като тяхното съдържание е оборено от всички останали събрани по делото доказателства. Не се установи първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са нарушени процесуалните права на страните, събрани са достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, обсъдени са възраженията на жалбоподателя. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. След провеждане на откритото съдебно заседание по делото, на което е даден ход по същество на същото, от страна на ответника по касационната жалба - директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна чрез юрисконсулт Екимова са постъпили писмени бележки по съществото на спора, в които се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това искане се явява неоснователно, тъй като е направено след съдебното заседание, на което е приключило разглеждането на делото пред Върховния административен съд. В този смисъл е и приетото с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, т. 11, съгласно което претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,