Решение № 3706 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2020 г.

Решение № 3706 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 5040 от 29.09.2020 г., по адм. д. № 3904/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на ИД на ДФЗ-РА, да се произнесе по заявление за плащане УИН 22.10.0518/89393, на Н. М. за 2018 г., в частта, за която не е извършено плащане по заявлението, и преписката е върната на ИД на ДФЗ за произнасяне по заявление за плащане с УИН22.10.0518/89393 на Н. М., с изричен акт по смисъла на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки по директни плащания, за кампания 2018 г. по депозираното заявление за плащане УИН 22.10.0518/89393, в едномесечен срок от получаването й. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Н. М., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Земеделският производител /ЗП/ М. е подал е подал на 11.04.2018 г. общо заявление за подпомагане за 2018 г. по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП, ПНДЖ-2, Агроекология и климат(мярка 10), компенсаторни плащания по Натура 2000 и рамкова директива за водите (Марка 12) и компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения(подмярка 13. 2/НР2), и такова за редакция на схеми/мерки от 25.05.2018 г. с добавена схема за млади земеделски стопани(МЗС). С молба вх. № 02-6500/759 от 12.03.2020 г., е поискал от ДФЗ-РА да му бъде предоставено УП за извършените оторизации и изплатени суми по схемите и мерките по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване заявления по схеми и мерки по директни плащания /Наредбата/ за 2018, а с последващо обяснение до ИД на ДФЗ от 17.03.2020 г., е помоли ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за плащане УИН 22.10.0518/89393 за кампания 2018 г. Не е спорно по делото, че към датата на депозиране жалбата пред съда-24.04.2020 г. и депозиране искането пред ДФЗ-РА, е извършено плащане по процесното заявление за подпомагане, но не в пълен размер, като са налице неоторизирани суми, квалифицирани като намаления, извършени от АО, съответно извършени са плащания, но в размер по-малък от заявения. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че в случая не е издадено УП на основание чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г., такъв акт не е връчен на ЗП, а по отправените молби от ЗП от 12.03.2020 г. и 17.03.2020 г. не е налице изричен отказ на АО за издаването му, като е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявление за плащане УИН 22.10.0518/89393, в частта, в която не е извършено плащане и не са оторизирани суми. Съдът е счел, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт- издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции. Приел е, че за АО, който е сезиран със заявление за подпомагане по реда на ЗПЗП, възниква задължение за произнасяне с изричен акт- за одобрение, респективно отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане, какъвто е настоящия случай за конкретни части по заявлението-да посочи писмени мотиви за това, т. е. в конкретния случай неоторизираните суми по заявлението за 2018 г. на се удостоверени в надлежен мотивиран акт на административния орган, връчен надлежно на жалбоподателя. Решението е правилно. Изводът на съда, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, следва да приключи с акт- издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции, кореспондира с приложимите материалноправни норми на чл. 10б от Наредбата вр. чл. 32 и чл. 43 ЗПЗП. Този извод е съответен с установените правила и цели в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. От прочита на разпоредбите на чл. 59 чл. 74 и чл. 75 на посочения регламент е видно, че плащанията на бенефициерите по схемите и мерките за подпомагане се извършват след приключване на административни проверки и такива на място на условията на допустимост, но се осъществяват в периода от 01 декември до 30 юни на следващата календарна година. Така установените срокове гарантират правилното разходване на отпуснатите средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, постигане целта за подпомагане чрез усвояването им от ЗП за съответния период. Задължаващият характер на тези срокове спрямо местната администрация на държавата-членка касае действията на тази администрация по заявленията за подпомагане в разумен интервал от време с краен срок 30 юни на следващата календарна година, което несъмнено включва изпълнение в този срок на задължителната процедура, регламентирана в чл. 43, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, предвиждаща задължение на АО да проверява заявленията за подпомагане, извършва директни плащания, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ, която процедура завършва с изричен акт на компетентния административен орган. При подаденото от ЗП Н. М. общо заявление за подпомагане за 2018 г. по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП, ПНДЖ-2, Агроекология и климат(мярка 10), компенсаторни плащания по Натура 2000 и рамкова директива за водите(Марка 12) и компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения(подмярка 13. 2/НР2), и схема за млади земеделски стопани (МЗС), представляващо такова за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, посочени в чл. 1 на Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция предвид гореказаното и на осн. чл. 10б, ал. 1 от Наредбата, е следвало да уведоми кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Установените нормативни разрешения не дерогират прилагането на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, и не лишават засегнатите субекти от правото им да оспорят по съдебен ред мълчалив отказ при условията на чл. 149, ал. 2 АПК, какъвто противно на тезата на касатора, е формиран в настоящия казус предвид датата на подаденото заявление съпоставена с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/24.02.2015 г. и последващите молби на ЗП от 12.03.2020 г. и 17.03.2020 г., както правилно е приел първостепенния съд. Обратното би означавало отказ спрямо ЗП да упражнят правото си на защита чрез предоставената им от закона възможност да атакуват непроизнасянето в срок на компетентния административен орган с изричен акт, което предвид целите, заложени в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, недопускащи бездействие на администрацията за неограничен период от време по изпълнение вменено със закон задължение за произнасяне с индивидуален административен акт при подадено заявление за подпомагане/финансиране с европейски средства/ за съответния програмен период, е изключено. Следва да се отбележи, че в конкретния казус въпреки стартираните административни проверки и извършени частични плащания, липсва спиране по см. на АПК на започналото административно производство по отношение частта на заявлението за подпомагане, за която не е извършено плащане и не са оторизирани суми, поради което липсва правно основание за мълчание на административния орган. Техническата осъществимост на административните проверки с оглед спазване сроковете за плащане по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, е проблем на администрацията, а не на приложимото законодателство. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна помощ и съдействие от 21.11.2020 г. с адвокат Р. М. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,