Решение № 11138 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Фронтекс Интернешънъл ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Х. Шаламанов, срещу решение 1575 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело 2174/2023 г. от Административен съд Варна. С първите две части от диспозитива на атакуваното съдебно решение, е отменен постановен от Фронтекс Интернешънъл ЕАД изричен отказ, обективиран в писмен отговор от 17.08.2023 г., в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да изтрие в 7-дневен срок личните данни от собствените си регистри на А. С. К., относно вземането в размер на 3897,00 лева - главница по договор за кредит от 22.10.2008 г. с идентификатор CREX-0194997 и относно вземането в размер на 3719,00 лева - главница по договор за кредит от 29.10.2008 г. с идентификатор CREX-01956856. С оспореното решение, в третата му част, имаща характера на определение, е оставена без разглеждане жалбата на А. К., в частта за отмяна на изричния отказ на Фронтекс Интернешънъл ЕАД да изтрие същите лични данни от Централния кредитен регистър (ЦКР) и е прекратено съдебното производство в тази му част. С четвъртата част на решението административният съд се е произнесъл по разноските, като ги е присъдил в тежест на Фронтекс Интернешънъл ЕАД. Частна жалба срещу решение 1575 от 15.11.2023 г. по адм. дело 2174/2023 г. на Административен съд Варна, в частта му имаща характера на определение за частично оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството, е подадена от А. С. К., чрез пълномощника адвокат Б. Лимберов. Частният жалбоподател счита за неправилни изводите на съда, че Българската народна банка (БНБ) е администратор на личните данни в ЦКР, като се позовава на чл. 17, ал. 1 ал. 2 от Наредба 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (Наредба 22/16.07.2009 г.). Иска отмяна на решение в атакуваната от него част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационният жалбоподател Фронтекс Интернешънъл ЕАД, счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на правната възможност то да бъде събирано принудително. Така, ако задължението на субекта на данни бъде отписано, това ще доведе до невъзможност да бъде получено евентуално доброволно плащане в бъдещ момент. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал приложените от него доказателства по делото. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, което да е в негова полза. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - А. К., чрез адвокат Б. Лимберов в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като намира решението в тази част за правилно. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Фронтекс Интернешънъл ЕАД не изразява становище по частната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбите доводи, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадена в сроковете по чл. 211 АПК, респективно чл. 230 АПК, от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество двете жалби са основателни, като касационната жалба е основателна не по изложените в нея съображения, а поради основателността на частната жалба и допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна е установено по делото, че с решение 3905 от 12.12.2022 г. по гр. дело 6367/2022 г. на Районен съд Варна, влязло в сила на 18.07.2023 г., е прието за установено в отношенията между А. К. и Фронтекс Интернешънъл ЕАД, че К. не дължи на дружеството сумите по процесните два договора за кредит поради погасяването им по давност. Те са сключени от него с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като вземането е прехвърлено на Фронтекс Интернешънъл ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г. На 07.08.2023 г. К. е подал заявление до Фронтекс Интернешънъл ЕАД да бъдат изтрити личните му данни, които се обработват както от системите на дружеството, така и чрез ЦКР. В заявлението е посочил, че прави всички възражения по чл. 17, ал. 1, б. а до б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД), като изрично заявява, че задължението за което се обработват данните му е погасено по давност и няма да го заплати доброволно. Във връзка със заявлението Фронтекс Интернешънъл ЕАД е издало процесния писмен отговор на 17.08.2023г., с който са отхвърлени по отделно възраженията по всяка една от буквите на чл. 17, ал. 1 ОРЗД и в заключение е посочено, че на основание чл. 10 от Наредба 22/16.07.2009 г., погасяването на вземането по давност не е основание за преустановяване задължението на финансовите институции да подават информация към ЦКР, тъй като същите могат да бъдат платени доброволно на валидно правно основание по всяко време след изтичането на давността. Поради това, Фронтекс Интернешънъл ЕАД в качеството си на администратор обработващ личните данни на К., е преценило жалбата му за неоснователна, което налага отхвърлянето й. За да постанови решението си, в частта имаща характера на определение за частично оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството, Административен съд Варна е изложил от правна страна, че отказът на Фронтекс Интернешънъл ЕАД няма за предмет отказ за заличаване на лични данни в ЦКР. Посочил е, че администратор на съдържащите се лични данни в ЦКР е БНБ, поради което жалбата на К. срещу отказа на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, в тази й част, е приета за недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. В останалата й част, съдът е приел жалбата за допустима и основателна. Посочил е, че отказът е издаден от компетентен орган - администратор на лични данни, при спазване на изискуемата форма, като няма спор за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение основния предмет на спора е прието, че след влизането в сила на решение на Районен съд Варна, процесните лични данни повече не са необходими за целите за които са били събирани или обработвани по друг начин, по смисъла на чл. 17, ал. 1, б. а от ОРЗД, поради което на това основание за жалбоподателя К. е възникнало правото да бъдат изтрити. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В производството по издаването на атакуваното съдебно решение, Административен съд Варна е бил първа съдебна инстанция. Това означава, че за това производство се прилагат съдопроизводствените правила на чл. 145 и сл. АПК. Включително и нормата на чл.172а, ал. 2 АПК, регламентираща към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая в обжалваното решение липсват мотиви, във връзка с приложението на чл. 17 от Наредба 22/16.07.2009 г., според който БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 информация към ЦКР, а същите носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. Това произтича от неправилната преценка на съда, че отказът на Фронтекс Интернешънъл ЕАД няма за предмет отказ за заличаване на лични данни в ЦКР. Независимо, че администратор на съдържащите се лични данни в ЦКР е БНБ, по цитираната подзаконова нормативна уредба, централната банка не може да извършва корекции в ЦСР и именно за Фронтекс Интернешънъл ЕАД, в качеството му на институция по чл. 4, ал. 1 от наредбата, е налице задължение да следи за верността на информацията и спазване изискванията за защита на личните данни. Трябва да се има предвид, че съгласно изричната норма на чл. 5, ал. 1 б. г" от ОРЗД, основен принцип при обработването на личните данни е те да са точни и да бъдат поддържани в актуален вид. Същата норма предвижда, че трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват ("точност"). Като е извършил неправилна преценка на приложимите норми и не е изложил мотиви във връзка със задълженията които Фронтекс Интернешънъл ЕАД има по чл. 17 от Наредба 22/16.07.2009 г., първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението във всички негови части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими доказателства. След това съдът трябва да направи собствени фактически установявания при съобразяване разпоредбата на чл. 17 от Наредба 22/16.07.2009 г. Въз основа на това съдът ще следва да обоснове и правните си изводи дали е налице хипотезата на чл. 17, ал. 1, б. а от ОРЗД за заличаване на свързаните с вземането лични данни от администратора Фронтекс Интернешънъл ЕАД, дали след погасяването му по давност и категоричния отказ на К. за доброволно плащане, дружеството, на основание чл. 10 от Наредба 22/16.07.2009 г., следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за К. в ЦКР, предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, ал. 1, б. а от ОРЗД. Както от фактическа, така и от правна страна административният съд следва да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на Фронтекс Интернешънъл ЕАД. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение