Решение № 1501 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2011 г.

Решение № 1501 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-к сектор София при РДНСК, Югозападен район, на Анна-Мария Константинова Пънделова от гр. София и на Радка Методиева Филипова от гр. София, срещу решение № 3076/21.06.2011 г., постановено по адм. д. № 8679/2010 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Огнян Димитров Митев от гр. София срещу Заповед № ДК-02-СО-106/17.07.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК. Ответникът Огнян Димитров Митев в съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационните жалби и моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила и претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Ответниците Ивайло Методиев Филипов и Димитър Василев Мирчев, двамата от гр. София в съдебно заседание изразяват становища за основателност на касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София- град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Огнян Димитров Митев Заповед № ДК-02-СО-106/17.07.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка, приобщена към апартамент на партерен етаж на жилищна сграда", находящ се на административен адрес в гр. София, ул. "Гурко" № 17, район "Средец", изпълнен без строителни книжа. За да постанови решението съдът приел, че не се касае за незаконен строеж, тъй като за същия са налице издадени строителни книжа от 1957 г., като се позовал и на заключението на вещото лице, съгласно което строежът е изпълнен преди 1961 г. и с несъществени отклонения от строителните книжа, поради което приел, че заповедта е незаконосъобразна. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба. С оглед на това твърдяното немотивирано касационно основание за отмяна на решението поради недопустимостта му в жалбата на н-к сектор при РДНСК, Югозападен район, е неоснователно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства при новото разглеждане на делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно е установено, че процесната пристройка е изпълнена в периода от 1957 г. до 1961 г., като през 1957 г. е одобрен архитектурен проект за изграждането й и са събрани за това съгласия на съответните органи. Освен това от заключението на вещото лице, допълнено в съдебно заседание, се установява, че представеният архитектурен проект и съгласувателните писма се отнасят за процесната пристройка, както и че при изпълнението й е налице несъществено отклонение от архитектурния проект, в рамките на няколко сантиметри. При правилно прилагане на материалния закон - съответните текстове, посочени в решението от отменените ЗПИНМ и ППИНМ от 1950 г., действували към периода на изпълнение на строежа, съдът е приел, че не се касае за незаконен строеж, а за такъв, изграден при наличие на необходимите строителни книжа и че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни норми. От изложеното следва, че правнорелевантният факт за спора дали процесният строеж е незаконен, е недоказан, след като е установено, че е изпълнен въз основа на строителни книжа. Съдебният акт е обоснован, тъй като правните му изводи кореспондират на събрания доказателствен материал. Не се установяват немотивирано твърдяни допуснати съществени процесуални нарушения, включително и при служебната проверка на делото. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло и не се налага приповтарянето им, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По предявеното искане на Огнян Димитров Митев за присъждане на разноски за тази инстанция, съдът счита, че същото е основателно, като своевременно предявено, преди приключване на устните състезания по делото, както и е доказано в размер на 400 лв, разходвани за адвокатско възнаграждение. С оглед на това следва касационните жалбоподатели да се осъдят да му заплатят посочената сума, съгласно чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК