Решение № 9767 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - София, чрез юрк. Христова, срещу Решение № 450 от 24.03.2026 г. на Административен съд (АС) Ловеч, постановено по адм. д. № 360/2022 г., с което, по жалбата на З. Р. Р. от [населено място], общ. Троян, обл. Ловеч, чрез адв. Петков, е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/4199#3 от 07.09.2022 г., с който в тежест на З. Р. Р. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН [номер] в размер на 20935,08 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази обстоятелството, че Р. не е оспорил Уведомително писмо № 02.060—6500/664 от 10.03.2021 г., сочещо определените за подпомагане суми по всички мерки, в това число и по схема за единно плащане на площ (СЕПП и подмярка 13.1 – „Компенсационни плащания в планински райони", връчено на адресата си на 18.08.2022 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ, а на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Възразява се за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, З. Р. Р., чрез адв. Петков, в писмено становище оспорва основателността й моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските за настоящето производство. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Ловеч е оспорен АУПДВ № 01-6500/4199#3 от 07.09.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който в тежест на З. Р. Р. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН [номер] в размер на 20935,08 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд Р. е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер (УИН) [номер] по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Мярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони" общо 17 парцела в землището на [населено място]. Данните за допустимите площи спрямо специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) са използвани при първоначалното калкулиране на финансовото подпомагане по СЕПП за кампания 2020 г. Въз основа на тях е извършена оторизация на финансово подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – 23326.98 лв. и Мярка 13. 1 „Компенсационни плащания в планински райони" – 19367.59 лв. Със Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., обнародвана в ДВ бр. 20 от 09.03.2021 г. С писмо изх.№ 01-6500/4199 от 02.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Р. е уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ за възстановяване на недължимо платените суми. В писмото в табличен вид са посочени парцелите, за които е установено несъответствие, като са отразени допустимите и недопустимите площи за подпомагане: 05445-4-1-2, 05445-4-2-2, 05445-6-1-2, 05445-6-2-2, 05445-6-3-2, 05445-998-2-2 и 05445-998-3-2. Със Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните са установени недопустими площи от същите парцели, съответно в размер на 4,15 ха, 0,29 ха, 0,12 ха, 15,84 ха, 1,49 ха, 3,38 ха, 0,81 ха. Посочено е, че окончателните данни за допустимите за подпомагане площи са отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2020 г., при която е установена разлика между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия в размер на 11379.21 лв. по схема СЕПП и 9555.87 лв. по мярка 13.1 или общо 20935.08 лв., която е недължимо изплатена и следва да се възстанови на ДФЗ. Писмото е връчено на адресата си на 08.08.2022 г. Въз основа на тези мотиви на 07.09.2022 г. е издаден АУПДВ. Първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" правомощия, но при допуснато нарушение на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от съдържанието му не може да се изведе по какъв начин е формирана сумата, подлежаща на възстановяване от земеделския производител при констатациите, че само част от площите за подпомагане са недопустими. Решението е правилно, но по съображения, които не съответстват на изложените в него. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция - чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, той е и ръководител на администрацията на РА - 20а, ал. 2 ЗПЗП. С приемането на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 (ред. до новелата от ДВ бр. 102 от 2022 г.) ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност може да се делегира. Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. Не кореспондира със съдържанието на АУПДВ възприетият от АС Ловеч съществен порок във формата му - отсъствие на съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. Фактически основания за издаването на акта представляват въведените с него твърдения за недопустимост по схемата за единно плащане за площ (СЕПП) на части от заявените от бенефициера парцели при съпоставката на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" в проект и окончателния и за извършеното плащане в определен размер при оторизация на финансовото подпомагане основана на проекта за специализиран слой, отличаваща се от дължимата за допустимите за подпомагане площи по окончателния специализиран слой. Административният акт е засегнат от недостатъци, но те не засягат посочването на материалните предпоставки на разпоредената правна промяна, а начина на определяне на размера на установеното публично държавно вземане. Зачитайки действието на влязлата в сила заповед на МЗХГ за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", РА е следвало да я използва за финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане – чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ред до ДВ бр. 62 от 2023 г.). Това би осигурило ликвидността на публичното държавно вземане чрез съпоставка на изплатената помощ с финално одобрената. Грешка на компетентния орган при плащането би била налице при несъответствие между допустимите за подпомагане площи от парцелите по проекта на специализирания слой ПДП и окончателния слой при одобрено въз основа на проекта плащане. Грешката не е очевидна за бенефициера, доколкото плащането следва във времето одобряването на проекта за специализирания слой, а това изключва формирането на представи за недължимо, а съответно и неправомерно плащане. С аргумент от чл. 7, § 3 във вр. с § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие естеството на грешката изключва задължението на бенефициера за възстановяване на неправомерно платената сума. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че решението на АС Ловеч не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито той е направил за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1150 евро. Възражението за прекомерността му е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адв. Петков процесуална защита - подробно аргументиран писмен отговор на касационната жалба и участие в откритото съдебно заседание. Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,