Решение № 13166 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2012 г.

Решение № 13166 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата против решение № 4386 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 15417/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационна жалба е депозирана и от Венета Петрова Чингарова, с която се иска отмяна на постановеното по делото решение в частта му, с която съдът не се е произнесъл по оспорената в първоинстанционното производство втора заповед № РД9Р-0002/19.10.2010 г. на министъра на културата. Чингарова оспорва касационната жалба на министъра на културата и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на министъра на културата и за недопустимост на касационната жалба на Венета Чингарова. Касационната жалба на министъра на културата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД09-0181/02.06.2010 г. на министъра на културата в частта, с която е одобрен протокол от 12.01.2010 г., изготвен в изпълнение на заповед № РД 09-009/08.01.2010 г. за промяна на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, определени с протокол от 31.08.2006 г., одобрен от министъра на културата, в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че процесният имот е закупен от Венета Чингарова през 2004 г., предназначението на имота е било земеделска територия с начин на трайно ползване за култова, религиозна сграда, комплекс. Имотът се намира на 580 м от природната забележителност "Белинташ", обявена за такава със заповед № РД-1464 от 12.12.2003 г. на министъра на околната среда и водите. С решение от 17.03.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е извършена промяна в предназначението на земеделската земя в такова за неземеделски нужди, а с решение от 16.12.2004 г. на същата комисия са утвърдени площадки и трасета за проектиране на обект "Източноправославен храм "Светия кръст" при граници, посочени в издадена за целта скица и влязъл в сила подробен устройствен план. На 19.01.2005 г., кметът на общината е издал заповед и е одобрил ПУП-ПРЗ за имота. Със заповед № РД 09-299/20.07.2006 г. министърът на културата е назначил комисия за определяне границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на археологически паметник на културата "Тракийско скално светилище "Белинташ". С протокол от 31.08.2006 г. комисията определила териториалния обхват на паметника на културата; териториалния обхват на охранителната зона на паметника на културата; границите на археологическия паметник и на охранителната зона. В протокола е посочено, че собствеността и начинът на ползване на имотите се запазват, забранява се промяна в предназначението на имотите и се прилагат нормите и ограниченията за ползване и стопанисване на територията на природната забележителност, въведени със заповед № РД-1464 от 12.12.2003 г. на министъра на околната среда и водите. На 06.07.2007 г. на Чингарова е издадено разрешение за строеж на "Източноправославен храм "Св. Кръст", а в последствие и разрешение за захранване на водопровод. Със заповед от 28.05.2008 г. директорът на Националния институт за паметниците на културата е наредил незабавно да бъдат спрени всички несъгласувани с института изкопни и строителните работи в процесния имот, незабавно да бъде отнето строително разрешение от 06.07.2007 г., а извършеното до момента незаконно строителство да бъде премахнато за сметка на инвеститора. Посочената заповед е оспорена по съдебен ред и е отменена с влязло в сила решение, като по несъмнен и безспорен начин (назначената съдебно-техническа експертиза не е оспорена от страните) по делото е установено, че имотът попада в урбанизирана територия и се намира извън охранителната зона на паметника на културата "Тракийско скално светилище Белинташ". С оспорената заповед пред тричленния състав на Върховния административен съд министърът на културата е одобрил протокол от 12.01.2010 г. изготвен от назначена от него комисия за промяна на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологическата културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ", определени с протокол от 31.08.2006 г., одобрен от министъра на културата. В протокола от 12.01.2010 г. комисията е извършила промяна на териториалния обхват и на охранителната зона и е определила нови граници, различни от тези, определени с протокол от 31.08.2006 г. Притежаваният от Венета Петрова Чингарова поземлен имот е включен в охранителната зона, има нов кадастрален номер и площ, различна от тази по нотариален акт. С оглед на така установената фактическа обстановка законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при липса на материалноправни основания за постановяването й. Предназначението на процесния имот е било променено преди първото определяне на териториалния обхват на паметника на културата и границите на охранителната зона чрез надлежно проведена процедура. Одобрен е бил подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за източноправославен храм преди определяне и одобряване на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологическия паметник на културата с одобрения протокол на комисията от 31 август 2006 г., в които територии процесният имот не е бил включен. По тази причина са одобрени инвестиционни проекти и е издадено строително разрешение за изграждането на източноправославен храм със съответните прилежащи сгради и инфраструктура, което е влязло в сила. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 156 от ЗУТ и е посочил, че влязлото в сила разрешение за строеж не подлежи на отмяна. Ето защо и поставеното в заповедта изискване за внасяне на вече одобрените и влезли в сила инвестиционни проекти за изграждането на храма и спомагателните сгради за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата при условията на чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, не намира опора в закона. Правилно съдът е приел, че предвиденото в посочените текстове на Закона за културното наследство съгласуване е задължително само за новите, още неодобрени проекти, но не и за вече одобрените такива, въз основа на които са издадени строителни разрешения и е започнало строителство. Оспорената заповед е незаконосъобразна и тъй като посочените в същата правни основания за издаването й, а именно чл. 79, ал. 2, 3 и 5 от Закона за културното наследство не овластяват административния орган да променя границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на недвижимата археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ", определени с предходен протокол от 31.08.2006 г., одобрен със заповед на министъра на културата и представляващ стабилен административен акт, който може да бъде отменен само при хипотезите, сроковете и процедурата, предвидена в закона. Съгласно чл. 79, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за културното наследство режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут, а с режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват (с който се определя границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона) и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. С оспорената заповед нито е декларирана, нито е предоставен статут на недвижима културна ценност - археологическия паметник на културата, а е променен режимът и териториалния й обхват, което не е предписано в цитираните в заповедта правни норми за издаването й. Ето защо като е отменил заповедта в оспорената й част, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че не е направено разграничение между издаденото разрешение за строеж на източноправославен храм и разрешение за строеж на сгради за персонала и помощни помещения, са неоснователни. Предметът на отменената част на заповедта е промяна на границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ", в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата. Следователно в заповедта не се разглеждат конкретни разрушения за строеж, а ограничението следва от промяната на режима и свързания с него териториален обхват и границите на охранителната зона на археологическия паметник на културата. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на културата да заплати на Венета Петрова Чингарова направените по делото разноски в касационното производство в размер на 800 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. Касационната жалба на Венета Петрова Чингарова е недопустима. С обжалваното съдебно решение, предмет на настоящия касационен контрол не е разглеждана жалба на касаторката против заповед № РД9Р-0002/19.10.2010 г. на министъра на културата и съответно не е налице произнасяне в диспозитива на решението по такава жалба. Ето защо в случая липсва предмет на касационна проверка, поради което жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Действително с молба от 25.01.2011 г. депозирана по делото (л. 159 от адм. д. № 14540/2010 г. по описа на ВАС) жалбоподателката е поискала да бъде разгледана и жалба против цитираната заповед. По това искане липсва произнасяне от съдебния състав, поради което делото следва да се докладва на председателя на II отделение на Върховния административен съд за администрирането й. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,