Решение № 8750 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2018 г.

Решение № 8750 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Димитров, чрез процесуален представител, против решение № 1758 от 01.08.2018 г. по адм. дело № 1374/2018 г. на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което жалбата на Димитров против заповед № 317 з-1492/19.04.2018 г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изискуемите в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Подробно описание на фактическата обстановка относно извършеното нарушение се съдържа в приетите по делото доказателства-част от административната преписка по издаване на оспорения акт, между които и справка рег. № 2372 р-4173/20.03.2018 г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни доводите на касационния жалбоподател за неспазване разпоредбата на чл. 37 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./. Същата има за цел осигуряване изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Наличието на противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително въведените формални изисквания в Инструкцията по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон- ЗМВР, каквото нарушение в случая не се установява. В този смисъл се споделя заключението на АС-Пловдив, че участието на служителя Г. Машонов в състава на комисията, назначена със заповед № 317 з-834/01.03.2018 г. на директора на ОДМВР Пловдив, макар същия да е сезирал директора на ОДМВР за възникналия инцидент, не е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че В. Димитров е допуснал посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай В. Димитров-мл. разузнавач в група 01 ПКП на сектор Криминална полиция към Трето РУ-МВР Пловдив, на 27.02.2018 г. в гр. Пловдив, около 17. 20 ч. в кабинет № 29, находящ се в сградата на трето РУ на МВР- Пловдив, след възникнал конфликт ескалирал във физическа саморазправа е нанесъл леки телесни повреди/удари с ръце в лицето, като е причинил болка и страдание/ на колегата си инспектор К. Урумов. Тези действия са станали достояние на трети лица. Представено е съдебномедицинско удостоверение № 236/2018 г. което установява контузия на шията и причинена болка или страдание без причиняване разстройство на здравето на К. Урумов. Налице е нарушение на т. 13, б. "м" и т. 67 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ бр. 67/12.08.2014 г., а именно: "недопускане тормоз на работното място – не допускане и не толериране деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание; В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Не се кредитират доводите в касационната жалба за липса на вина в поведението на наказаното лице. От събраните по делото, разгледани в тяхната съвкупност и неоспорени от страните доказателства, вкл. от сведенията на наказаното лице се установяват процесните действие на служителя, представляващи виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното му правоотношение. Тезата за самозащита не е доказана както в проведеното дисциплинарно разследване, така и съдебното производство. Възраженията на касатора за преждевременно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание са неоснователни, защото нарушението в процесния случай не е "причиняване на телесна повреда" в хипотезата на чл. 131, ал. 2 от НК, и не съвпада с извършеното деяние, посочено по-горе, и представляващо неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, отговорността за което се реализира в съответното дисциплинарно производство. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на В. Димитров за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца по чл. 200, ал. 1, т. 12, от ЗМВР. По отношение определянето размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение