Решение № 7125 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2010 г.

Решение № 7125 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Великов Макенджиев от гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. Димитър Димитров, против решение № 210/13.09.2010 г., постановено по адм. дело № 207/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-12-15/01.03.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ"СО"/ гр. Кюстендил. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че е бил добросъвестен при получаване на пенсията, поради което не дължи връщането й, на основание 114, ал. 2 КСО. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлена жалбата на Петър Великов Макенджиев против решение № РД-12-15/01.03.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Кюстендил, с което са потвърдени разпореждания № 5103082920/19.01.2010 г. и № 5103082920/25.01.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ"СО" гр. Кюстендил. С първото от посочените разпореждания, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, чл. 114, ал. 1 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР КСО, е отменено разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ и е отказано отпускане на пенсията, а с второто разпореждане ръководителят на ПО е наредил на Петър Макенджиев да възстанови неправилно получената сума за пенсия в размер на 13991,96 лв., от които главница за периода 01.01.2005 г. до 31.10.2009 г. в размер на 8903,01 лв. и лихва в размер на 5088,95 лв. за периода 21.03.2005 г. до 25.01.2010 г. Съдът е приел за обоснован извода на административните органи, че при определянето на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят е представил документ с невярно съдържание - удостоверение образец УП-3, според което същият притежава осигурителен стаж за положен труд на длъжността "подземен миньор" в "Хидрострой Рилци"АД с продължителност 10 г. и 8 мес., в резултат на което на 01.01.2005 г. на лицето е отпусната лична пенсия с разпореждане № 5103082920/07.01.2005 г., на основание § 4, ал. 2 ПЗР КСО. При последваща проверка, инициирана от административния орган е издадено друго удостоверение образец УП-3, от което е установено, че трудовият стаж на посочената длъжност е бил с продължителност 3 месеца и 9 дни. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е бил добросъвестен при получаване на сумите, като в тази връзка е изложил, че голямото разминаване в продължителността на осигурителния стаж по представеното от жалбоподателя удостоверение УП-3 и по вярното удостоверение УП-3 изключва възможността да не е възприето от него, а следователно и неговата добросъвестност. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е относимите доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото не съществува спор от фактическа страна и съдът обосновано е приел, че на жалбоподателя е отпусната ЛПОСВ с разпореждане № 5103082920/07.01.2005 г., на основание § 4, ал. 2 ПЗР КСО, считано от 01.01.2005 г., като за отпускане на пенсията е зачетен и осигурителен стаж от първа категория 10 г. и 8 мес. от положен труд на длъжност "подземен миньор" в "Хидрострой Рилци"АД, въз основа на удостоверение УП-3 с № 70/08.03.2003 г. От представеното впоследствие пред пенсионния орган удостоверение УП-3 със същия номер, но с различно съдържание, е установено, че този трудов стаж е бил с продължителност 3 мес. и 9 дни. Обосновано е прието, че представеното удостоверение УП-3 в производството по отпускане на пенсията е документ с неистинско съдържание, предвид събраните доказателства по сл. дело № 14/2008 г. Въпросът относно действителната продължителност на трудовия стаж на жалбоподателя като подземен миньор в "Хидрострой Рилци"АД не е спорен в съдебното производство, както и факта, че представеното със заявлението за отпускане на пенсията удостоверение УП-3 е документ с невярно съдържание. Предвид това, жалбоподателят не е отговарял на едно от кумулативните изисквания по § 4, ал. 2 ПЗР КСО да има поне 10 г. стаж първа категория и затова с разпореждане № 5103082920/19.01.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ"СО" законосъобразно е отменено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и е отказано отпускането на такава. При безспорно установените факти и обстоятелства по делото, правилен е също изводът, че сумите за пенсии са получени от Петър Макенджиев недобросъвестно, поради което същият дължи връщането им заедно със законната лихва, на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Изложените в касационната жалба доводи и възражения във връзка с преценката за добросъвестността на жалбоподателя са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от съда в мотивите на обжалваното решение, като направените изводи се споделят от настоящия състав. Обстоятелството, че жалбоподателят не е попълнил собственоръчно таблицата на гърба на заявлението за отпускане на пенсия, не обосновава твърдяния от касатора извод, че добросъвестно е получил пенсията. Същественото в случая е, че удостоверението УП-3, в което е посочен трудов стаж с продължителност 10 г. и 8 мес. на длъжност "подземен миньор" в "Хидрострой Рилци" АД, е било представено от Петър Макенджиев като приложение към заявлението му за пенсиониране и същият се е позовал на него, за да обоснове наличието на основание за пенсиониране. Както правилно е посочил съда, разликата в продължителността на трудовия стаж по двете удостоверения е толкова значителна, че изключва всякаква възможност за грешка или неразбиране. Разликата между установявания с двете удостоверения стаж е такава, че изключва изобщо правото на отпускане на пенсия по § 4, ал. 2 ПЗР КСО. Без значение е факта, че първото удостоверение образец УП-3 не е било съставено от жалбоподателя, защото с подписването на заявлението за отпускане на пенсия, същият се е позовал на това невярно удостоверение. Поради това съдът правилно е приел, че е налице недобросъвестност на жалбоподателя, поради което същият дължи на основание чл. 114, ал. 1 КСО възстановяване на получените суми ведно с лихвата, определена по чл. 113 КСО, в размерите, посочени в разпореждане № 03082920/25.01.2010 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,