Решение № 15596 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2009 г.

Решение № 15596 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Симона Партнерс" ООД със седалище гр. Банкя - София, срещу решение от 13.10.2008 г. по адм. дело № 777 от 2006 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-Д състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 1 от 21.11.2005 г. на директора на Национална служба "ПАБ", с която е разпоредено спиране експлоатацията на Бензино-газостанция "Симона", находяща се в София, м. "НПЗ Средец", УПИ VI-216, кв. 21, считано от 21.11.2005 година. Съдът приел за безспорно доказани допуснатите нарушения, визирани в обжалвания административен акт, като е обсъдил и заключението на вещото лице. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. Предмет на делото пред първата инстанция е административен акт, издаден на основание чл. 278 ЗМВР (в редакцията на закона от 1997 г.) и с който на основание чл. 22 ЗАНН е постановена ПАМ - спиране експлоатация на Бензино-газостанция "Симона". Жалбата до съда е подадена на 03.02.2006 г., а съдебното решение е постановено на 13.10.2008 година. В течение на производството по делото е представен констативен протокол № 01 от 15.06.2007 г. от Столичната община - район "Възраждане", от който е видно, че обектът бензиностанция е премахнат поради факта, че има издадена виза за проучване и проектиране за хотел. Направеното възражение от ответната страна, че при наличието на тези данни по отношение на жалбоподателя вече не е налице правен интерес, съдът обсъдил неправилно, като приел, че законосъобразността на акта се преценява към момента на неговото издаване. С това съдът не се е съобразил с текста на чл. 142, ал. 2 АПК, съобразно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. А този факт на премахване на обекта е настъпил една година преди постановяването на съдебното решение. Предвид обжалвания акт, с който се спира експлоатацията на обект бензиностанция, която вече е премахната, съдът е бил длъжен да съобрази, че всъщност липсва предмет за обжалване и не е налице и правен интерес от обжалване. След като е разгледал спора по същество при липса на обект за обжалвания акт, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - III отделение,