Решение № 4449 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител юрк. Табакова, срещу решение 1802/18.10.2024 г., постановено по адм. дело 96/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените в нея и представената писмена защита съображения се иска отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед 8121к-1617/14.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът С. Й. П., чрез процесуален представител адв. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила с доводи, изложени в депозирания отговор и в писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция съобразно представен списък. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и счита, че следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, счита касационната жалба за неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил заповед рег. 8121к-1617/14.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 164, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 14 от Наредба 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, С. П. е преназначен от длъжността началник I степен на Гранично полицейско управление - Гюешево към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР на ръководна длъжност началник на група в сектор "Оперативно-издирвателна дейност" при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово при Главна дирекция Гранична полиция - МВР, със специфично наименование "Старши инспектор". При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд установява от фактическа страна, че по предложение на директора на ГД Гранична полиция - МВР, съдържащо информация за констатирани слабости при извършени проверки, министърът на вътрешните работи е издал заповед за назначаване на комисия, която да извърши оценка на работата на комисар П. с цел установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. След приключване на работата си комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността с крайна оценка 10 точки, като периодът за оценяване съответства на чл. 7 от Наредба 8121з-408/14.04.2015 година. Съгласно чл. 14 от същата, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, което е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. След запознаването си с картата за оценка П. е упражнил правото си по чл. 16 от наредбата и е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи, чрез председателя на комисията. Съдържанието на същото е обсъдено от оценяващата комисия и в становище тя е изложила мотивите си за поставените от нея оценки по оспорените от служителя показатели. Това становище за неоснователност на оспорването е утвърдено от министъра, с което той съгласно чл. 19 е потвърдил направената оценка. Първоинстанционният съд правилно приема, че извън неговата компетентност е да извършва преценка за правилността на поставената оценка по преобладаващата част от нормативно предвидените показатели и тя може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Предвид гореизложеното, по аргумент от текста на чл. 16 от приложимата наредба, е изведено, че съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването. По делото е установено чрез справка на ГД"ГП" - МВР, посочена в предложението за преназначаване, че към 25.01.2024 г. е имало вакантна ръководна длъжност в РДГП - Драгоман, началник на група "Охрана на държавната граница" и към датите 05.02.2024 г. (когато е изготвено предложението за преназначаване) и 14.02.2024 г. (когато е издадена заповедта) е била вакантна следната длъжност - началник на 02 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ Калотина към РДГП Драгоман. Видно е, че С. П. е отговарял на изискванията за заемането й съгласно класификатора на длъжностите в МВР и приложимата правна уредба. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, но при несъответствие с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Решаващият съд намира за безспорно нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, доколкото при налична вакантна и подходяща за заемане длъжност в сравнително по-голяма близост до Кюстендил, където служителят постоянно живее, същият е преназначен и то безсрочно в другия край на страната с всички негативни последици за него и семейството му. Настоящата инстанция намира постановеното от АС - Кюстендил решение за валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено нарушение на разпоредбата, разписана в чл. 7, ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Преназначаването на служителя на длъжност, макар и ръководна, в гранично полицейско управление, отдалечено на 450 км от населеното място, в което той и семейството му са трайно установени, е в нарушение на основния принцип за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Принципът на съразмерност се характеризира с три аспекта: подходящност; необходимост; пропорционалност в тесен смисъл. Тези аспекти се проявяват в уредбата на принципа в АПК. Съгласно чл. 6 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Предвид изложеното не е налице соченото нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство, поради което МВР следва да се осъди да заплати на С. П. сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение