Решение № 9298 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК - Бургас против Решение 23783/18.11.2024г. на Административен съд - София-град по адм. дело 8426/2024г. С него се отменя Писмена покана РД-25-547/10/01.08.2024г., издадена от директора на РЗОК - Бургас за възстановяване от Многопрофилна болница за активно лечение "Сърце и мозък" ЕАД на неоснователно получени суми в размер на 4081.82 лева. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради наличието на касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че административния акт е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила поради липса на мотиви и че не е извършена проверка по чл. 386, ал. 1 от НРД 2023-2025г. Поддържа, че проверките са извършени при двете лечебни заведения и резултатите от проверките са отразени в протоколите, които са основание за издаване на административния акт. Ответникът, Многопрофилна болница за активно лечение "Сърце и мозък" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. Диновска, чрез процесуален представител юрисконсулт дава становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид подадената касационна жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доводите на ответника, обжалвания административен акт и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството - лечебно заведение, на което е издадена писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми, за повторна хоспитализация по една и съща клинична пътека на едно ЗОЛ в едно и също или друго лечебно заведение в срок по малък от 30 дни. В производството по издаване на писмената покана са отразени хоспитализации на такива здравно осигурени лица, поради което е изискана за плащане на повторната хоспитализация. Съдържанието на писмената покана отразява съдържанието на протокола за неоснователно получени суми, който отразява по идентичен начин констатации от друг протокол. Съдът при проверка на законосъобразността на обжалваната писмена покана е установил, че при издаване на писмената покана административния орган не е констатирал при наличието на две хоспитализации на едно и също здравно осигурено лице в срок по малък от 30 дни по една и съща клинична пътека основанието или липсата на такова за прилагане на медицинско лечение. Приложимата правна норма не разрешава при проведено адекватно лечение на здравно осигурено лице в лечебно заведение по алгоритъм на клинична пътека, приемането му за повторно лечение по същата КП за срок по малък от 30 дни. Този срок е залегнал в НРД като установен от медицинската наука и практика при технологията на лечение на заболявания, поради което нормата указва, че не се заплаща повторната хоспитализация. Това е така, когато първата е проведена адекватно, което автоматично предполага, че повторната е на друго основание. Независимо от законовото предположение е фактически въпрос дали първата хоспитализация е проведена при спазване на алгоритъма на КП, ако не е, повторната хоспитализация е била наложителна. Съществува и друг фактически въпрос в такъв случай дали не се е наложило въпреки адекватното лечение и спазване на алгоритмите на КП дали не е налице нужда от повторно лечение на ЗОЛ в срок по малък от 30 дни от проведеното първо, за каквото лечение не може да се откаже заплащане, съгласно принципите на ЗЗО. В настоящият случай съдът е приел, че няма мотиви в писмената покана и в цитираните протоколи относими към такава преценка, което е нарушение на административно производствените правила и са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на писмената покана. В касационната жалба се поддържа, че проверки са били извършени и има мотиви за извеждане на фактическите и правни изводи, но тези изводи не съответстват на приложените писмени доказателства. Никъде не се посочват констатации от проверка, какви факти са преценявани в преценката за спазване на алгоритъма на лечение по двете хоспитализации. Никъде не се посочва в производството по издаване на писмената покана въз основа на какви преценки от фактическа страна се преценява че едната/повторната хоспитализация/ не е била наложителна и сумата за нея е неоснователно платена. Позоваването в касационната жалба, че не са посочени законови изисквания за такава преценка, не означава, че винаги повторната хоспитализация няма да бъде платена, което е на практика в разрез с разума и целта на закона да се осигурява адекватно лечение на ЗОЛ. Правилно съдът е формирал изводите си от фактическа и правна страна, съгласно приложените доказателства, които мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. При така изложените мотиви решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева адвокатски хонорар за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение