Решение № 37 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4385/2013 г.

Решение № 37 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4385/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на И. И. П. от [населено място], общ. Минерални бани, обл. Х. за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на влязло в сила решение № 188 от 21.05.2013 г. на ОС-Хасково по в. гр. д. № 171/2013, с което е потвърдено решение № 827 от 17.12.2012 по гр. д. № 2653/11 на ХРС и на влязло в сила решение № 205 от 29.05.2013 по в. гр. д. № 269/2013 на ОС-Хасково, с което е потвърдено решение № 137 от 20.02.2013 г. на РС-Хасково по гр. д. № 2587/11. С атакуваните по реда на извънредния способ на отмяната решения молителят е осъден да върне на ДФ"Земеделие" получените суми като целева субсидия за подпомагане изхранването на селскостопански животни получени в изпълнението на два договора, сключени между молителят в настоящото производство И. И. П. и Фонда съответно на 21.08.2007 г. и на 29.04.2008. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото с решение № 264 от 11.07.2013 г. на ОС-Хасково по в. гр. д. № 313/13 е отменено първоинстанционното решение № 111/11.02.2013 г. на РС-Хасково постановено гр. д. № 2673/11 и е отхвърлен искът на ДФ "Земеделие" срещу молителят за връщане на целевата субсидия за подпомагане изхранването на селскостопански животни получени в изпълнението на договор между страните, сключен на 17.03.2008 г. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Предмет на атакуваните по реда на извънредния способ на отмяната са решения, с които молителят е осъден да върне на ДФ"Земеделие" сумите отпуснати му, като целева субсидия за подпомагане изхранването на селскостопански животни получени в изпълнението на два договора, сключени между молителя в настоящото производство И. И. П. и Фонда, съответно на 21.08.2007 г. и на 29.04.2008 г. Твърди се, че така постановените и влезли в сила съдебни решения са в противоречие с третото № 264 от 11.07.2013 г. на ОС-Хасково по в. гр. д. № 313/13, с което е отменено първоинстанционното решение № 111/11.02.2013 г. на РС-Хасково постановено гр. д. № 2673/11 и е отхвърлен искът на ДФ "Земеделие" срещу молителят за връщане на целевата субсидия за подпомагане изхранването на селскостопански животни получени в изпълнението на договор между страните, сключен на 17.03.2008 г. За да е налице основание за отмяна, съгласно чл. 303, т. 4 ГПК трябва да са налице две /или повече/ влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, относно спорове в отношение на обусловеност един от друг и разрешаващи последните по противоречив начин. В случая трите съдебни решения са постановени по спорове между същите страни, но по правоотношения основани на три различни и отделни договора. Следователно, така постановените съдебни актове не са по спорове, възникнали по същото искане и на същото основание, нито са в отношение на обусловеност един от друг. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. В полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноските в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, с оглед изготвения отговор на молбата за отмяна. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд