Решение № 6965 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2017 г.

Решение № 6965 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Д., гражданин на Алжир, чрез адв. М. Д. против решение № 5299/24.08.2017 г., постановено по адм. д. № 5141/2017 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8270/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - С. град, е отхвърлена жалбата на Ю. А. Д., гражданин на Алжир, против решение № 8270 от 07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е извършил анализ на представените по делото доказателства и информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателката интервюта и е формирал извод за правилност на решението на административния орган. При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е преценил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е преценил, че административният орган е съобразил и нормата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, както и материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Прието е от съда, че молбата на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец не сочи, че той има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съдът е установил, че Ю. А. Д. не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки, и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Алжир. Съдът е счел, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец. Съдът е преценил, че събраните в съдебното производство доказателства, включително данните от проведеното интервю, при приложение на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, сочат на извод, че жалбоподателят е мигрант, а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е формирал извод, че жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Съдът е счел, че не са налице предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, преценявайки, че в случая не е налице никоя от хипотезите на цитираната правна норма. При разглеждането на този въпрос съдът е съобразил Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/Е0 относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхващащо една по - обща опасност от посегателство като се имат предвид в по-широк план "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, а не определено насилие. Съдът не е установил наличието на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Съдът е приел, че изискването, съдържащо се в чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗУБ е изпълнено, тъй като административният орган е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила. Съдът е изискал актуална справка за ситуацията в Алжир, която е съобразил при постановяване на решението си. Съдът е посочил, че по данните от тази справка не съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там би се изложило на реална опасност да претърпи тежки посегателства от значение за неговия живот и сигурност. Поради това съдът е приел, че спрямо оспорващия не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция след като прецени всички доказателства по делото, обсъди направените възражения и изтъкнатите доводи от страните, приема, че обжалваното решение е правилно. Произнасянето на административния съд е резултат от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства за случая. Решаващият съд е анализирал информацията от представените по делото доказателства, като въз основа на този анализ е формирал обосновани и верни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Ю. А. Д. причини да напусне страната му на произход, свързани с получен кредит, неплащане на дължимите вноски по договора с банката и страх от подвеждането му под наказателна отговорност, не обосновават основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. В настоящият случай, от изнесените от чужденеца факти, не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, е приел, че причините от личен характер за напускане на страната по произход, не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец, тъй като в случая жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Правилен е изводът на съда, че на база информацията от доказателствата по делото, следва да се приеме, че по отношение на Ю. А. Д. не съществуват реални заплахи от преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обоснован е изводът на АССГ, и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ю. А. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хипотезите на чл. 9 ЗУБ при наличието на които законът предвижда предоставянето на хуманитарен статут, не се установи наличието на нито една от тях в конкретния случяай. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите в Алжир и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Алжир, съпоставяйки я с личната бежанска история на лицето и правилно е приел, че в разглеждания случай не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Едва в съдебно заседание пред административния съд чужденецът е посочил, че има и друга причина да напусне страната си, а именно принадлежността му към етническата група на берберите. Това обстоятелство не е заявено пред административния орган. Напротив на въпроса на интервюистта, дали е имал проблеми заради принадлежността му към тази етническа група, чужденецът е отговорил, че не е имал проблеми. Заради противоречието между отговора на чужденеца по време на интервюто му и твърдението му пред административния съд, повторено и пред касационната инстанция, касационният съдебен състав преценява това твърдение като недостоверно. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценава обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд