Решение № 3534 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2015 г.

Решение № 3534 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. против решение № 1322/06.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2626/2014 г. на Административен съд-Б., с което е отменен ревизионен акт № Р -20 - 1400794 - 091 - 01/10.10.2014 г. на ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 354/15.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б., в частта за непризнато право на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО на корпоративен данък за ревизираните 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като е присъдил за жалбоподателя разноски в размер на 7 376, 37 лв. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмена на решението на административния съд и вместо него, постановяване на друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба "Б. А. И. " ЕООД, гр. С., не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, засегната от обжалвания съдебен акт, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени оспорения РА първоинстанционният съд е приел, че след като няма доказателства за образувани изпълнителни производства за събиране на посочените вземания отразени в СД на жалбоподателя, следва да се приеме, че задълженията, макар и да са ликвидни и изискуеми, не подлежат все още на принудително изпълнение, доколкото длъжника не е бил поканен да плати доброволно и предпоставките за преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО са налице, като по отношение на закупената техника за 2010 г., която не отговаря на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО, съдът не е обосновал мотиви. Решението е неправилно. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, а според чл. 86, ал. 1 от същия закон, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Справката-декларация по ЗДДС е от категорията на актовете по чл. 209, ал. 1 ДОПК, въз основа на които се допуска принудително изпълнение и представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Казано по друг начин, задължение, установен с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително изпълнение. Наличието на такова задължение към края на съответния данъчен период препятства възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е налице изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО. Разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Достатъчно е задължението само да е определено по размер, което е осъществено с подаването на декларацията по ЗДДС, като не е необходимо издаването на нарочен акт на приходния орган, свързан с изпълнението. След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК, както е приел съдът. Съществуването на публичното задължение по чл. 167, ал. 1 ЗКПО е материалноправна пречка на преотстъпването на данъка по реда на чл. 189б ЗКПО. Разпоредбата на чл. 189б ал. 2 от ЗКПО регламентира преотстъпване на корпоративния данък при едновременното изпълнение на следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1; 5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. Спорно е само обстоятелството дали земеделската техника закупена през 2010 г. притежава характеристиките на "нова земеделска техника" или не, за която се ползва преотстъпването. Настоящата инстанция намира, че законодателят визира закупуване на нова (неизползвана/употребявана) техника, с което действие се изпълняват целите на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. Съгласно чл. 4. т. 1, б. "а" - "в" от този регламент, инвестициите трябва да преследват следните цели: намаляване на производствените разходи; подобряване и пренасочване на производството; подобряване на качеството. О. Д. помощ-България № N546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, с Решение на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. България е уведомена, че комисията е решила да не повдига възражения по отношение на съответната помощ, тъй като тя е съвместима с Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. В решението са изследвани националните разпоредби - чл. 189б ЗКПО и чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и е прието, че помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение като се отпуска автоматично, с подаване на ГДД бенефициера/данъчно задължен субект/. Схемата се управлява от Министерство на земеделието и храните и Националната агенция по приходите/НАП/, а НАП отговаря за правилното прилагане на данъчното законодателство и контрола върху прилагането на практика на схемата. В рамките на схемата ще бъдат приемливи следните инвестиции - "придобиване на нови земеделски машини и оборудване" - т. 12. Съгласно т. 14 - "Българските власти не упражняват предварителен /ex ante/ контрол. Получаването на помощта по схемата зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ /ex post/ контрол от страна на Националната агенция по приходите. Ако се установи несъответствие с изискванията за данъчно облекчение, приложимо за корпоративния подоходен данък, съответната сума трябва да се възстанови в държавния бюджет". Разпоредбата на т. 18 е категорична: "........Няма да бъде предоставяна помощ за закупуване на земи и за закупуване на употребявано оборудване". В допълнение т. 43 "........Закупуването на употребявано оборудване е изключено от настоящата схема/вж. § 18 по-горе/". Като заключение в решението: "............... схемата за помощ отговаря на всички изисквания, посочени както в Насоките, така и в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 и е съвместима с чл. 107, § 3, б. "в" от ДФЕС". Следователно, когато се касае за земеделска техника, на самоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, по смисъла § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, трябва да са фабрично нови или новосъздадени, т. е. те не трябва да са употребявани /използвани/. Съответно, между датата на производството и датата на придобиването им, следва да е изтекъл относително кратък период от време, съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива. Поради обосноваване извод за незаконосъобразност на РА единствено с липсата на покана за доброволно изпълнение на задълженията, съдът не е изложил мотиви по основните съображения - размер на установените задължения, които са ликвидни и изискуеми и относно довода на органа по приходите за липса на основание по чл. 189б ЗКПО по отношение техниката закупена през 2010 г. с фактура издадена от "К. Ф. " ЕООД, което дружество е със седалище в гр. С., ж. к. "Индустриална зона", бул. "Б. шосе", идентично със седалището на ревизираното дружество "Б. А. И. " ЕООД, гр. С. Като е приел друго и е отменил процесния ревизионен акт, Административен съд - Б. е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Поради непроизнасяне по конкретните основания за отказ по чл. 167 и чл. 189б ЗКПО от първоинстанционния съд и забраната за фактически установявания в касационната инстанция за пръв път, с което се нарушават правата на защита на страните с лишаването им от двуинстанционност на съдебното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по основанията за отказ и съответно, да обсъди доказателства относими към спора за закупуване на земеделска техника през 2010 г. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение