Решение № 15954 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2013 г.

Решение № 15954 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция по приходите /НАП/, представлявана от изпълнителния си директор, срещу решение № 4474/4.07.2013 г. по адм. дело № 4492/2013 г. на Административен съд - София -град в частта му, с която е отхвърлена останалата част от жалбата на НАП - централно управление против решение № 146/2012 г. от 3.04.2013 г. на Комисията за защита на личните данни. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована и материалноправно незаконосъобразна, иска отмяната й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, не взима становище. Заинтересованата страна - Радостин Руменов Първанов, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел в оспорената от НАП част на решението, че предвид безспорно установеното неправомерно предоставяне на личните данни на заинтересованата страна на трето лице през 2012 г., което е представило в съдебно заседание на 25.06.2012 г. по дело на СГС, брачна колегия данни от ТД на НАП - Люлин за осигуряване на заинтересованата страна по ЕГН и доходите му за три години. Установено е, че НАП още през 2010 г. е утвърдила вътрешни правила относно мерките и средствата на защита на лини данни, както и че виновното длъжностно лице за неправомерната обработка на процесните лични данни е дисциплинарно уволнено. Съдът е приел за правилна преценката на КЗЛД, че нарушението на администратора на личните данни се състои в неадекватността и неефикасността на взетите от него мерки за защита на личните данни при преценката им в съответствие с чл. 23, ал. 3 от ЗЗЛД, поради което правилно е ангажирана отговорността на администратора на лични данни по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. АССГ е преценил с влязлата в сила, необжалвана част от решението си, че имуществената санкция следва да бъде в минималния размер по този текст и е изменил решението на КЗЛД в този смисъл. Решението е правилно в обжалваната част. АССГ правилно е преценил, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни, тъй като нивото на защитата им към момента на неправомерното обработване не е отговаряло на изискванията на чл. 23, ал. 3 от ЗЗЛД, изискващ техническите и организационни мерки за защитата им да са съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени. Същото се отнася и за задължителните специални мерки за защита при обработване, включващо предаване по електронен път. Неправомерното обработване на тези данни е било осъществено въпреки взетите мерки, което сочи на тяхната неефикасност. Правилна е преценката, че се касае за извършено друго нарушение на ЗЗЛД по смисъла на чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, извън изброените в чл. 42, ал. 1 - 8 от ЗЗЛД. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение