Решение № 801 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2011 г.

Решение № 801 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Иван Янков Димитров, от гр. Варна, против решение 1725/11.07.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 1652/2011 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № КД-14-03-119 от 21.07.2009 г. на Началник СГКК-Варна, с отказ за изменение на границата между ПИ с идентификатор 10135.3515.1774 и ПИ с идентификатор 10135.3515.5 в КК и КР на гр. Варна, поради наличие на спор за материално право между жалбоподателя и "Агро Мел БГ" АД-София. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява. В жалбата се изтъква несъгласие с извода на съда за наличие на несъществени процесуални нарушения, както и се твърди, че приетото от съда наличие на спор за материално право е формален и превратен довод - неоправдано е нанесен в кадастъра маломерен парцел, без правни основания съгласно ЗУТ, с лежащ върху него незаконен строеж - грозна ламаринена барака. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. "Булмикс Интернешънъл" АД, не се представлява, постъпило е писмено становище, с доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението на АС е правилно и следва да бъде оставено в сила. От доказателствата по делото се установява, че с решение от 30.04.2004 г., постановено по гр. д. № 3136/2002 г., (влязло в сила на 26.05.2004 г.), в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, Варненският районен съд е отменил решение № 899/14.08.2002 г. на ПК-Варна, в частта, с която на наследниците на Янко Димитров Павлов е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху частите, оцветени в червен цвят на скицата на вещото лице и вместо това е възстановил правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху частите, оцветени в червен цвят на скицата на вещото лице по делото, (приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението), представляваща част от нива, находяща се в землището на гр. Варна, м. "Стрелбището", заснета с пл. № 4867 по КП на града от 1956 г., при граници, съгласно заключението: част I-ва, с площ от 1160 кв. м. при граници - на североизток - тревна площ, на изток - пешеходна алея, на юг-улица, на северозапад - прилежаща площ на жилищен бл. № 15 и част II-ра, с площ от 430 кв. м., при граници: на североизток и югоизток - терен за озеленяване, на запад - пешеходна алея, на юг-улица, като и двете части от бившия имот отговарят на нормативите за УПИ. От мотивите на решението се установява, че върху част от бившия имот са били изградени, на площ от 74 кв. м., хлебарница и магазин, без строителни книжа, като временно строителство, поради което съдът приема, че не е налице пречка за възстановяването на собствеността и на тази част от терена, включена в частта, повдигната в червен цвят по скицата на вещото лице. С протокол № 17/30.07.2004 г. жалбоподателят е бил въведен във владение на имотите, а със заповед № 20/08.10.2004 г., на кмета на р-н "Младост"-Варна, е било одобрено попълването на кадастралния план за имоти № № 811 и 812, кв. 1 по плана на 16-ти м. р-н север, съгласно показаното с кафяв цвят на изготвената скица. Със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г., Изпълнителният директор на АГКК, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, е одобрил КК и КР за територията на р-н "Младост"-Варна. Видно от приложеното на л. 18 по делото удостоверение от 17.09.2010 г. на Началник СГКК-Варна, обектът на кадастъра с идентификатор 10135.3515.1774 - магазин № 39, е бил образуван по заявление вх. № 99-1127/21.01.2009 г. от "Агро Мел БГ" АД-София, с приложен Акт за частна държавна собственост № 2682/1996 г., за магазин № 39 и земя от 75 кв. м., предоставено за управление на "Хлебопроизводство и търговия" ЕАД-Варна. За този имот, "Агро Мел БГ" АД-София е било признато за собственик, заедно с прилежащ терен с площ 75.50 кв. м., съгласно нот. акт № 39/2009 г., вписан на 05.03.2009 г. (с апорт - сега "Бул микс Интернешънъл" АД и "Енигма инвест" АД, София). Със заявление вх. № 94-8698/13.04.2009 г., Димитров, в качеството си на наследник, е подал искане за изменение на КК, с отразяване на границите на имот № 4867, съгласно решението от 30.04.2004 г., постановено по гр. д. № 3136/2002 г. на ВРС, решение на ОСЗГ № 1105/15.06.2004 г., протокол за въвод № 17/30.07.2004 г. и заповед № 20/08.10.2004 г., на кмета на р-н "Младост"-Варна за попълването на КП. По това заявление е постановена процесната заповед, приета от първоинстанционния съд като законосъобразна. За да постанови този правен резултат, в мотивите на решението са изложени съображения, че административния акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при наличие на изискуемите реквизити, с посочени правни и фактически основания за издаването й. По отношение на решението на Варненския районен съд, е посочено, че същото възстановява правото на собственост, но с него не се решава спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и не е противопоставимо на неучаствалото при постановяването му лице. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил релевантните за спора фактически обстоятелства, при което е направил обоснован извод за законосъобразност на отказа за изменение на КК и КР. Обосновано е посочил в мотивите си, че решението на районния съд, с което е възстановена собствеността на касатора, не може да се противопостави на дружеството, което не е било страна в производството и съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението няма сила на присъдено нещо по отношение на него. За да се приеме обратното, е необходимо обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на присъдено нещо и отношението, обуславящо съответния държавен акт. Т. е., тогава, когато между дружеството и касатора, с влязло в сила решение, бъде установен въпросът за собствеността върху спорната част от процесния имот, то административният орган ще е длъжен да зачете силата на присъденото нещо. В случая обаче това не е налице. Самият факт, че след получаването на съобщението за заповедта, е подадено изрично възражение от "Агро мел" АД за изменение на КК, говори за несъгласие, за претенции и наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, който следва да се реши по общия исков път. Кадастърът е съвкупност от основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, той не титул за собственост, затова и, при данните по делото за конкуренция на права на собственост, обсъждането на които не е в правомощията на административния орган и административния съд, отказът с основание е бил потвърден. С оглед изложеното дотук и при наличните доказателства, не се установява основание за приложение на чл. 62, ал. 5, пр. 1 от Наредба № 3/2005 г. - въпреки решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на ВРС, подписването на акт за непълноти и грешки се явява задължителна част от процедурата, за да се уважи искане за изменение на кадастъра. В случая акт е бил изготвен, липсват данни да е съобщен на страните, но нарушението действително не е съществено, при изричното противопоставяне на дружеството - иначе казано, отказ за изменение би последвал и при неподписване на АНГ и при изрично възражение, каквото е постъпило по искането. За правилността на изложените в оспорения съдебен акт изводи говори и заведения от Иван Янков, пред РС-Варна иск по чл. 108 от Закона за собствеността, частично уважен, след решение № 438/08.04.2011 г. по гр. д. № 102/2011 г. на ВОС, за предаване на владението на 70 кв. м. от процесния недвижимия имот, в хода на което страна е било "Булмикс" АД (правоприемник на "Агро мел" АД). В мотивите на това решение вече са застъпени навежданите от касатора въпроси за незаконността на обекта поради липсата на строителни книжа и разрешение за поставяне, за пропуснатата възможност за предаването на постоянен статут на същия и пр., което решение обаче, както правилно е отбелязано, е постановено след издаването на отказа за изменение на кадастъра и към настоящия момент не е влязло в сила. Мотивиран така, при липса на касационни основания за отмяна и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,