Решение № 12790 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2016 г.

Решение № 12790 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Инланд бункер СА" Швейцария, ЕИК *********, представлявано от Ж. Ф. ст- Лаурент, чрез адв. Р. Н., срещу Решение № 865 от 10.05.2016 г. по а. х. дело № 1323/2015 г., на АС - Б., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № Р-02000215000020-91-001/27.04.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от началник сектор Ревизии и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 173 от 24.06.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - Б.. И. са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, съответно - отмяна на РА и присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция представител на дружеството не се е явил. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на ревизираното дружество, с което са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 138 093,42 лева, за данъчни периоди м. 09.2014 г., м. 10.2014 г., и м. 11.2014 г., вследствие на допълнително начислен ДДС в размер общо на 137 750,06 лева, както и са начислени лихви за забава във връзка с разчитането с бюджета на задълженията по ЗДДС на лицето за същите тези данъчни периоди в размер общо на 343,36 лева. през които периоди дружеството е извършвало основно доставки на корабно гориво за зареждане на кораби, плаващи по река Дунав. Основен доставчик на "ИНЛАНД БУНКЕР СА" Швейцария в тези периоди е "Полисан" ООД, който притежава складова база на "П. Р.". Транспорта на горивото до кораба или съответно до клиента на жалбоподателя е за сметка на "Полисан" ООД. Спорът е за приложимите разпоредби на чл. 31, т. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 28 от ЗДДС. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се касае нито за извършени продажби от ревизираното лице на вече изнесена от страната стока - гориво, нито за наличие на предпоставките на чл. 31, т. 2 от ЗДДС или ВОД. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, в които основно се поддържа, че в действителност износът е осъществен от "Полисан" АД, докато "И. Б." доставя на корабите вече изнесено гориво с място на сделката извън територията на страната. Безспорно е установено, че сделката между ревизираното лице и неговите контрагенти се състои в зареждане на кораби с гориво, което се извършва на пристанище Р. в РБългария. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изготвянето на придружаващ износен документ от доставчика на ревизираното лице само по себе си не е достатъчно, за да е реализиран самият износ. О. изложените допълнителни подробни мотиви в първоинстанционното решение, които настоящата инстанция споделя, следва като аргумент също да се посочи, че в случай на извършен износ на горивото от "Полисан" АД би приложил нулева ставка по ДДС, а всъщност видно от издадените фактури същия е начислил ДДС по доставката си с ревизираното лице. Също така предаването на стоката от "Полисан" АД на "Инланд бункер" е оформена освен с фактури, също и с експедиционни бележки, подписани за "приел" от името на "Инланд бункер", вътрешни товарителници с описани номера на същите, както и номерата на камионите и ремаркетата, превозили стоката до съответния понтон на пристанище Р.. При тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице доставка на стоката от "Полисан" АД на "Инланд бункер" на територията на РБългария, а не е налице покупка на вече изнесена от територията на страната стока. На следващо място основателно и правилно е отхвърлена тезата за ВОД, поддържана от данъчно задълженото лице в хода на ревизионното производство. Този извод съдът е обосновал с липсата на документална обоснованост за ВОД, но дори да се приеме обратното, не е изпълнена и разпоредбата на чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС, свързана с доказване на изпращането, транспортирането или получаването на стоките, което изключва прилагането на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за ВОД и свързаните с това данъчни последици. На трето място, въпреки липсата на касационни оплаквания в тази насока следва да се отбележи, че събраните доказателства по делото не водят до извод, че става въпрос за зареждане на гориво за плаване в открито море, поради което разпоредбата на чл. 31, т. 2 ЗДДС е неприложима. Предвид гореизложеното, и настоящата касационна инстанция счита, че в административното и съдебни производства от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за прилагане на глава трета от ЗДДС - Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение