Решение № 1779 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2020 г.

Решение № 1779 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Коева от [населено място], обл. Русе, против решение от 17.06.2020 г., постановено по адм. д. № 810 описа за 2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-17-70/02.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, е оспорил касационната жалба. Ответникът "Био Ойл 78" ЕООД, гр. Русе, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Русе е решение № 1040-17-70 от 02.12.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе, потвърждаващо разпореждане № 70 от 26.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката с нетравматичен характер, настъпила през работно време на 30.06.2019 г. с Х. Коев - "обслужващ бензиностанция/газостанция" по трудов договор с "Био Ойл 78" ЕООД, и причинила смъртта му на 10.07.2019 г. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Т. Коева – съпруга и наследница на починалия работник, Административен съд – Русе е приел, че не са налице всички кумулативни елементи на фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Наличието на причинна връзка между извършваната работа и полученото нетравматично увреждане не е доказана по реда на чл. 60, ал. 2 от КСО с издадено експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК. Назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза също не е установила причинна връзка "трудова злополука". Болестните промени, водещи до мозъчен кръвоизлив, са резултат на развиващи се в продължителен период болестни процеси в сърдечно-съдовата система и няма причинно-следствена връзка между заболяването и работния процес. Патологични състояния на сърцето и дихателната система не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО на основание чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Вещите лица са установили обективни данни за болестни промени на сърдечно-съдовата система от по-продължителен период от време. Настъпилото нетравматично увреждане в резултат от мозъчен кръвоизлив, довело до смъртта на осигуреното лице, не е причинено от полагания труд и условията на трудовата среда. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Развитите в касационната жалба подробни съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд за недоказана причинна връзка "трудова злополука" са неоснователни. Не съществува спор, че смъртта на осигуреното лице не е настъпила от външна травма, а е резултат от патологично състояние. За да се установи по административен ред наличието на причинна връзка между патологичното състояние и вредоносни фактори на работната среда, е необходимо да бъде издадено решение от органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. По силата на чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО се основава на решението на ТЕЛК/НЕЛК/ЦТЕЛК. Въпросите във връзка с разследването на злополуката, извършването на периодични медицински прегледи и други подобни не променят факта, че причинната връзка не е доказана по реда на чл. 60, ал. 2 от КСО като условие за признаване на злополуката за трудова. Такова решение не е издадено поради неизвършена аутопсия, поради което с оспорените актове осигурителният орган законосъобразно е отказал да приеме злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, опорочили волеизявлението на осигурителния орган и довели до неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват допуснати от първоинстанционния административен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. От анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства също не се установява причинна връзка между извършваната работа и настъпилата смърт на осигуреното лице поради заболяване с отразена в епикризата диагноза: Паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера с пробив в ликворо-проводящите пътища. Кома. Мозъчен оток – Вклиняване. Налице са данни, че работодателят е нарушавал условията на трудовия договор, водил е нередовна отчетна документация, променял е продължителността на смените и се е налагало пострадалото лице да работи извънредно на удължени смени, но не е доказано, че всички тези обстоятелства с оглед тежестта и характера на трудовите функции са причинили заболяването и настъпилата злополука. Противно на твърдяното в касационната жалба, по делото не е доказано, че работата на бензиностанцията в [населено място] е била свързана с екстремни въздействия като опасни атмосферни условия, умствено или физическо пренапрежение и др. Както са посочили вещите лица, евентуални физически и психически натоварвания могат да бъдат благоприятен фактор и отключващ момент на болестните състояния, отразени в медицинската документация, но в разглеждания случай не се установяват такива тежки, продължителни и вредни натоварвания, които биха причинили съдово заболяване и мозъчен кръвоизлив. До такъв извод не може да се стигне и при преценката на отработените по ведомост работни дни, подробно обсъдени в касационната жалба, които в периода преди настъпване на злополуката м. 02 – м. 05 2019 г. не надхвърлят 20 дни за месец. От наличната медицинска документация са установени болестни промени на сърдечно-съдовата система на починалия работник от по-продължителен период от време. След като е обсъдил заключението на комплексната съдебна експертиза, вкл. и относно вредността на работната среда, Русенският административен съд е направил обоснован извод за недоказана причинна връзка между нетравматичното увреждане и извършваната работа. За да се признае злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, следва да бъде установено внезапно увреждане на здравето, което не само е настъпило през време на извършваната работа, но също така е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или на друга работа в интерес на предприятието. Когато злополуката е нетравматична, не е достатъчно осигуреното лице да е полагало труд при рискови фактори на трудовата среда, а е необходимо да се установи, че именно тези вредоносни фактори са причинили здравословното увреждане. След като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Русенският административен съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел, че предвид недоказаната причинна връзка настъпилата злополука на 30.06.2019 г. не може да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация "Био Ойл 78" ЕООД не е представил доказателства за извършени разноски за това производство, поради което искането му за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,