Решение № 8067 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 614 от 08.02.2024 г. по адм. дело 660/2023 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено уведомително писмо с изх. 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, с която е отказано подпомагане за БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1 и преписката е изпратена за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Универсал ООД с УИН 26/190520/99364 за кампания 2020 за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за двата БЗС, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че заповед РД 09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, с която са определени площите, попадащи в Слой Площи, допустими за подпомагане за 2020 г., е обнародвана в Държавен вестник и не е било необходимо представянето й по делото, в какъвто смисъл са констатациите на съда, още повече, че не е давал указания в тази насока в хода на първоинстанционното производство. Заповедта е влязла в сила и не подлежи на анализ и корекции както от административния орган, така и от съда. Излага доводи, че съдът при решаване на спора неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, не е съобразил действащите нормативни разпоредби за кампания 2020 и неточно е счел, че следва да се съобрази отмяната на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители към момента на издаване на административния акт. Поддържа, че съдът като е приел, че възникналият пожар, засегнал двата блока на земеделско стопанство, представлява форсмажорно обстоятелство, е игнорирал факта, че дружеството е пропуснало срока да уведоми административния орган, въпреки че е разполагало с необходимите документи за същия. Счита, че съдът необосновано е приел, че уведомителното писмо в оспорената част е немотивирано и неясно относно фактическите и правни основания за издаването му и неправилно го е отменил по тези съображения. При тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени решението и се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Универсал ООД, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Навежда съображения, че е уведомил ДФ Земеделие за възникналия пожар непосредствено след събитието, още на 07.07.2020 г., като е представил и служебна бележка от Регионалната служба за пожарна безопасност и защита на населението гр. Свиленград. Намира за правилни изводите на съда, че в оспорената част на акта не се съдържат мотиви дали е налице форсмажорно обстоятелство и защо са изключени като недопустими за подпомагане площи общо в размер на 99,26 ха. Поради тези съображения, развити в писмения отговор, поддържа, че решението следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Административният съд е сезиран с оспорване от Универсал ООД на УП изх. 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, с която на земеделския производител е отказано подпомагане за БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1 и са наложени предвидените в чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията санкции. Уведомителното писмо е издадено в изпълнение на влязло в сила решение 40 от 16.01.2023 г. по адм. дело 529/2022 г. на АС Хасково, с което е отменено УП изх. 02-260-2600/875 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, в частта, с която са извършени намаления по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания, ЗДП), поради порок по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо съдържа формални мотиви в табличен вид защо не е оторизирана в пълен размер поисканата сума и не е извършено изплащане на заявителя за двата блока на земеделско стопанство, засегнати от възникналия пожар на 27.06.2020 година. В този смисъл е приел, че са изпълнени указанията на съда в отменителното решение и не е налице основание за прогласяване на нищожност на административния акт поради нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Основният спорен въпрос по делото е законосъобразността на отказа на ДФЗ РА да признае опожаряването на площите от двата БЗС за форсмажорно обстоятелство, съответно да приеме подпомагането за тях за допустимо и не налага намаления и административни санкции. Съдът е достигнал до заключение, че независимо от спазване на изискването по чл. 177, ал. 2 АПК, от съдържанието на акта не може да се установи по безспорен начин коя е причината да бъде отказано финансово подпомагане за процесните земеделски площи. В тази насока е възприел следните фактически установявания и е извел съответните правни изводи: В обжалваното уведомително писмо по отношение на БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1 в табличен вид и пояснения към колоните в таблиците е посочено следното: В Таблица 1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020, след извършени проверки за допустимост на площите, както следва: За БЗС 44570-1419-1-2: В колона 1 Идентификатор на деклариран БЗС и колона 2 Площ на деклариран парцел, според данните от заявлението е посочен: БЗС 44570-1419-1-2 с площ 45,17 ха. В колона 5 Площ на парцела след извършени административни проверки площта е 12,48 ха. В колона 6 Установена площ на БЗС площта е 12,48 ха. В колона 7 Разлика между декларираната и установена площ на БЗС (наддекларирана площ) - 32,69 ха. В колона 8 Причини за наддеклариране е посочено: 0,37 ха опожарени площи се считат за недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г; 32,32 ха площи извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане, одобрен със заповед РД 09-155/23.02.2021 г., прилага се чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. За БЗС 44570-217-1-1: В колона 1 Идентификатор на деклариран БЗС и колона 2 Площ на деклариран парцел, според данните от заявлението е посочен: БЗС 44570-217-1-1 с площ 53,82. В колона 5 Площ на парцела след извършени административни проверки площта е 1,54 ха. В колона 6 Установена площ на БЗС площта е 1,54 ха. В колона 7 Разлика между декларираната и установена площ на БЗС (наддекларирана площ) - 52,28 ха. В колона 8 Причини за наддеклариране е посочено: 1,37 ха опожарени площи се считат за недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. 50,91 ха площи извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане, одобрен със заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г., прилага се чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Съдът е кредитирал изцяло заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза, което не е оспорено и от страните. Според експертизата по подаденото заявление от земеделския производител не е извършвана стандартна проверка на място. Вещото лице е потвърдило, че за БЗС 44570-1419-1-2 общо наддекларираната площ е 32,69 ха, като общо опожарената площ е 31,94 ха; 32,32 ха са извън СС Площи допустими за подпомагане, т.е. попадат в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП и 0,37 ха са в рамките на специализирания слой и за тях е отказано подпомагане на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. - временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година е установено, че са опожарени. За БЗС 44570-217-1-1 общо наддекларираната площ е 52,28, а общо опожарената площ е 52,11 ха; 50,74 ха са наддекларираната площ поради това, че е извън СС Площи допустими за подпомагане, т.е. попадат в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП и 1,37 ха попадат в специализирания слой и за тях е отказано подпомагане на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. В експертното заключение е обобщено, че площите от БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1, които попадат в слой Опожарени земеделски площи, са с общ размер 84,05 ха и са изключени от специализирания слой Площи допустими за подпомагане. По делото са приети като доказателства кореспонденция между заявителя и ДФ "Земеделие" и служебна бележка от началника на РСПБЗН гр. Свиленград, удостоверяващи настъпването на пожар на 27.06.2020 г. в неожънат парцел на дружеството, при който са унищожени житни посеви; писмо от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, видно от което проверки за констатиране и измерване на площи, заявени за подпомагане за кампания 2020 г., засегнати от пожари, не са извършвани от служителите на дирекцията, поради което и информация за процесните два парцела не е предоставена; писмо от директора на Дирекция "Идентификация на земеделските парцели в Министерство на земеделието и храните, според което министерството не поддържа и не разполага с данни за слой "Опожарени площи". Събрани са писмени сведения и гласни доказателства за обстоятелствата, свързани с възникналия пожар на 27.06.2020 г. в процесните земеделски площи. Представена е също заповед 428155 от 09.12.2020 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат Хасково за частична проверка Кръстосано спазване във връзка с контрол по спазването на Национален стандарт 6 за добро земеделско и екологично състояние на площи за кампания 2020 Забранява се изгаряне на стърнища и доклад за резултатите от проверката. В "Забележки" в доклада от проверката е посочено, че същата се извършва във връзка с докладна записка от 04.12.2020 г., като се установява опожаряване в размер на 84,05 ха. По повод подадено възражение от дружеството е извършена контролна проверка относно констатацията за неспазване на Национален стандарт 6, при което е променено отрицателното становище не в да и при окончателните изчисления и оторизация по заявените схеми за подпомагане не е наложена редукция за кръстосано съответствие. Установената опожарена площ 84,05 ха не е променена. Въз основа на експертно заключение, съдът е приел, че опожарената площ за БЗС 44570-1419-1-2 е 31,94 ха, а за БЗС 44570-217-1-1 52,11 ха, т.е. общо 84,05 ха. Констатирал е обаче различия в общия размер на площите, които са опожарени с този на площите 83,23 ха, които са останали извън СС Площи, допустими за подпомагане. Счел е също, че не може да се установи безспорно основанието за отказ да бъде оторизирана в пълен размер поисканата сума - дали се касае за площи, които са опожарени и не са допустими за подпомагане по чл. 10, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., поради което за същите следва да бъде намалено или отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП или се касае за площи, които са извън СС Площи, допустими за подпомагане, за които следва да бъде намалено или отказано плащане на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП. Съдът е приел, че от данните в табличен вид не се установява защо площите са приети за недопустими, поради това че са извън слоя, с приоритет пред основанието, че същите са и опожарени. На следващо място съдът е обсъдил данните от Системата на електронно уведомяване и е достигнал до извод, че не е ясно дали площта от БЗС, която е приета за недопустима, е вписана като такава в СЕУ поради това, че не попада в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане или поради това, че не попада в специализирания слой на референтните парцели "Физически блокове", който съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба 105/22.08.2006 г. включва основните характеристики и уникалните идентификационни номера на физическите блокове. При тези съображения, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 2 АПК за отмяна на обжалвания акт. Независимо от констатирания порок по чл. 146, т. 2 АПК, съдът е обсъдил и материалната законосъобразност на акта. Съдът е приел, че на 07.07.2020 г земеделският производител е уведомил своевременно административния орган за възникналия на 27.06.2020 г. пожар в процесните блокове на земеделско стопанство, като е представил служебна бележка на РСПБЗН гр. Свиленград, независимо че не е подал декларация по образец. Такава декларация е подал на 22.03.2021 г., с приложена същата служебна бележка. Поради това съдът е приел, че органът е бил длъжен да съобрази намират ли приложение член 77, параграф 2, буква а и г и член 2, параграф 2, буква в от Регламент 1306/2013, при положение, че пожарът е възникнал на друго място, преминал е през обсъжданите земеделски площи и земеделският производител е направил опит да го предотврати, респ. ограничи. Органът е следвало да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. като приеме, че площите са недопустими за подпомагане едва след преценка налице ли са основания за освобождаване от налагане на административна санкция при условията на Регламент 1306/2013. На следващо място съдът е посочил, че дори за част от наддекларираната площ, която е извън СС "Площи, допустими за подпомагане" да не се дължи тази преценка, то за останалата наддекларирана площ опожарени площи, които са в допустимия слой, органът дължи ново произнасяне, доколкото и липсват мотиви за противоправното поведение на земеделския стопанин при възникването на пожара. Съдът е приел също, че органът не е ангажирал достатъчно доказателства, че наддекларираните площи /за БЗС 44570-1419-1-2 32, 32 ха, а за БЗС 44570-217-1-1 50, 91 ха/ действително не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година, за да се намали размерът на плащането или да се откаже плащане по схемите за директни плащания на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП, както и че опожаряването им е основанието за изключване от специализирания слой. В тази връзка съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП е отменена към датата на издаване на оспореното УП, но се е запазило действието на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. При това положение съдът е приел за неизяснено кое е основанието да не бъде оторизирана поисканата от лицето сума за процесните два БЗС, а именно дали се установява отсъствие на изискванията по т. 4 и т. 6 от цитираната разпоредба на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП или и на двете групи такива в условията на кумулативност. На плоскостта на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е посочил, че установяването на недопустимост на площите поради факта, че са извън СС "Площи, допустими за подпомагане", следва да бъде преценявано за съответствие с материалноправните разпоредби не само към момента на извършването на проверките, но и към момента на постановяване на акта, с който органът отказва, намалява или предоставя финансовата помощ. При тези съображения съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК и е дал конкретни указания по приложението на закона при новото разглеждане на административната преписка. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на спора, но в резултат на неточен анализ е достигнал до неправилен краен извод, че са налице основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК за цялостна отмяна на административния акт в оспорената част. Съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. В оспорения акт в табличен вид и поясненията към тях са посочени наддекларираните площи и правните основания, по силата на които е отказана оторизация на заявените субсидии. Безспорно е установено, че от общо наддекларираната площ, за която е отказан финансиране, 84,05 ха (31,94 ха + 52,11 ха) са опожарени при възникналия на 27.06.2020 г. пожар в двата процесни блока на земеделското стопанство. Данните в уведомителното писмо относно наддекларираните и опожарени площи съвпадат с констатациите в експертното заключение. Експертизата е потвърдила, че опожарената площ, която е останала извън СС Площи, допустими за подпомагане се счита за наддекларирана и е недопустима за подпомагане за кампания 2020. В обобщение от доказателствения материал по делото е видно, че за БЗС 44570-1419-1-2 наддекларираната площ поради това, че е извън одобрения СС Площи допустими за подпомагане е 32,32 ха, т.е. 31,57 ха опожарени площи (0,37 ха са включени в специализирания слой) и 0,75 ха, които са неопожарени. За БЗС 44570-217-1-1 наддекларираната площ поради това, че е извън одобрения СС Площи допустими за подпомагане е 50,91 ха, т.е. 50,74 ха опожарени площи (1,37 ха са включени в специализирания слой) и 0,17 ха, които са неопожарени. Съгласно чл. 16б, ал. 1 и 16в, ал. 3 от Наредба 105 от 22.08.2006 г., в редакцията преди изм., обн. ДВ, бр. 62 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г., министърът на земеделието и храните одобрява със заповед проекти на специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане, които се публикуват по указания ред, след което земеделският производител може да подава предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец за включване на определени физически блокове или на части от тях в специализирания слой, ако констатира пропуски и грешки в слоя. След извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки, се изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, която се обнародва в Държавен вестник - чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП. Съгласно чл. 33а, ал. 1 (отм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) ЗПЗП, в приложимата редакция, в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане се включват площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 (в случая е релевантна Наредба 2 от 26.03.2018 г.). Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба 105 от 22.08.2006 г., одобрените от министъра на земеделието окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане се използват от РА при извършване на финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. във вр. чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой "Площи допустими за подпомагане", административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. длъжен е да се съобрази с окончателно одобрения СС Площи, допустими за подпомагане, като не разполага с възможност да извършва собствен анализ и корекции. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП, който е действаща правна норма за кампания 2020 г., за заявените за подпомагане площи, които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година Разплащателната агенция отказва или намалява размера или отказва плащане по схемите за директни плащания. С оглед цитираната нормативна уредба, всички доводи и възражения на земеделския производител, свързани със специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020, включително и с опожаряването на обсъжданите земеделски площи и признаването му за форсмажорно обстоятелство, е следвало да бъдат наведени в производството по чл. 16 и сл. от Наредба 105 от 22.08.2006 година. В това производство е подлежало на преценка изпълнени ли са изискванията на чл. 13 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания относно признаване на опожаряването за форсмажорно обстоятелство. По делото няма данни и не се твърди дружеството да е оспорило заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния СС Площи, допустими за подпомагане. Опожарените площи са временно недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и това е фактическото и правно основание да се квалифицират като наддекларирани от ДФЗ. Съдът неправилно се е занимал с причините поради които наддекларираната площ надхвърля опожарената площ за двата блока на земеделско стопанство, т.к. този въпрос е решен с влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП. При положение, че заповедта не е оспорена и в съответствие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП административният орган законосъобразно е отказал оторизация и финансовото подпомагане за процесните земеделските площи, които не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020. Погрешен е изводът на съда, че е налице разминаване в данните относно опожарените площи в уведомителното писмо и експертното заключение, поради което не е възможно да се установи безспорно основанието за отказ да бъде оторизирана изцяло поисканата сума дали е по чл. 43, ал. 3, т. 4 или 6 (отм.) ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП намира приложение когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Условията за допустимост на подпомагане на земеделски площ са уредени в чл. 4 10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и те са различни в зависимост от конкретните схеми и мерки, по които кандидатства земеделският производител. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. съдържа критериите, при които площите са трайно или временно недопустими за подпомагане и съответно не се включват в специализирания слой по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, което от своя страна съставлява самостоятелно основание за намаляване или отказ за плащане по чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП. В уведомителното писмо като правно основание за отказ изрично е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1. Административният орган не е посочил друго основание от визираните в чл. 43, ал. 3, т. 1 - 10 ЗПЗП, за да откаже оторизиране на заявените суми, т.е. не се наблюдава възприетото от съда противоречие между фактическите обстоятелства и правната им квалификация. На следващо място съдът неправилно е приел, че не е ясно в кой от специализираните слоеве по чл. 13 и чл. 14 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. не попадат площите, приети за недопустими. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. МЗХГ създава в Системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой на референтни парцели физически блокове, включващи техни основни характеристики и уникални идентификационни номера, а в чл. 14, ал. 1 е предвидено, че в СИЗП се създава специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите в рамките на всеки физически блок, които отговарят на критериите за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 ЗПЗП. Площта на процесните блокове за земеделско стопанство е в рамките на СС на физическите блокове, но е изключена от СС Площи, допустими за подпомагане съгласно критериите на наредбата по чл. 40 ЗПЗП с влязла в сила заповед по чл. 33а ЗПЗП и в този смисъл липсва неяснота в кой от специализираните слоеве попадат обсъжданите площи. В СЕУ коректно е отразена недопустимата за подпомагане площ спрямо СС ПДП. При преценката на материалната законосъобразност на акта съдът неправилно е приел, че следва да намери приложение правилото на чл. 142, ал. 2 АПК предвид отмяната на т. 6 на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, в сила от 01.01.2023 г. По силата на чл. 142, ал. 1 АПК, административният орган е длъжен и правилно е съобразил приложимите правни норми, действащи за релевантния период - кампания 2020. Площите, които са останали извън СС Площи, допустими за подпомагане са определени с влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и по съображенията, изложени по-горе, Разплащателната агенция не може да подлага същата на ревизия поради настъпили промени в нормативната уредба. Съдът е приел, че административният орган неправилно е игнорирал опожаряването на част от земеделските площи, заявени за подпомагане и не е посочил защо не приема наличието на форсмажорно обстоятелство като основание за оторизиране на субсидията за цялата площ на двата блока на земеделско стопанство. Изводите в тази насока са правилни само за площите, които са включени в специализирания слой, но е отказано подпомагане за тях на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. Съдът правилно е приел по отношение на отказаната оторизация за площ от 0,37 ха на БЗС 44570-1419-1-2 и 1,37 ха на БЗС 44570-217-1-1, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно на посочените в решението основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Посочените площи попадат в специализирания слой ПДП. Административният орган е отказал подпомагане поради това, че са опожарени и съгласно чл. 10, ал. т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. са временно неподходящи за подпомагане за съответната календарна година. От данните по делото не е ясно, при положение, че са част от общо опожарената площ в размер на 84,05 ха, защо след като са включени в допустимия слой за подпомагане със заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, Разплащателната агенция отказва оторизиране на заявените субсидии за тях поради опожаряването им. Съдът правилно е приел, че в уведомителното писмо липсват мотиви по отношение на заявеното форсмажорно обстоятелство от земеделския производител след подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2020 година. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания кандидатът за подпомагане уведомява ДФЗ РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие като попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. В случая касационният ответник е уведомил компетентния орган за възникналия пожар и е представил служебна бележка от РСПЗБН на 07.07.2020 година. Действително, уведомлението не е подадено в посочената форма, но след като е спазен указания в закона срок, неспазването на това изискване не може да се счете за достатъчно основание да се откаже преценката налице ли е форсмажорно обстоятелство и/или съответно да намери приложение член 77, параграф 2, буква "а" и "г" във връзка с чл. 64, параграф 2, буква а и г от Регламент 1306/2013 г. Съгласно цитираната норма намаляване или отказ за подпомагане по схемите за подпомагане не може да се извърши, ако земеделският производител докаже, че няма вина, или самият орган установи, че няма вина за неспазване на задълженията по съответните схеми/мерки. По делото са събрани достатъчно доказателства, които позволяват да се приеме, че пожарът е възникнал на друго място, преминал е през блоковете на земеделско стопанство, които са били засегнати частично, и са положени усилия от земеделският производител да го ограничи. Тези данни не са обсъдени от административния орган. В уведомителното писмо липсват мотиви в тази насока, поради което в тази част същото правилно е отменено и върнато на административния орган за ново разглеждане. При новото разглеждане административният орган следва да изложи мотиви по посочените по-горе въпроси относно основанията за отказ за подпомагане за площите на двата блока на земеделско стопанство, включени в СС Площи, допустими за подпомагане. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на заместник изпълнителния директор в частта, с която е отказана оторизация на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП и са наложени административни санкции по чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за 32,32 ха площ извън СС Площи, допустими за подпомагане, от БЗС 44570-1419-1-2 и за 50,91 ха площ извън СС Площи, допустими за подпомагане от БЗС 44570-217-1-1 и вместо него се постанови друго по същество на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Универсал ЕООД в тази част. Решението в частта, с което е отменено уведомителното писмо в частта, с която е отказана оторизация на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и са наложени предвидените санкции в чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за 0,37 ха площ от БЗС 44570-1419-1-2 и за 1,37 ха от БЗС 44570-217-1-1, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявените искания на страните за присъждане на разноски, на касационния жалбоподател се следват разноски съразмерно с уважената част на касационната жалба в размер на 337лв., от общо дължимите за юрисконсултско възнаграждение по 100лв. за всяка инстанция и 144лв. държавна такса за касационната инстанция, а на касационния ответник съразмерно с уважената част на оспорването на административния акт 55лв., от общо направените разноски в размер на 1695 лв. за първата инстанция и 1000лв. за касационната инстанция. Поради това Универсал ООД следва да заплати на ДФ Земеделие сумата 282 лв. разноски по компенсация. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,