Решение № 3930 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 410/2017 г.

Решение № 3930 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 410/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Д., против решение № 138/16.11.2016 г. по адм. дело № 143/2016 г. на Административен съд-Я., пети състав, с което по жалбата на "Т. Т." ЕООД, със седалище гр. Б., представлявано от Н. С. И., е отменено уведомително писмо № 1230 за отхвърляне на плащанията изх. № 01-2600/7334/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 28/312/02631/18.11.2014 г. и последният е прекратен, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, а ДФЗ - осъден да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 050 лв. Релевирани са доводи за недопустимост на атакуваното решение, а в отношение на евентуалност - по наведени съображения за допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия закон - отмяната му като неправилно. Предявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението на административния съд, в частта му за разноските, е подадена касационна жалба от "Т. Т." ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат С. К., с претенция за присъждане на действително договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 000 лв за първоинстанционното производство, ведно с внесената държавна такса в размер на 50 лв. В качеството си на ответник по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, "Т. Т." ЕООД в писмен отговор и открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й и прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. ВАС, четвърто отделение намира, че касационните жалби са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, първата от тях е частично основателна, а втората - неоснователна, но по следните съображения: П. А. съд-Я. първоначално е образувано общо производство по жалбата на "Т. Т." ЕООД, срещу заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г. за отказ за изплащане на финансова помощ по договор № 28/312/02631/18.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и издаденото въз основа на нея, уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01-2600-7334/23.10.2015 г. С определение № 240/07.07.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. на АС-Я., пети състав, производството по това дело е разделено и по жалбата на дружеството, срещу уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията и прекратяване на договора, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, е образувано ново адм. дело - № 143/2016 г. по описа на същия съд. В производството по последното от фактическа страна е установено, че на 15.05.2013 г. "Т. Т." ЕООД е подало заявление за подпомагане по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Инвестиционното намерение на дружеството е било да закупи два броя високопроходими автомобила BMW, модел X6 xDrive40d - 2 бр. по 139 000 лв; четириколесна машина ATV - 1 бр. - 40 000 лв и моторна шейна 1 бр. - 40 000 лв. Във връзка с промяна в Наредба № 29/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. относно определяне на референтни цени на пътни превозни средства, "Т. Т." ЕООД е депозирало нов бизнес план, с промяна на инвестицията, а именно: четири броя високопроходими автомобили - TOYOTA RAV 4 на обща стойност 156 960 лв и четири броя UTV - 4 колесно C. A. C. XT-P на обща стойност 186 560 лв. Със заповед № 03-РД/3727/05.11.2014 г. изпълнителният директор на ДФЗ е назначил оценяваща комисия, с оглед възможността за преценка на обосноваността на разходите по заявлението за финансово подпомагане, предявени в горепосочения размер. Видно от протокол и становище № 8/05.11.2014 г. за определяне на пазарна стойност на различните видове инвестиционни разходи, в резултат осъщественото от комисията проучване, цената за четири броя UTV - 4 колесно C. A. C. XT-P е реална, като сумата на разходите за четирите високопроходими автомобила е следвало да бъде съобразена със заповед № 03-РД/929/31.05.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на референтни цени. При извършена от ДФЗ проверка в официалното представителство на Тойота за България, е установено, че предложените от дружеството цени са занижени, според административния орган с цел спазване на изискването за пределна цена съгласно Наредбата, а оттам и за неправомерно получаване на европейски средства. С оглед на това, на посочено основание чл. 7, ал. 2 и чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и т. 8.1, т. 1.2 и т. 4.4, б. "ж" от договор № 28/312/02631/18.11.2014 г., е издадена горепосочената заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г., а въз основа на нея - и уведомителното писмо, с което "Т. Т." ЕООД е уведомено, че му се отказва изплащането на финансова помощ и сключеният договор се прекратява. С обжалваното решение, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при липса на мотиви и други допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че не става ясно, на кое от изброените в уведомителното писмо основания, административният орган се е позовал за да постанови атакувания отказ. На следващо място е констатирано, че мотивите на уведомителното писмо са насочени към обосноваване на това, че ползвателят изкуствено е създал условия с цел да си осигури предимство за получаване на помощта, в противоречие с целите на мярката. Според съда обаче в административната преписка и в хода на производството по делото, не са събрани доказателства, установяващи, че е налице манипулиране на цените от страна на "Т. Т." ЕООД. Изтъкнато е, че промяната в заявената инвестиция би могла да индицира, но не и да установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е създал изкуствено условия за финансиране, още по-малко и при условията на кумулативност - противоречие с целите на мярката по чл. 2 от Наредбата. Констатирано е, че за останалите отразени в уведомителното писмо, правни основания за постановяване на отказ за изплащане на финансовата помощ, липсват каквито и да било фактически основания. Относно частта от уведомителното писмо, с която е прекратен договора за предоставяне на финансова помощ съдът е приел, че след като отказът да се изплати финансовата помощ е незаконосъобразен, то такова е и прекратяването на договора, при което уведомителното писмо е отменено и в тази му част, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29/2008 г., в срок не по-късно от два месеца от подаване на заявката за плащане РА одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. В случая, със заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е наредено да бъде отказано изплащането на финансова помощ по договор № 28/312/02631/18.11.2014 г., както и да се уведоми ползвателя за този отказ, което е направено с издаденото уведомително писмо, постановяващо наред с това и прекратяване на сключения между ДФЗ и "Т. Т." ЕООД, договор. С оглед идентичните последици на заповедта и издаденото въз основа на нея уведомително писмо, в частите им, обективиращи отказ за изплащане на финансова помощ, следва да се отбележи, че при извършена служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд се установява, че обжалването на заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г. пред Административен съд-Я., пети състав, останало да се движи по адм. дело № 141/2016 г., е приключило с влязло в сила съдебно решение. По последното дело е издадено решение № 136/14.11.2016 г. за отмяна на обективирания в заповедта, отказ за изплащане на помощта, като незаконосъобразен, и делото е върнато като преписка за ново произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. При обжалването му пред Върховния административен съд, касационен състав на четвърто отделение на ВАС се е произнесъл с решение № 1938/13.02.2018 г. по адм. дело № 411/2017 г., с което приел решението за валидно и допустимо, но незаконосъобразно в една негова част. При това отменил първоинстанционното решение в частта му по жалбата срещу отказа за изплащане на финансова помощ, в частта, в която заповедта е приета за законосъобразна и го оставил в сила в останалата му част, с която отказът е частично отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Така установеното от фактическа страна налага извод за недопустимостта на обжалваното решение по адм. дело № 143/2016 г. на АС-Я., пети състав, в частите, с които е отменено уведомително писмо № 1230 за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-2600/7334/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, обективираща отказ за изплащане на финансова помощ по договор № 28/312/02631/18.11.2014 г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази връзка. Най-общо, при постановяване на определение № 240/07.07.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. на Административен съд-Я., съдът е разделил производството по жалбата на "Т. Т." ЕООД, срещу заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г. за отказ за изплащане на финансова помощ по договор № 28/312/02631/18.11.2014 г. и срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01-2600-7334/23.10.2015 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, без да съобрази идентичността на отказа за изплащане на финансова помощ, обективиран в тези актове, а оттам и недопустимостта на едновременната висящност на двете производства. Доколкото в случая, с влязло в сила съдебно решение вече е осъществена преценка на законосъобразността на обективирания в заповед № 03-РД82183/14.10.2015 г., отказ за изплащане на финансова помощ и същият е приет за частично незаконосъобразен, като заповедта е частично отменена, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, то повторното съдебно производство със същия предмет (независимо, че от формална страна отказът е обективиран и в издаденото въз основа заповедта, уведомително писмо), е недопустимо. Поради това и решението по адм. дело № 143/2016 г. на АС-Я. в тази му част, като недопустимо, следва да бъде обезсилено от настоящата инстанция. В подкрепа на този извод са правилото на чл. 177, ал. 1 АПК, че съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен - по отношение на всички, и текста на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК), съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. В случая следва да бъдат отчетени както конститутивното действие на решението за частична отмяна на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, състоящо се в отпадане на разпоредените с отменената част правни последици спрямо всички, така и установената законосъобразност на акта в останалата му част, по отношение на страните по делото, идентични с тези в настоящото производство. В този смисъл, задължителната сила на решението на ВАС по адм. дело № 411/2017 г. за настоящия състав, в спора относно законосъобразността на уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, по която е отказано изплащане на финансова помощ, налага обезсилване на постановеното от АС-Я. решение в тази негова част. Но тъй като с процесното уведомително писмо, в допълнение към разпореденото със заповедта, въз основа на която е издадено, е постановено и прекратяването на договор № 28/312/02631/18.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" на основание т. 7.1, б. "г", във вр. с т. 4.4 от него, то допустимо е производството по жалбата на "Т. Т.", срещу писмото в тази му част. Поради това и във връзка с оплакванията на касатора следва да се отбележи, че сама по себе си установената с влязло в сила решение, частична незаконосъобразност на отказа да се изплати финансовата помощ, влече извод за незаконосъобразността на уведомителното писмо в частта, в която е постановено прекратяване на договора. Поради това и решението на Административен съд-Я. в тази му част, като валидно, допустимо и правилно по своя краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Подадената касационна жалба от "Т. Т." ЕООД, срещу решение № 138/16.11.2016 г. по адм. дело № 143/2016 г. на Административен съд-Я. в частта му за разноските, настоящият състав намира за неоснователна. Неправилно се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за размера на адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при отчитане на материалния интерес по делото, определен въз основа отказаната с отмененото уведомително писмо, парична сума. Релевираните в тази връзка доводи са неотносими към процесните правоотношения. Съобразно трайната съдебна практика на ВАС, при извършено процесуално представителство по административно дело, в което се проверява законосъобразността на административен акт, без при това съдът да замества административния орган в осъществяваната от него преценка по същество, се начислява адвокатско възнаграждение при условията на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. Наред с горното следва да се отбележи, че при определяне на присъдената сума, съдът е отчел характера и фактическата и правна сложност на спора, като във връзка със своевременно предявеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, го е намалил при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразявайки безпротиворечивата съдебна практика по този вид дела. Поради това съдебното решение и в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила. С оглед частичната основателност на едната и неоснователността на втората касационна жалба, настоящият състав не присъжда разноски на страните за това съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение